Изходящ полет

Кардас си пое дъх. „Ще направя всичко, което е по силите ми — му бе казал Траун преди време, — за да защитя онези, които разчитат на мен…“

— Обяснението е просто, ваша светлост — каза той. — Аз бях на борда на онзи чиски кръстосвач, който нанесе удар по вашите сили по време на завоевателната ви битка на това място преди пет седмици.

В залата се възцари мъртвешка тишина. Кардас не предприе нищо, почти сетивно усещайки въоръжените бойци, които го бяха обкръжили отвсякъде.

— Вие ни откраднахте една корабна мрежа — каза накрая Мискара.

— Командирът на чиските сили го направи, да — потвърди Кардас. — Но както вече ви казах, аз съм само техен пленник и нямах никакво участие в онова сражение.

— Къде е този командир в момента?

— Не зная с точност — призна Кардас. — Но базата, в която държат като пленници моите спътници и кораба ни, е под негово командване. Където и да пътува, рано или късно неизменно се връща в нея.

Мискара се усмихна пренебрежително:

— Значи предложението ти е да изтъргуваш своите спътници и част от собственото ви съкровище за нищо повече от обикновена възможност за отмъщение?

Кардас с неудобство си помисли, че този начин на формулировка не вещаеше нищо добро.

— Освен това ще можете да си възвърнете и корабната мрежа — предложи той.

— Не — отсече Мискара твърдо. — Предложението е недостатъчно.

Гърлото на Кардас започна да се стяга.

— Ваша светлост, умолявам ви…

— Недей да ме умоляваш! — излая гръмогласно Мискара. — Ларвите умоляват. Нисшите същества умоляват. Но не и онези, които са дошли, за да разговарят и да се спазаряват с вагаарите! Ако наистина желаеш да помогнеш с нещо на спътниците си и на самия себе си, ще трябва да измислиш нещо по- стойностно, което да ми предложиш.

— Но аз нямам нищо друго, ваша светлост — възрази Кардас и гласът му започна да трепери. Не, това не можеше да се случва. Вагаарите трябваше да се съгласят на сделката. — Кълна ви се!

— Дори и тези тук? — настоя Мискара, посочвайки зад гърба на Кардас.

Кардас се извърна. Някъде по време на разговора им в залата бяха внесени четири големи сандъка. Два от тях бяха по-високи от него, а другите два стигаха до кръста му.

— Не разбирам — той озадачено сбърчи чело. — Какво представляват тези неща?

— Бяха на борда на твоето превозно средство — каза Мискара с подозрителен глас. — Да не претендираш, че не знаеш за тях?

— Наистина не зная, ваша светлост — настоя Кардас, вече напълно объркан. Какво ли е имал предвид Траун, когато е складирал тези неща на совалката си? — Това превозно средство го откраднах само за да мога да потърся помощ от вас. Така и не съм поглеждал, за да видя какво има на борда.

— Тогава погледни сега — заповяда Мискара. — Отвори сандъците и ми кажи какво виждаш.

Внимателно, сякаш очакваше да го застрелят в гърба, Кардас се приближи към сандъците. Вагаарите, разбира се, вече ги бяха отворили и след това само бяха закрепили предните им капаци на мястото им. Като се приближи към един от по-малките сандъци, Кардас хвана капака с две ръце и го дръпна.

И веднага след това притаи дъх. Вътре, прилежно сгънати, с обвити около коленете ръце, имаше два бойни дроида на Търговската федерация.

— Разпознаваш ли тези неща? — поинтересува се Мискара.

— Да, ваша светлост — потвърди Кардас. Внезапно всичко сякаш си дойде на мястото. — Това са бойни дроиди, каквито се използват от една раса в рамките на територията, към която принадлежа аз. Чиският командир нападна и ограби една бойна единица и от тази раса. Вероятно тези дроиди са част от плячката му при това негово нападение.

— Какво значи „дроиди“?

— Механични слуги — обясни Кардас. Траун беше прав. Очевидно никой в тази част на Неопознатите райони не беше чувал за дроидите. Или поне никой, на когото вагаарите се бяха натъквали до този момент. — Някои от тях са автоматизирани и със собствен разсъдък, докато други не могат да оперират без централен компютър, който да им подава заповеди.

— Покажи ми как работят.

Кардас се обърна обратно към сандъка и надникна вътре. Нямаше и помен от дистанционно управление или програмна конзола.

— Не виждам необходимото оборудване, с което да ги активирам — той се запъти към другия, по-малък сандък и отвори предния му капак. Там имаше още два сгънати бойни дроида, но отново не се виждаше дистанционно. В по-големите сандъци пък се оказа, че са поставени по една внушителна дроидека. Тук също нямаше командни уреди. — Съжалявам, ваша светлост, но без необходимото оборудване не бих могъл да активирам нито едно от тези неща.

— Може би това ще ти помогне — предположи Мискара.

Той кимна и един от невъоръжените вагаари, които наблюдаваха процедурата, измъкна изпод дрехата си малко дигитално устройство. После пристъпи към Кардас и му го връчи.

Лека тръпка на облекчение изличи част от несигурността на Кардас. Наистина това беше произведено от Търговската федерация дистанционно устройство. По него имаше надписи и на неймодиански, и на основния език.

— Да, ваша светлост, това ще помогне — каза той, докато разглеждаше устройството. — Да се опитам ли да ги активирам сега?

— Да се опиташ?!

Кардас направи гримаса, поправяйки се:

— Искам да кажа, да ги активирам ли сега, ваша светлост?

— Да.

Кардас си пое дъх и натисна превключвателя.

Резултатът бе възможно най-доброто, на което се надяваше. В съвършен унисон четирите бойни дроида се разгънаха наполовина, излязоха от сандъците си, изправиха се в цял ръст, пресегнаха се през рамо и измъкнаха бластерите си. Дроидеките ги последваха с още по-внушителни движения, като се претърколиха напред и се разгънаха в перфектната си бойна позиция на три разкривени крака. Около една от тях, сякаш за да се придобие пълна представа за обхвата на способностите й, се появи сферичната мараня на защитното поле.

И в този миг Кардас осъзна, че цели дванайсет бластера са насочени право към платформата, на която бе седнал Мискара.

Бавно и изключително внимателно той се обърна към домакина. Мискара обаче не се бе скрил зад придворните си, а и нито един от стражите наоколо не бе измъкнал оръжието си в готовност да изпепели Кардас намясто.

— Впечатляващо — спокойно произнесе Мискара. — Кой ги командва?

Кардас се вгледа в дистанционното, което държеше в ръцете си. Някъде в него трябваше да има вграден модификатор за шаблонно разпознаване.

— В момента ги командва този, който държи дистанционното, ваша светлост. Но мисля, че може да се препрограмират така, че да изпълняват команди на някоя конкретна личност.

— Заповядай им да изпълняват моите команди.

— Слушам, ваша светлост — каза Кардас и припряно започна да се рови в менюто на дистанционното управление. Изглеждаше доста просто. — Ъъ… Ще се наложи да слезете тук долу, за да могат дроидите да ви видят отблизо.

Без да каже и дума, Мискара се изправи и бавно слезе по стълбите, давайки знак на двамата си съветници да останат на мястото си. После пристъпи към двете дроидеки и се спря.

— Направи го сега — нареди той.

Като усещаше как потта се стича под якичката му, Кардас въведе цялата процедура — или поне се надяваше да е така. Шестте дроида тихо се обърнаха към Мискара. След това за негово успокоение бойните дроиди едновременно вдигнаха оръжията си към тавана, а двете дроидеки на свой ред отместиха бластерите