Адмирал Аралани и екипажът й се завърнаха на Крустай от инспекцията си на останките от корабите на Търговската федерация близо два часа преди Миттраунуруодо да успее да се прибере от разузнавателната мисия, на която тя го бе изпратила. Както се очакваше, неговият доклад не отне много време и около час по-късно той вече бе с Кардас и Марис за поредния си езиков урок. Дори и Траун да бе усетил, че в негово отсъствие се бяха случили важни събития, Кардас не успя да го долови по лицето му.
Следващите два дни преминаха извънредно бавно. Аралани се затвори за дълго време в каютата си, изучавайки събраната от бойното поле информация, като се появяваше само по време на хранене или за да се позавърти из базата в търсене на нови бойци за разпитване. Досега, изглежда, не бе успяла да се натъкне на двамата, пред които Траун бе споделил опасенията си за шпионската мисия на „Ловеца на сделки“, но Кардас знаеше, че е само въпрос на време, преди и това да станеше.
Самият Миттраунуруодо влизаше и излизаше многократно от базата през тези два дни, очевидно приемайки доста насериозно фиктивните инспекции на адмирал Аралани. През това време Кардас успя да проведе един-единствен истински разговор с командира. Двамата се бяха усамотили на среднощна дискусия до късно една вечер след поредния оглед на бойната сцена от Аралани. Умората и напрежението у Траун бяха видими и когато най-накрая той си тръгна, Кардас продължи още дълго да умува дали този път командирът най-после не бе захапал лъжица, която бе прекалено голяма за неговата уста.
През тези дни Кардас се опитваше на няколко пъти да прекара и повече време с Кенто и Марис. Но разговорите с тях бяха дори още по-потискащи. Кенто бе започнал да се държи като животно в клетка, като фантазиите му вече даваха място на различни безумни кроежи, как тримата да нахълтат в оръжейната и складовата зала на астероида и след това дръзко да се измъкнат с „Ловеца на сделки“. Марис от своя страна все още изповядваше увереност в достойнството и честта на Миттраунуруодо, но дори и тя очевидно започваше да изпитва съмнения в способността му да ги зашити от властта на Аралани.
Нещо трябваше да се предприеме. И това трябваше да свърши именно Кардас.
Необходими му бяха известни приготовления. „Ловецът на сделки“ беше охраняван твърде зорко, пък и щеше да е проява на самоубийствен импулс да тръгне да направлява разнебитения им кораб през усукания изходен тунел с няколко щурмовика по петите си. В самия край на хангара обаче се мъдреше една совалка за дълги полети, на която чисите явно не обръщаха особено внимание. Кардас прекара няколко часа в изучаване на пилотските наръчници в компютърната система на базата, благодарен за положените по-рано усилия да запамети възможно по-голям брой чиски символи, и в резултат съумя да се сдобие с обща представа, как се управлява совалката. По-късно той успя незабелязано да се промъкне на борда й и изкара цял час в пилотската кабина, преминавайки на сухо през всички системи и припомняйки си наученото от наръчниците. Настъпеше ли моментът, изобщо нямаше да му е приятно, когато адмирал Аралани тръгнеше по петите му, той да обърка някой контрол.
Доста по-трудната задача бе някак да успее да се сдобие с копието на адмирал Аралани със записа от навигационните маневри на „Брулещ ястреб“. В края на втория ден самият Траун му бе предоставил този шанс, поканвайки адмирала и Трасс на официална вечеря. Тънкият цилиндър, който тя му бе показала по- рано, сега бе смесен с още няколко подобни информационни чипа, съдържащи събраната информация от бойното поле. Затова на Кардас му трябваха няколко изпълнени с притеснение минути, преди да успее да открие точно това, което му трябваше.
А с това приготовленията му приключиха.
Тази вечер той си легна рано, но дълго време не успя да затвори очи в тъмното. По-голямата част от нощта прекара в притеснения и колебания, а сънят идваше на пресекулки, изпълнени с неспокойни кошмарни сцени. Подобно на зловещата тишина преди връхлитането на някоя ужасяваща буря той знаеше, че спокойствието от последните два дни съвсем скоро щеше да приключи.
И непосредствено след разсъмване на третия ден стана точно така.
