Погледът на Кбаот потъмня още повече.
— Твоето неверие е едновременно и безразсъдно, и обидно — каза той. — Сега ще се върнеш на вахтата си и няма да идваш повече тук.
— Не и докато онези деца се мотаят из реакторното ми помещение! — заинати се Улиър.
— Казах вече! Тръгвай си! — натърти Кбаот.
И внезапно сякаш някаква невидима ръка се притисна към гръдния кош на Улиър, като го отблъскваше неумолимо все по-далеч от заключената врата обратно към другия край на този сектор.
— Чакайте! — изпъшка през дъха си Улиър, опитвайки се безуспешно да се възпротиви на невидимия натиск върху гърдите му. Никога не си бе и представял, че джедаите ще могат да правят това и от разстояние, през монитора на предавателя. — Ами… онези… деца?
Кбаот не отговори нищо, но очите му от предавателя продължиха да следват оттеглянето на Улиър, докато не стигна до вратата. После в един и същ миг образът на монитора и натискът върху гърдите на Улиър изчезнаха.
Цяла една дълга минута Улиър остана на мястото си. Сърцето му биеше лудо от напрежението и все още високия адреналин, а той се опитваше да реши дали да не се върне обратно при вратата и да опита късмета си втори път. Очевидно обаче нямаше смисъл. Като си пое дълбоко дъх, той се обърна и се запъти обратно нагоре към крайцер К–1 и помещението на реакторите.
Когато пристигна там, учителят Манинг и децата си бяха тръгнали, а Сивв и Алгранн бяха заели местата си пред пултовете.
— Е? — запита Сивв, когато Улиър мълчаливо зае своето място.
— Каза да се махам от там и да си гледам работата — отвърна Улиър.
— Нали точно това ни е работата!
— Не ми го разправяй на мен — тросна се Улиър. — Иди му го кажи на онзи тип.
— Може би трябва да отидем и да поговорим с капитан Пакмиллу — предложи Алгранн колебливо.
— Какъв е смисълът? — изръмжа Улиър. — На мен ми се струва, че вече джедаите командват парада на това място.
Алгранн изруга тихо:
— Страхотно! Избягахме от една тирания, ръководена от тъпи бюрократи и корумпирани политици, само и само за да налетим на друга тирания…
— Това не е тирания — възрази Сивв.
— Е, да — стисна устни Алгранн, — засега.
18.
— „Изходящ полет“ — повтори Кенто и сбърчи чело към черното пространство, клатейки глава отрицателно. — М-не, никога не съм чувал това име.
— Нито пък аз — добави Марис. — И казваш, че този Кав и Стратис са ги причаквали там, за да ги ликвидират?
— Кав и някой си — поправи я Кардас. — Според Траун името
— Хубаво де. Кав и господин Някой — нетърпеливо каза Кенто. — И защо ще ги унищожават?
Кардас сви рамене:
— Стратис извади от ръкава си хиляди аргументи, колко опасни били джедаите и как сега са намислили да завземат цялата Вселена и да подчинят всичко живо да играе по тяхната свирка. Но това най-вероятно е пълна измишльотина.
— А може би не — каза Кенто. — Напоследък доста хора започват да си задават някои въпроси за поведението на джедаите.
— Най-малкото със сигурност дават здраво рамо на настоящата администрация на Корускант — добави Марис. — И всеки, на когото му хрумне да търси истински реформи в управлението на Републиката, ще трябва първо да убеди джедаите да застанат на негова страна.
— Или пък да ги избие — допълни Кенто.
Марис усети, че я побиват тръпки:
— Никога не съм си представяла, че нещата може да стигнат до там.
— Ами Стратис със сигурност не спомена нищо за евентуални преговори с тях — каза Кардас. — А какво ще кажеш за крайцерите им? Чувал ли си нещо за тях досега?
— М-да, представляват най-новичкият подарък на „Рендили СтарДрайв“ за всички вманиачени на военна тематика — каза Кенто. — Шестстотин метра на дължина, с доста тежки щитове и цял куп турболазерни оръдия последен писък на техниката. Повечето от оръдията са наблъскани в четири батарейни сфери, разположени по средата на корпуса по такъв начин, че да могат да обхващат внушителен огневи периметър. Обикновено екипажът на един такъв крайцер върви някъде към шестнайсет хиляди души, но има достатъчно място, за да се превозва поне две-трихилядна войска. Чух, че Корпоративният сектор си ги пазарува на едро като сувенирчета на трансландски фестивал. Пък и някои от световете в Ядрото гледат да не изостанат по-назад…
— А от Корускант досега купували ли са? — запита Марис.
Кенто сви рамене.
— Доста се приказва напоследък, че Републиката най-после възнамерява да си спретне своя собствена войска и истинска бойна флота. Но това се говори от години вече, а в крайна сметка все не се случва на практика.
— Значи при експедиция от шест крайцера говорим за екипаж от порядъка на стотина хиляди души на борда на „Изходящ полет“? — поинтересува се Кардас.
— Вероятно няма да са повече от половината на тази бройка — поправи го Кенто. — Голяма част от стандартните дейности по поддръжката биха се дублирали при подобно скачване. Освен това, ако планираш толкова продължителна колониална експедиция, най-вероятно ще оставиш малко място за дишане на екипажа.
— Но все пак това са страшно много хора, които да изтребиш, само и само да премахнеш от пътя си няколко джедаи! — отбеляза Марис.
— Не се притеснявай, сигурен съм, че твоят доблестен командир Траун няма да се хване на тази въдица — погнусен каза Кенто.
— Ама дори и Траун да не тръгне да им помага, Стратис все пак разполага с цял-целеничък линкор на Търговската федерация — припомни им Кардас. — Това е ужасно голяма огнева мощ, пък и да не забравяме, че може отнякъде да им идват и допълнителни подкрепления.
— Тогава какво да правим? — запита Марис.
—
— Ама и не можем просто така да си останем тук бездейни — възрази Марис.
— Така е. Можем просто да се разбягаме като попарени ястроприлепи — натърти Кенто. — И ми се струва, че тъкмо сега би бил идеалният момент да го направим.
— Обаче…
— Марис — прекъсна я Кенто с вдигната ръка, — това не е наш проблем. Чуваш ли?
— Това не беше честно! — възрази Марис. Очите й въобще не трепнаха, въпреки че по бузите й се появи лека руменина.
— Все едно — Кенто се обърна към Кардас: — Тези дни май ти му се явяваш нещо като довереник, малкият. Мислиш ли, че ще можеш да го придумаш да си вземем онази вагаарска плячка, която брат му постави под катинар? — с тези думи той посочи назад с палец към Марис: — Или трябва пак да карам Марис?
