Изходящ полет

си встрани.

— Би трябвало да е готово, ваша светлост — каза той, но после му хрумна нещо, което бе забравил: — Обаче се съмнявам, че са програмирани да разпознават команди, дадени на езика минисят.

— Тогава ще ме научиш да произнасям съответните команди на техния език — каза водачът на вагаарите. — Първата заповед, която искам да знам, е „На мушка“. Втората е „Огън“.

— Слушам, ваша светлост — и Кардас бавно и внимателно продиктува двете заповеди на основния език. — Може би вашите хора ще могат да ви ги запишат някъде с фонетична транскрипция? — предложи той.

— Няма нужда — каза Мискара. След това вдигна един пръст и посочи към Кардас: — На мушка!

Кардас подскочи от това, понеже всичките шест дроида едновременно се завъртяха и насочиха бластерите си към него.

— Ваша светлост? — умоляващо измънка той.

— А сега — каза Мискара с копринено гладък глас — ти ще произнесеш другата дума.

Кардас преглътна с усилие. Само ако беше объркал нещо при препрограмирането…

— Огън! — произнесе той.

Но не се случи нищо.

— Отлично — каза Мискара одобрително. — Значи наистина си достатъчно мъдър, че да не се опитваш да ме предадеш — с тези думи той вдигна едната си ръка: — Доведете ми тук трима джеронци.

— Слушам, ваша светлост — извика един от матросите и излезе от залата.

— Вашият командир Миттраунуруодо разполага ли с още от тези машини? — поинтересува се Мискара, обръщайки се отново към Кардас.

— Най-малко няколкостотин. А е твърде вероятно да са и няколко хиляди — в този момент едно движение покрай вратата привлече погледа му и той се обърна, за да види как три ниски същества от непозната раса бяха въведени в залата. — Тези кои са?

— Роби — небрежно каза Мискара. — Жалкият им нищожен свят в момента се върти тук долу, под краката ни. Машини, на мушка!

Кардас изтръпна, когато всичките дроиди се извъртяха към трите същества.

— Почакайте!

— Възразяваш ли? — запита Мискара.

Кардас за миг притвори очи. „Ще направя всичко, което е по силите ми…“ — думите отекнаха в съзнанието му.

— Просто се притеснявах за безопасността на вашите бойци — каза той.

— Нека тогава да проверим колко добре могат да се прицелват тези машини — каза той. — Машини, огън!

Залпът от оръжията на дроидите отхвърли тримата джеронци назад, убивайки ги още преди телата им да се строполят на пода. В мига, преди да паднат долу, огънят от дроидеките почти буквално ги разкъса на парчета.

— Отлично! — каза Мискара във възцарилата се тишина. Всички наоколо се бяха изцъклили. Очевидно не поради смъртта на робите, а от впечатляващата огнева мощ на дроидите. — Чисите къде пазят останалите такива машини?

— Командир Миттраунуруодо заповяда да ги складират в базата му — механично произнесе Кардас, опитвайки се безуспешно да откъсне очи от разкъсаните трупове.

— Тогава ние ще го облекчим от този товар — реши Мискара и направи някакъв жест към единия си съветник. — Заповядайте незабавно да се приготви щурмови отряд.

— Тъй вярно, ваша светлост — и съветникът бързо слезе от подиума и напусна залата.

— А докато чакаме — каза Мискара, обръщайки се отново към Кардас, — ти ще ми кажеш и останалите думи, с които ще мога да контролирам моите огневи машини.

Кардас преглътна с трудност. „Всичко, което е по силите ми…“

— Както желаете, ваша светлост.

През илюминаторните прозорци на мостика на „Брулещ ястреб“ се виждаше как величественото кълбовидно съзвездие ярко се открояваше на фона на мъждукащите по небето звезди. Освен това обаче тук не се забелязваше абсолютно нищо друго.

Дориана погледна хронометъра си крадешком. „Изходящ полет“ закъсняваше. Очевидно обаче не беше достатъчно крадешком.

— Търпение, командире — спокойно му каза Миттраунуруодо от капитанския си стол. — Ще дойдат.

— Закъсняват — каза вицелорд Кав, мръщейки се зад гърба на Миттраунуруодо. — И то с повече от два часа.

— Два часа са нищо на фона на триседмично пътуване — основателно посочи командирът.

— Не и за капитан Пакмиллу — натърти Кав. — Монкалмарианците са известни навсякъде със своята прецизност.

— Ще дойдат — повтори Миттраунуруодо, обръщайки се наполовина към неймодианеца. — По-важният въпрос обаче е дали тази система действително е на точната права линия между последната им спирка в пределите на Републиката ви и мястото, където вие възнамерявахте да ги пресечете.

— Как смеете…? — започна Кав.

— Векторът е изчислен правилно — намеси се Дориана с предупредителен поглед към вицелорда. — Но нашият въпрос, от друга страна, е защо смятате, че те планират да спрат тъкмо тук.

— Ще спрат — увери го Миттраунуруодо. — Готови ли са дроидите изтребители?

— Напълно — увери го на свой ред Кав и Дориана долови нетърпеливата отмъстителност в гласа му.

Изтребителите наистина бяха готови, и то с вторичното командно ниво, което главният програмист на вицелорда бе задал върху нисколетящата атакуваща схема на Миттраунуруодо.

Командирът наведе глава към неймодианеца.

— Тогава ни остава само да чакаме — и той отново се загледа през илюминаторните прозорци…

И в този миг внезапно с проблясък на лъжливо движение огромната осанка на „Изходящ полет“ се появи от нищото на не повече от пет километра пред тях.

— Нарича се гравитационен проектор — обясни Миттраунуруодо. — Симулира присъствие на значителна планетарна маса и по този начин извежда от хиперпространството всеки кораб, чийто свръхсветлинен вектор преминава през неговата сянка.

— Наистина ли — възкликна Дориана, опитвайки се да запази хладнокръвие.

Доколкото знаеше, абсолютно никой в пределите на Републиката не бе успявал досега да приложи точно тази част от хиперпространствената теория на практика. Фактът, че чисите бяха решили този проблем, изпращаше неприятни мисли, които неумолимо рикошираха в съзнанието му.

Както се очакваше, Кав въобще не изглеждаше заинтригуван от подобни дългосрочни съображения.

— Значи са ни паднали в ръцете! — възкликна той, преливайки от въодушевление. — До всички сили, атака!

— Стойте — каза Миттраунуруодо. Гласът му все още беше спокоен, но в него се долавяше нова остра нотка. — Аз давам заповедите на този кораб, вицелорд Кав.

— Това е нашата мисия, командир Миттраунуруодо — възрази Кав неспокойно. — И както вече говорихме по-рано, в момента губим скъпоценния елемент на изненадата — с тези думи той зарови в одеянията си и измъкна един предавател. — Вие и вашите кораби може да правите каквото си искате. Но аз и моите изтребители ще нападаме.

— Не! — рязко каза Дориана, пресягайки се към активатора.

Ако Кав осуетеше плановете на Миттраунуруодо, каквито и да бяха те, „Изходящ полет“ със сигурност щеше да им се изплъзне между пръстите. Но Дориана закъсня. Усуквайки тяло, за да предпази предавателя от ръцете му, Кав триумфално натисна активиращия бутон. Дориана изруга злобно и веднага вдигна поглед