стрелят, без работната платформа да им се пречка.
От другата страна на колоната Чубака изръмжа, че имперските войници се оттеглят.
— Вероятно идват насам — съгласи се Ландо и огледа техния етаж.
Вратите, които излизаха на пътеката, изглеждаха доста здрави, може би една-две степени по-слаби от вратите на бойните кораби. Ако Хан и ногрите си бяха свършили работата по блокирането им, трябваше да задържат за малко дори група щурмоваци. С изключение на вратата на залата с помпите, където работеше Арту. Хан сигурно я беше оставил отворена, за да има откъде да излязат.
Ландо се намръщи, но вече нищо не можеше да направи. Подпря се с ръка на парапета, прицели се в ключалката на вратата и стреля. Кутийката с механизма блесна и падна. През пушека се виждаха искри.
Това беше всичко. Имперските войници не можеха да влязат. А Ландо и Чубака бяха заключени вътре. Той пропълзя от другата страна на колоната, като се опитваше да не се показва над парапета. Чубака вече се бе хванал за работа, омазаните му с масло ръце се ровеха сред кабели и тръбички, електронният бележник лежеше на пода в краката му.
— Някакъв напредък? — попита Ландо.
Чубака изръмжа, натисна едно копче на електронния бележник с крак и Ландо изви врат, за да погледне. Беше схема на част от системата за захранване, по-точно на свръзка, от която излизаха осем жици. Точно над свръзката беше стабилизаторът на положителния поток.
— Охо — измърмори Ландо, изпълнен с не особено приятно предчувствие. — Нали нямаш намерение да свържеш стабилизатора с релето на отрицателния поток, за който спомена Трипио?
В отговор уукито извади ръката си от плетеницата кабели и измъкна почти изваденото реле на отрицателния поток.
— Почакай — спря го Ландо и изгледа релето. Беше чувал десетки разкази, какво става, когато се свърже релето на отрицателния поток с детонатор на положителния. Използването на стабилизатор на положителния поток за детонатор не изглеждаше много по-безопасно. — И какво точно ще стане?
Уукито му отговори. Беше прав: използването на стабилизатор не беше по-безопасно. Всъщност беше дори много по-опасно.
— Да не прекаляваме, Чуй — предупреди той. — Дойдохме да разрушим устройствата за клониране, не да съборим цялата крепост отгоре си.
Чубака изръмжа настойчиво.
— Добре, добре, ще го държим за краен случай — въздъхна Ландо.
Уукито изръмжа и отново се залови за кабелите. Ландо остави бластера на пода и извади два заряда от торбата с експлозиви. Поне можеше да се занимава с нещо, докато се опитваше да измисли как да се измъкнат през блокираните врати и пълния с щурмоваци коридор.
И ако се наложеше да приведат в действие плана за аритмичния резонанс в атомния реактор, излизането им от тук вероятно щеше да се превърне в напълно безсмислен въпрос. Отвори пролука сред кабелите за захранване с една ръка и се залови за работа.
Часовникът изсвири петсекундното си предупреждение и Уедж пое дълбоко въздух. Пристигаха. Той хвана лостовете на хипердвигателя, но изведнъж блестящото небе на хиперпространството избледня в безкрайни звездни линии и изтребителят изскочи в нормалния космос. Около него се появиха останалите изтребители от Свирепия ескадрон, пред тях се виждаха светлините и съоръженията на корабостроителницата. Ето ги при корабостроителницата на Билбринджи. Само че бяха изскочили от хиперпространството твърде далеч от нея. И единственото обяснение за това беше…
— Бойна готовност! — извика втори. — Срещу нас имперски прехващачи. Координати две, девет, три, точка, двайсет.
— До всички кораби: спешна бойна готовност — разнесе се от предавателя строгият глас на адмирал Акбар. — Отбранителни формации: изтребителите в щит отпред. Май попаднахме в капан.
— А къде да попаднем? — прошепна Уедж, зави рязко вляво и погледна екраните.
От хиперпространството ги бяха извадили кръстосвачи прехващачи, скрити зад десетките кораби в бойна позиция. И ако се съдеше по позицията им, флотата на Новата република нямаше скоро да успее да се прехвърли обратно в хиперпространството.
Върху тях налетяха имперските изтребители. Нямаше време да се чуди защо внимателно подготвеното им нападение се беше провалило още преди да започне. За момента единственият въпрос беше как да оцелее, изтребител срещу изтребител, сблъсък след сблъсък.
Прокрадващите се стъпки завиха зад ъгъла и продължиха към него. Хан притисна гръб към леко вдадената в стената врата, едничкото прикритие наблизо. Прогони мисълта, че преследвачите му могат да го подминат, и се приготви за битка.
Те трябваше да завият в другия коридор. Всъщност изобщо не трябваше да са тук. От откъслечните доклади, които лежаха захвърлени край изоставените постове, излизаше, че всеки, годен да носи бластер, трябваше да е двайсет етажа по-надолу и да се бие срещу местните жители, които надделяваха над гарнизона. Горните етажи бяха необитаеми и тук не би трябвало да има нищо, което се нуждае от защита, освен може би Кбаот.
Стъпките приближаваха. Хан кисело си помисли, че само неговият късмет може да му погоди такъв номер: да се натъкне на неколцина дезертьори, които си търсят скривалище.
Изведнъж стъпките спряха на около пет метра от него и в тишината той долови сподавена въздишка. Бяха го забелязали.
Хан не се поколеба. Оттласна се от вратата и се шмугна в отсрещния коридор, опитвайки се да повтори изпълнението от наблюдателната станция долу или поне да се справи възможно най-добре без подкрепата на Чубака. Преследвачите му се оказаха по-малко на брой и по-надясно, отколкото бе очаквал, и той изгуби няколко секунди, за да насочи бластера си…
— Хан! — извика Лея. — Не стреляй!
Изненадата го извади от равновесие и Хан безславно се блъсна в отсрещната стена на коридора. Наистина беше Лея. Още по-странно бе, че и Талон Карде беше с нея заедно с двата си домашни ворнскъра.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — извика той.
— Люк е в опасност — каза задъхано Лея, спусна се към него и го прегърна. — Той е някъде пред нас…
— Почакай малко — прекъсна я Хан и увисна на ръката й, когато тя се опита да го издърпа да се изправи. — Спокойно, знаехме за йосаламирите, когато влязохме.
Лея поклати глава:
— Точно това е проблемът, тях ги няма. Силата отново се завърна. Точно преди да изскочиш от прикритието си.
Съпругът й изруга тихо.
— Сигурно е Кбаот.
— Да — потрепери Лея. — Той е.
Хан погледна Карде.
— Наеха ме да унищожа крепостта на императора — каза спокойно контрабандистът. — Доведох Щурм и Дранг, за да намерят Мара.
Соло изгледа ворнскърите.
— Има ли още някой с теб? — попита той Лея.
Тя поклати глава:
— Попаднахме на ескадрон войници три етажа по-долу. Двамата ни ногри останаха да ги задържат.
Хан се обърна към контрабандиста:
— А твоите хора?
— Всички са на „Волният Карде“. Охраняват изхода, ако се наложи да го използваме.
Хан изсумтя:
— Значи оставаме само ние — каза той, пусна ръката на Лея и тръгна по коридора. — Те са в тронната зала, знам пътя.
Затичаха се, той се опита да изтласка от съзнанието си спомена за последния път, когато се беше
