колонизатори, а с войници, тогава съвместните възможности на вашата флота и на тяхната бойна сила ще ви осигурят достатъчно огнева мощ и войскови ресурс, за да проведете мащабна и могъща завоевателна кампания.
— Вече ви казах, че не сме дошли тук със завоевателски амбиции.
— Знам какво ми казахте — каза Миттраунуруодо с безизразно лице. — Сега обаче трябва да ме убедите да ви повярвам.
— Разбира се — каза Дориана. Това се очертаваше да е рисковано начинание, но още от самото начало той бе изпитвал опасения, че Миттраунуруодо в крайна сметка ще стигне до подобно заключение. Сега бе настъпил моментът да му предостави останалата част от истината. — Мисля, че мога да отговоря на всичките ви въпроси заедно. Ако желаете да дойдете с мен, бих искал да ви представя на онзи, пред когото отговарям — с тези думи той кимна на Кав: — А вие, вицелорд, ще ни изчакате тук.
Без да дочака неизбежните протести на Кав, той прекоси мостика и поведе Миттраунуруодо към залата, в която бяха седнали да преговарят два дни по-рано. Когато чисът пристъпи вътре, Дориана заключи вратата, отбелязвайки без особена изненада, че Миттраунуруодо също бе оставил своя ескорт навън. Очевидно командирът бе крайно уверен в способностите си и явно бе стигнал до извода, че самият Дориана не представлява заплаха за живота му.
Поне не на този етап.
Специалният холопроектор на Дориана вече бе включен в комуникационната мрежа на „Мрачна мъст“. Той въведе идентификационния код и след това покани Миттраунуруодо да заеме мястото на стола пред масата.
— Първото ви предположение бе абсолютно правилно — започна той и мислено стисна палци мощният предавател на линкора да успее да установи връзка с републиканската мрежа на холонет. — Истинското ми име е Кинман Дориана. Досега съм полагал всички усилия тази моя идентичност да остане тайна за екипажа и познайниците на вицелорд Сив Кав.
— Значи играете взаимно изключващи се роли?
Дориана го изгледа озадачено.
— Как се досетихте за това?
— Очевидно беше — каза Миттраунуруодо. — А кои са двамата ви господари?
— Официалният ми публичен повелител е върховният канцлер Палпатин, държавен глава на правителството в нашата Република — каза Дориана и се зачуди колко странно звучаха тези думи в собствените му уши. Подобни мисли не смееше дори да допусне в личното пространство на собственото си съзнание, камо ли да ги произнесе на глас, и то на един напълно непознат чужденец. — А истинският ми господар е един ситски лорд на име Дарт Сидиъс.
— А ситски лорд означава…?
— Някой, който се е изправил срещу джедаите и контрола, установен от тях върху цялата Република — обясни Дориана.
— Аха — каза Миттраунуруодо и в ъгълчетата на устата му се появи лека усмивка. — Борба за власт значи.
— В някакъв смисъл — съгласи се Дориана. — Но тя се развива на твърде различна плоскост от тази, която обитават останалите същества, като вас и мен. А по-важното в този момент е, че лорд Сидиъс разполага с информационни източници, каквито джедаите нямат.
— И какво му съобщават тези източници?
Дориана събра сили за следващото обяснение:
— В скоро време предстои нашествие от огромен масив мрачни кораби, сенчести същества и могъщо въоръжение, което се основава на органична технология от напълно непознат до този момент вид. Според нас тези отвъдни чужденци, както ги наричаме ние, вече са успели да установят свое присъствие в далечните покрайнини на галактиката и понастоящем разпращат разузнавачески бригади, които проучват различни светове и раси, подходящи за завладяване и колонизиране.
— Слуховете за тайнствени нашественици могат да бъдат едновременно и много удобни, и особено трудни за опровергаване — отбеляза Миттраунуруодо. — Защо ми казвате всичко това чак сега?
