Чу се щракване и той прекъсна връзката.
— Трипио, чуваш ли ме? — попита Ландо.
— Да, сър.
— Накарай Арту да проникне отново в компютъра — заповяда Ландо. — Да направи каквото може, за да разкара войниците от вентилационния канал, през който влязохме. След това тръгнете натам с ногрите.
— Заминаваме ли, сър? — попита изненадано Трипио.
— Точно така — отвърна Ландо. — С Чуй идваме зад вас, така че по-добре се движете бързо, ако не искате да ви стъпчем. Предупредете и двамата ногри, които Люк прати с минеришите. Разбра ли всичко?
— Да, сър — отвърна колебливо Трипио. — А какво ще стане с господаря Люк и останалите?
— Не бери сега грижа за тях — отвърна Ландо. — Залавяй се за работа.
— Слушам, сър — повтори Трипио.
Настъпи тишина. Чубака я наруши с очевидния въпрос.
— Според мен едва ли имаме друг избор — отвърна мрачно Ландо. — От думите на Мара и Люк е ясно, че Кбаот е опасен най-малкото колкото покойния император. Може би дори повече. Трябва да се опитаме да взривим цялата крепост и да се надяваме, че ще го погребем в останките.
Чубака не беше съгласен.
— Не можем — поклати глава Ландо. — Поне докато не го пуснем в действие. Ако ги предупредим, Кбаот веднага ще разбере какво сме замислили. Може да успее да ни спре — от вратата се чу още един взрив. — Действай! — каза Ландо и взе последните експлозиви.
Ако имаха късмет, щяха да успеят да започнат предложения от Чубака номер с аритмичния резонанс преди нахлуването на щурмоваците. С още малко късмет щяха да се измъкнат живи от пещерата. А с доста повече щяха да намерят начин да предупредят Хан и останалите, преди крепостта да се взриви под краката им.
В тронната зала настана тежка тишина. Мара се взираше напрегнато в Скайуокър. Чудеше се дали съзнава какво говори. Да предложи доброволно да остане с Кбаот…
Погледът му срещна нейния и дори през натиска в съзнанието му тя усети страха му. Той съзнаваше какво предлага. И бе готов да изпълни думите си. Ако Кбаот приемеше предложението му, щеше да остане доброволно при лудия джедай. Жертваше себе си, за да спаси приятелите си. Включително жената, която се бе заклела да го убие.
Тя се обърна настрани, за да не гледа. Погледът й попадна на Карде, полускрит зад останките на корниза, коленичил до двата ворнскъра. Галеше ги, говореше им тихо, вероятно се опитваше да ги успокои след внезапното гневно избухване на Кбаот чрез Силата. Животните не изглеждаха наранени.
Движението на главата й привлече вниманието на Карде. Той вдигна очи към нея. Лицето му беше безизразно. Без да спира да гали ворнскърите, той наклони глава към Соло и Органа Соло. Мара намръщено проследи жеста му…
И застина. Скрит зад парчето от корниза, все още прикривайки съпругата си, Соло се движеше. Бавно, само с по няколко сантиметра той пълзеше по пода. Към бластера на Органа Соло.
— Искаш твърде много, Скайуокър — предупреди меко Кбаот. — Мара Джейд ще бъде моя. Трябва да е моя. Това е съдбата й, определена от Силата. Дори и ти не можеш да го предотвратиш.
— Добре — намеси се Мара, погледна Кбаот и вложи в гласа си колкото можеше сарказъм. С цената на каквито и да е рискове трябваше да отвлече възможно най-голяма част от вниманието на Кбаот от другия край на залата. — Тепърва трябва да коленича в краката му, нали не си забравил?
— Обиждаш ме, Мара Джейд — усмихна се злобно Кбаот. — Наистина ли вярваш, че толкова лесно можеш да ме подведеш? — без да откъсва поглед от нея, той вдигна пръст и когато Соло протегна ръка, за да хване бластера, оръжието отскочи на половин метър от него.
От платформата за охраната долетя лека промяна в жуженето на лазерния меч.
— Скайуокър, внимавай! — извика Мара.
Люк се обърна рязко, включи отново лазерния си меч и го вдигна за отбрана. Клонингът, възвърнал смелост и сили, вече бе скочил и размахваше лазерния си меч. Остриетата се срещнаха с трясък и силата на удара накара Скайуокър да се отдръпне до ръба на стълбите. Отстъпи още крачка назад, опита се да запази равновесие, но не успя и падна на долната площадка.