— Не — отсече твърдо Кардас, посрещайки ярките очи на Аралани колкото може по-спокойно. — Ние не сме шпиони. Нито за Републиката, нито за когото и да било друг.
— Тогава какво е искал да каже командир Миттраунуруодо с обвинението си пред няколко свидетели? — настоя адмиралът. — И недейте да отричате, че го е казал. Разполагам с подписаните клетвени декларации на двама наши матроси, които са присъствали на същото място.
— Не го отричам — каза Кардас и очите му прескочиха за миг към Трасс. Синдикът стоеше мълчалив няколко крачки зад Аралани, а изражението му бе по-сурово дори от изражението на адмирала. Може би съзнаваше още по-добре и от нея какво би означавало за кариерата на брат му обвинението в приютяване на чужди шпиони. — Но също така и не мога да си го обясня. Може би е целял да внесе объркване в разговора с командирите на кораба от Търговската федерация.
— Командири, които междувременно някак си са се изпарили — многозначително каза Аралани — заедно с въпросния непокътнат чужд боен кораб.
— По този въпрос също не знам нищо — чистосърдечно каза Кардас. — Единственото, което зная, вече ви го казах. Ние сме търговци и имахме проблеми с хипердвигателите. Разпитайте и другите двама от нашия екипаж, ако не ми вярвате.
— О, ще ги разпитам — увери го студено Аралани. — А междувременно ви забранявам да напускате каютата си. Свободен сте.
За един кратък миг Кардас понечи да каже, че все още е под юрисдикцията на Миттраунуруодо и че тя няма право да му заповядва къде да ходи. Но само за миг. След това се обърна и излезе.
Но не отиде в каютата си. Чиските матроси бяха свикнали да го гледат как се върти насам-натам из базата, а, изглежда, Аралани не бе сметнала за необходимо да оповести забраната си на всички стражи. И сигурно нямаше да го направи поне докато не разпиташе Кенто и Марис.
Това бе единствената му възможност за бягство.
Совалката все още стоеше паркирана на същото място. В хангара имаше няколко чиси, които се занимаваха с някакви свои задачи, но Кардас знаеше, че няма никакво време да се прави на разсеян. Той спокойно прекоси хангара, все едно си бе у дома, пристъпи през входния люк на совалката, запечата го след себе си и се запъти към пилотската кабина.
Корабът беше граждански модел и затова процедурата по запалването беше много по-бърза и опростена, отколкото при военните машини. Само за пет минути той успя да активира всички системи и да се подготви за полет. След още пет минути вече се бе отделил от дока и внимателно маневрираше през усукания тунел.
Никой не го последва. Когато излезе от астероида в откритото пространство, се огледа да види дали линкорът на Търговската федерация не се спотайваше скрит в някой от близките метеорити. Но не успя да го съзре никъде.
Не че имаше значение. Той знаеше накъде се е запътил, и вече нямаше кой да го спре. Като насочи совалката по подходящия вектор, удари контрола на хипердвигателите и направи скок в светлина скорост. Следващата му спирка, ако, разбира се, бе успял правилно да въведе взетите от „Брулещ ястреб“ навигационни данни, щеше да е чуждата система, в която заедно с Траун и Марис бяха станали свидетели на вагаарското нападение преди няколко седмици. С мъничко късмет военната им кампания досега щеше да е приключила.
А с още мъничко късмет вагаарите все още щяха да бъдат там.
Шест часа по-късно совалката изскочи от хиперпространството и Кардас откри, че битката действително е приключила. Докато маневрираше пред носещите се из пространството отломъци, той си помисли, че бранителите явно са защитавали системата си ревностно и яростно. Навсякъде се виждаха късове от разчупени кораби, плуващи между многобройни обгорени парчета от корпуси, шлюзове и двигатели. Имаше и трупове. Твърде, твърде много трупове.
Не че тяхната жертвоготовност им бе помогнала особено много. Планетата бе наобиколена от няколко десетки кораби на вагаарите, струпани като хищни птици около прясна мърша. Повечето от тях бяха същите участвали в битката кораби със затворническите мехури по корпуса, но имаше и няколко цивилни съда, които преди бяха очаквали края на сражението. Постоянни потоци от по-малки кораби се движеха нагоре-надолу в атмосферата на планетата. Очевидно донасяха събраната плячка и новите пленници до чакащите в орбита и
