— Мога само да повторя онова, което вече ви казах по-рано, адмирале — започна Кардас, — че самият факт на разгръщането на дроидите изтребители си е вече отявлена проява на агресия. Командир Миттраунуруодо отговори по единствения възможен начин, за да запази безопасността на своите сили.
— Сигурно — каза Аралани. — По този въпрос ще трябва да се произнесе военният трибунал.
Стомахът на Кардас се стегна:
— Ще повдигате обвинения срещу него?
— Това също ще реши трибуналът — каза Трасс. — А засега ние ще трябва да изследваме записите от бойните действия и да проведем разпит на участвалите в тях матроси.
— Участвалите в тази битка, както и в предишната атака срещу вагаарите — добави Аралани.
— Разбирам — каза Кардас и сърцето му започна да бие малко по-бързо. Ето я малката вратичка, за която се бе надявал. — А като споменавате вагаарите, ние с моите спътници се питахме дали няма да можем да уредим по-скоро онзи въпрос с обещаното ни съкровище, за да можем да продължим по пътя си.
Веждите на Аралани се повдигнаха озадачено:
— Сега изведнъж пък се разбързахте да се прибирате у дома?
— Ние сме търговци — припомни й Кардас. — Това малко отклонение беше изпълнено с интересни преживявания и продуктивни уроци, но все пак товарът на нашия кораб се налага да бъде доставен на поръчителя. Аз вече доста се забавихме.
— Товар, който вие ревностно държите да допълните с крадена от пирати плячка.
— Така е, но единствената причина за това е, че нашите клиенти ще очакват овъзмездяване за закъснението на поръчката — обясни Кардас. — А няма друг начин да си позволим подобно плащане, ако не разполагаме с подбраните от капитан Кенто предмети.
— По този въпрос трябваше да помислите още преди да решите да останете при командир Миттраунуруодо — каза Трасс. — Във всеки случай въпросът със съкровището ще трябва също да почака до произнасянето на присъдата от трибунала. Ако се окаже, че брат ми по някакъв начин е изменил на чиската военна доктрина, тогава той няма да разполага с аргументи, за да защитава вашето право по въпроса.
— Разбирам — бавно произнесе Кардас. — А колко дълго се очаква да продължи този процес?
— Зависи колко бързо ще успея да събера данните от двете битки — отговори Аралани. — Когато свърша, ще подам иск за свикване на трибунала.
С други думи, поне няколко седмици. Може би дори месеци.
— А дотогава какъв ще бъде статутът на командир Миттраунуруодо?
— Аз лично ще надзиравам всички негови действия и заповеди обясни — адмирал Аралани. После кимна леко към Трасс: — По молба на синдик Миттрассафис.
Кардас хвърли поглед към Трасс и усети как по гърба го полазват тръпки. За пореден път анализът на Траун се бе оказал удивително точен.
— Бихте сторили такова нещо на брат си?
Мускулите на бузите на Миттрассафис се изопнаха, но Аралани го изпревари с отговора:
— Нито синдик Миттрассафис, нито аз не изпитваме някакви лоши чувства към командир Миттраунуруодо — каза тя с равен глас. — Искаме единствено да го предпазим от собствената му склонност да прекалява със своята ревност и способности.
— Да прекалява със своите…
— Командир Миттраунуруодо е необикновено надарен тактик и военен командир — каза Аралани. — Но без необходимите ограничения той рано или късно ще прекрачи границата и ще се наложи да довърши дните си в заточение. Тогава от каква полза ще бъдат всичките му умения и дарби?
— А междувременно вагаарите ще бъдат оставени на спокойствие да съсипват и да избиват беззащитни раси?
Аралани отмести поглед встрани.
— Животът на другите раси не е в нашите ръце и за добро или лошо ние нямаме право да се намесваме — механично каза тя. — Не можем и няма да си позволим да ни ръководят каквито и да е емоции на съчувствие към жертвите на някой тиранин.
— Тогава си позволете да повярвате на Миттраунуруодо — настоя Кардас. — Вие и двамата сте единодушни, че той е надарен тактик. Освен това знаете, че е убеден колко огромна опасност представляват вагаарите, и че рано или късно ще трябва да се изправите срещу тях. А колкото по-дълго отлагате и колкото повече чужди технологии и оръжия им позволите да натрупат с плячкосване, толкова по-силни ще стават.
— В такъв случай ще трябва да се изправим именно срещу това — твърдо каза Трасс. — И като синдик от осмата управляваща фамилия аз няма да позволя да слушам повече такива неща — с тези думи той вдигна пръст към безпорядъка зад илюминаторите и продължи: — А сега бихте ли ни запознали с начина, по който е протекло това сражение?
Около половин час след смяната на вахтите Лорана влезе в трета столова на крайцер К–4, която по това време беше доста препълнена. Като застана леко встрани от вратата, за да не пречи на хората, които влизаха и излизаха, тя започна да търси учителя Манинг в тълпата.
Ала той не се виждаше никъде. Лорана се повъртя няколко минути и след като не успя да зърне и следа от него, се обърна да излиза.
— Ей! — изведнъж изсред множеството разговори се чу един детски глас. — Ей! Джедай Лорана!
Беше Жорад Пресор, който размахваше вилица над главата си, за да й привлече вниманието. В пълна противоположност на него родителите му бяха забили поглед в чиниите си и продължаваха да се хранят. Сякаш умишлено се опитваха да я игнорират — пък и не беше трудно да се досети защо. Преди два дни Джъстин Манинг бе изгонил Пресор от работното му място при поддръжката на хипердвигателите, за да го покаже на някои от малките кандидати за джедаи. Тогава едно от децата бе успяло да разсипе по пода цял контейнер с противоположни куплунги. Пресор бе разменил няколко думи с учителя Манинг по този повод и в резултат се бе стигнало до намесата на Хоръс Кбаот, който безцеремонно бе наказал Пресор с два дни лишаване от хонорар.
Лорана реши, че бе най-добре джедаите да оставят тези хора на мира, докато им мине. Затова тя се усмихна на Жорад и му помаха в отговор, а след това се обърна да си ходи.
И едва не налетя на Час Улиър, който тъкмо влизаше в столовата.
— Навестяваме простолюдието, а? — продума той, без изобщо да се опитва да прикрие собственото си недружелюбно отношение.
— Търсех учителя Манинг — каза тя, решена да не се поддава на враждебния тон. Преди няколко дни Кбаот бе настоял на Улиър да му бъде забранен достъпът до някои райони в крайцер К–4 заради безкомпромисните му опити да нахълта в джедайската школа. Едва след многобройните молби и дипломатичното посредничество на капитан Пакмиллу това не се бе случило. — Да сте го срещали наблизо?
— О, на такива места той не се мярка — каза Улиър. — Офицерите и другите важни хора се хранят в
Очите на Лорана обходиха столовата още веднъж, този път разглеждайки украсата. На нея всичко тук й изглеждаше съвсем нормално.
— А, сигурен съм, че обстановката тук е абсолютно същата както във всяка една друга столова, даже и на К–1 — продължи Улиър. — Но щеше да е много по-интересно, ако поне някой сред вас, джедаите, притежаваше и един кубически сантиметър усещане за стил и креативност.
— Какво общо имат тук стилът и креативността? — озадачи се Лорана.
В продължение на един дълъг момент очите на Улиър се задържаха върху нейните, сякаш той изпитваше съмнения в искреността й. После устната му потръпна.
— Явно май наистина