Лок скочи след него. Мара хвърли поглед към Соло. Ако клонингът наистина беше ръководен от съзнанието на Кбаот… Но не. Соло протегна ръка към бластера и оръжието отново отскочи. Колкото и внимание да влагаше Кбаот в дуела с лазерни мечове, все още разполагаше с достатъчна сила, за да си играе с пленниците си.
— Виждаш ли, Мара Джейд? — попита тихо Кбаот. Гневът му бе отминал също като краткия проблясък забавление от играта със затворниците. Сега беше време да се върне към сериозната работа за изграждането на своята империя. — Няма смисъл да се противиш. Неизбежно е. Аз ще управлявам… а заедно със Скайуокър и сестра му ти ще ми служиш. И заедно ще станем велики.
Изведнъж той пристъпи от парапета към другата страна на стълбата. Точно навреме. В следващия миг там се появи Скайуокър, отскочил от долната площадка на тронната зала. Той се приземи с гръб към Мара и за миг залитна, преди да възстанови равновесието си. Проблесна нова светлина, този път синьо-бяла, клонингът подскочи над парапета след Скайуокър, размахвайки яростно лазерния си меч, за да се предпази от евентуално нападение. Скайуокър се дръпна, Мара видя, че и Кбаот отстъпва. Клонингът скочи на пода и се втурна напред, лазерният му меч свистеше във въздуха. Скайуокър продължаваше да отстъпва, очевидно без да си дава сметка, че зад него остава само каменната стена.
Щяха да го хванат в капан. Двамата отминаха, Мара вдигна очи и срещна погледа на Кбаот.
— Както казах, Мара Джейд — продължи той, — неизбежно е. А когато със Скайуокър застанете от двете ми страни, по-низшите създания в галактиката ще се завтекат към нас като носени от вятъра листа. Сърцата и душите им ще бъдат наши.
Той погледна към другия край на залата и махна с ръка. Все още приведен зад останките от корниза, Карде подскочи изненадано, когато бластерът му изскочи от кобура и полетя към Кбаот. По средата на пътя към него се присъединиха лазерният меч на Органа Соло и бластерът, който Соло безуспешно се опитваше да достигне.
— А също и немощните им оръжия — добави Кбаот, протегна нехайно ръка, за да поеме оръжията, и погледна настрани към дуела, който наближаваше края си.
Точно тази възможност чакаше Мара. Вероятно това щеше да е последният й шанс. Тя се присегна през хаоса в съзнанието си, улови Силата и се съсредоточи върху оръжията, които летяха към Кбаот. Усети как хлабавият му контрол над тях се разпада. Лазерният меч на Органа Соло се отдели от бластерите и се приземи в ръката й.
Майсторът джедай стреснато се обърна към нея. Бластерите паднаха с трясък на стълбите.
— Не! — извика той с изкривено от страх, объркване и ужас лице.
Мара усети внезапния му яростен опит да изтегли меча, но той също бе белязан от объркване и ужас, а и този път Кбаот не разполагаше с елемента на изненадата. Ако имаше време, щеше да се възстанови от шока, но Мара не възнамеряваше да му дава тази възможност. Тя включи лазерния меч и нападна.
Клонингът усети приближаването й по ясното жужене на меча. Но Скайуокър бе опрял гръб в стената и изкушението да довърши врага беше неустоимо. Той замахна за последен път, Скайуокър се приведе под острието, лазерният меч потъна в стената… И тя избухна в лицето на клонинга. Скайуокър не беше отстъпвал към стената, а към един от екраните на тронната зала.
Клонингът изпищя — първият звук, който Мара чуваше от него — и отстъпи назад. Обърна се към нея с разкривено от гняв и страх лице. Погледът му все още беше разфокусиран. Тя вдигна лазерния меч…
ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР!
Мара се гмурна под падащото острие и се взря в лицето му. Лицето на Скайуокър. Лицето, което я бе преследвало в кошмарите близо шест години. Лицето, което императорът й бе заповядал да унищожи.
ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР!
И за пръв път, откак беше открила Скайуокър в повредения му изтребител в дълбокия космос, тя позволи на гласа да проехти в съзнанието й с пълна мощ. Вдигна меча и с всичка стила го стовари върху клонинга. Той се сви, лазерният меч падна на пода. Мара се взря в него, пое си дъх и гласът в съзнанието й