Дориана кимна към вратата.
— Защото вицелорд Кав и неговите познайници все още не знаят това — поясни той. — Нито пък който и да е друг в Републиката. Поне още не.
— Кога Дарт Сидиъс възнамерява да им разкрие тази информация?
— Когато успее да овладее хаоса в Републиката и да възстанови реда — каза Дориана. — Когато изградим армия и флота, способни да се противопоставят на такава заплаха. Да се оповести това по-рано, не би предизвикало нищо друго освен паника и уязвимост.
— А каква е ролята на „Изходящ полет“ във всичко това?
— Както вече посочих, според нас отвъдните чужденци засега само събират информация — каза Дориана. — На този етап дори няма признаци, че са разбрали за съществуването на Републиката — при тези думи той усети как гърлото му се стяга. После си пое дъх и се поправи: — Всъщност и това не е напълно вярно. Преди известно време една представителка на джедаите на име Вергере изчезна именно в тези райони. Затова сред първостепенните неофициални прерогативи на „Изходящ полет“ е да се опита да разбере какво точно се е случило с нея.
— Разбирам — каза Миттраунуруодо и бавно кимна. — И ако един самотен пленник като нея би им предоставил само откъслечни данни за своя произход, подобна мащабна експедиция на практика ще връчи в ръцете им всички необходими сведения за успешното провеждане на нашествието.
— Именно — каза Дориана. — Без да броим всички информационни файлове и технологии, които ще им се предоставят на тепсия за изследване. Ако „Изходящ полет“ се натресе на тяхна засада, тогава ще се изправим пред опасността от тяхно нападение далеч преди да сме се подготвили.
— А джедаите не разбират това?
— Джедаите се имат за господари на галактиката — жлъчно каза Дориана. — Особено силно това се отнася за главния рицар джедай на борда на „Изходящ полет“ Хоръс Кбаот. Дори и той да знаеше за отвъдните чужденци, искрено се съмнявам, че това би го впечатлило кой знае колко.
Над холопроектора в този миг премига и се появи познатата фигура с тъмна качулка. Дориана забеляза, че холограмата бе малко по-накъсана от обичайното, но пък самата връзка изглеждаше доста по-стабилна, отколкото очакваше. Сидиъс явно се намираше някъде по-близо, а не чак на Корускант.
— Докладвай — нареди ситският лорд. След това скритите му под качулката очи забелязаха Миттраунуруодо и провисналите ъгълчета на устата му сякаш провиснаха още малко по-надолу. — Кой е това? — настоятелно запита той.
— Това е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота, лорд Сидиъс — Дориана пристъпи зад Миттраунуруодо, за да се вижда по-добре. — Боя се, че нашата мисия се наложи да премине през едно леко препятствие.
— Не желая да слушам за никакви леки препятствия, Дориана — каза ситският лорд и в хриптящия му глас се появи злокобна нотка.
— Да, господарю — каза Дориана, опитвайки се да запази спокойствие. Дори и от стотиците светлинни години разстояние успяваше съвсем реално да изпита хватката му със Силата върху гръкляна си, — позволете да обясня.
В следващите минути той представи пред Сидиъс обобщение на продължилата твърде кратко битка срещу чисите. Някъде по средата на обясненията му погледът на Сидиъс се премести от него към лицето на Миттраунуруодо.
— Впечатляващо — каза той, когато Дориана приключи разказа си. — И само един от вашите кораби е оцелял?
Дориана кимна утвърдително:
— И то единствено защото командир Миттраунуруодо сам реши да го остави незасегнат.
— Наистина впечатляващо — каза Сидиъс. — Кажете ми, командир Миттраунуруодо, вие типичен представител ли сте за вашия род?
— Няма как да отговоря на този въпрос, лорд Сидиъс — спокойно каза Миттраунуруодо. — Мога само да посоча, че съм най-младият сред моята раса, който някога е бил назначаван на поста командир на силова
