— И какво?
— И вашият твърд като пермакрит джедай Манинг не ни позволи! — язвително каза Улиър. — Обяснявайки някакви глупости, че подобна неблагородна обстановка щяла да насърчава бунтовни настроения.
Лорана премига замислено. Сега, когато той го споменаваше, си спомни, че наистина бе чула да се дискутира този въпрос. На нея също й се бе сторило, че няма много смисъл в тези обяснения за насърчаване на размирни настроения.
— Нека да поговоря с него — предложи тя. — Може би ще успея да го склоня да промени това нареждане. Имате ли представа, къде мога да го намеря?
— Пробвайте в конферентната зала за висши офицери — каза Улиър и на нея й се стори, че враждебността бе започнала да се пропуква. — Говори се, че прекарвал доста време в нея, когато никой друг не я използва.
— Благодаря ви — каза Лорана. — По-късно ще ви потърся, за да ви кажа как се развиват нещата с украсата.
Манинг наистина беше в конферентната зала, и то напълно сам. Бе седнал на един от столовете и гледаше през малкия илюминатор как хиперпространството летеше покрай него.
— Учителю Манинг? — колебливо го повика Лорана, когато вратата се приплъзна зад гърба й.
— Джедай Джинзлър — каза той, без да се извръща, — какво ви води на К–4?
— Не отговаряхте на предавателя си. Учителят Кбаот ме помоли да ви потърся.
— Медитирах — обясни той. — Винаги си изключвам предавателя, когато го правя.
— Разбирам — каза Лорана, изучавайки го внимателно, докато се приближаваше към него. Лицето и стойката му изглеждаха необичайно напрегнати. — Добре ли сте?
— Не съм съвсем сигурен. Кажете ми, какво е вашето мнение за нещата, които прави учителят Кбаот?
Въпросът му я свари неподготвена.
— Какво имате предвид?
— Знаехте ли, че той е суспендирал правото на командирския съд да се произнася по подадените жалби?
— Не, не знаех — призна тя. — Каква друга система възнамерява да установи вместо това?
— Нас — каза Манинг. — Доколкото разбирам, замислил е да постави абсолютно всички системи на борда на „Изходящ полет“ под наше наблюдение.
— Като например начина, по който хората си украсяват столовите ли?
Манинг свъси вежди:
— Разговаряли сте с Час Улиър и неговия комитет?
— Разговарях само с Улиър — потвърди Лорана и също леко се навъси. — Не знаех, че си има комитет.
— А, просто няколко души, които са единодушни в това, че не харесват никой да им казва какво да правят — каза Манинг и пренебрежително махна с ръка. — Почти всички са техници по поддръжката на реакторите и други подобни служители. Повечето им оплаквания са банални роптания, като например тази история с украсяването на столовата.
— При цялото ми уважение, учителю Манинг, но ми се струва малко нелепо, че изобщо трябва да се занимаваме с декорациите на „Изходящ полет“ — продума Лорана.
— Нямам възражения по този въпрос — призна Манинг. — Но учителят Кбаот беше напълно непреклонен. Според него идеята това място да се украси като разбойнически вертеп ще провокира антисоциални настроения, каквито не можем да си позволим в едно такова ограничено пространство. Мисълта ми е, че започвам да усещам някакво все по-нарастващо неодобрение и даже озлобление сред пътниците спрямо нас. Притеснява ме това, че учителят Кбаот като че ли е приел твърде присърце установяването на тези така наречени реформи.
— Въпреки това е трудно да се спори с основната му идея — каза Лорана, изпитвайки осезаемо неудобство, че говори по такъв начин зад гърба му. — Хората, които са настроени към Силата,
— Именно — съгласи се Манинг. — Но по една или друга причина ми е трудно да му обясня разликата между тези две неща. Смятате ли, че вие бихте могли?
Лорана сбърчи чело. Най-напред Улиър я бе помолил да говори с учителя Манинг, а сега Манинг на свой ред я молеше да разговаря с учителя Кбаот. Да не би междувременно някой да я беше назначил за официален парламентьор между джедаите, без тя да забележи?
— Съмнявам се, че той ще обърне повече внимание на моите думи, отколкото на вашите — каза тя. — Но мога да се опитам.
— Само за това ви моля — каза Манинг и в гласа му се долови облекчение. — И недейте да подценявате ролята си в това. Между всеки учител джедай и неговия ученик съществува особена връзка, която понякога стига до много по-голяма дълбочина от което и да е друго взаимоотношение. Няма да се учудя, ако вие се окажете единственият човек на борда на „Изходящ полет“, в чиито думи все пак той би се вслушал.
— Не съм много убедена в това, но все пак ще се опитам.
— Благодаря ви — каза Манинг. — Казахте, че учителят Кбаот се е опитвал да се свърже с мен?
Лорана кимна утвърдително.
— Иска да събере всички учители джедаи на среща довечера в осем в конферентната зала на крайцер К–1.
— Явно се задават още реформи — изсумтя Манинг и се изправи. — Моля ви, поговорете с него възможно най-скоро.
— Ако успея да задържа вниманието му достатъчно дълго. Междувременно обаче какво да кажа на Час Улиър?
Манинг въздъхна:
— Кажете му, че ще помисля по молбата му. Може би учителят Кбаот в крайна сметка ще успее да се нагърби с толкова много други ангажименти, че няма да успее дори да забележи как е украсен „Изходящ полет“.
Лорана загледа хиперпространственото небе и каза:
— Не знам защо, но някак си не ми се вярва това да стане.
— Знам — поклати тежко глава Манинг, — и на мен.
Денят се бе оказал дълъг и продължителен, но най-накрая и последната група дроиди изтребители беше разтоварена и разположена по неравната повърхност на астероида. Сега обаче къркорещият стомах на Дориана му подсказа колко късно е станало, и той се отправи към офицерската трапезария на „Мрачна мъст“, за да си вземе нещо за хапване.
Кав вече беше там — седеше на една от ъгловите маси. Изражението му беше като на някой, който само очаква да бъде прекъснат, за да излее целия си гняв. Дориана усети това и насочи сервиращия дроид към една маса в противоположния ъгъл на трапезарията. Вицелордът показваше буреносното си настроение цял ден, което изглеждаше почти смешно от един представител на страхлива раса, като неймодианците. Никой на борда обаче не посмя да се засмее и Дориана също не изпитваше такива импулси. Дори и при страхливците чашата можеше да прелее някой ден.
Не бе преполовил вечерята си, когато Кав внезапно се изправи от мястото си и припряно закрачи към него.
— Тоя Миттраунуруодо — започна той направо, като се разположи срещу Дориана. — Вие го имате за някакъв гений, нали?
— Смятам, че е високоинтелигентен и рядко ефективен военен командир и тактик — каза Дориана и го изгледа. Накъде ли бяха тръгнали мислите му сега? — Но за способностите му по художествено изкуство или по философия не бих могъл да се произнасям.
— Много забавно — изръмжа Кав. — Обаче той не е дори и добър тактик. Това просто е един глупак — и
