Изходящ полет

той измъкна някакъв информационен бележник изпод дрехите си и го хвърли на масата пред Дориана. — Виждате ли как е препрограмирал моите изтребители?

Дориана погледна екрана на информационния бележник, изпълнен с множество символи на езика на дроидите.

— Не разбирам техническия език — каза той. — Ще можете ли да ми преведете написаното с по-прости думи?

Вицелорд Кав изсумтя презрително:

— Програмирал е изтребителите за атака с нисколетящ полет.

Дориана навъсено изгледа информационния бележник.

— Колко нисколетящ? — поинтересува се той.

— Може би най-правилният термин би бил „бръснещ полет“ — каза Кав и потупа екрана с пръст. — Главният програмист ми докладва, че нападението е зададено на не повече от пет метра над корпусите!

Дориана замислено потърка бузата си. От тактическа гледна точка наистина имаше смисъл да планираш нападение от толкова близък обхват спрямо чуждите кораби. Така изтребителят би могъл да маневрира под радарите на защитните оръдия, както и да си осигури възможност за най-ефективен удар срещу уязвимото оборудване и тръбите на съоръженията от външната страна на корпуса.

Проблемът, разбира се, се състоеше в неимоверната трудност изобщо да успееш да проникнеш под обхвата на защитните радари.

— А някой изобщо сети ли се да го запознае с факта, че подобни крайцери разполагат с особено качествена отбранителна система?

— Програмистите не сметнаха, че им е мястото да се обаждат и да дават съвети.

— И вие като тях?

— Аз!? — лицето на Кав изразяваше истинска невинност. Та вие най-добре от всички би трябвало да знаете колко нездравословно е да се дават съвети на един толкова гениален военен командир.

Дориана въздъхна дълбоко.

— Вицелорд, настоятелно ви напомням да не забравяте каква е крайната цел на идването ни дотук. Нашият мандат е съвсем конкретен и изричен — пълното и окончателно ликвидиране на „Изходящ полет“. А без помощта на командир Миттраунуруодо нямаме абсолютно никакви шансове да реализираме тази цел.

— Но все пак същество с неговия тактически потенциал със сигурност би притежавало способността да разчете такива елементарни технически данни — безизразно каза Кав. — Може би неговият план е да запокити нашите дроиди изтребители срещу „Изходящ полет“ като някакво разгърнато изявление на огромна маса разнебитен метал, тайно надявайки се с това да подплаши капитан Пакмиллу и той да се предаде.

Дориана прикова погледа си във вицелорда, погълнат от безкрайно отвращение към жалките опити на Кав да демонстрира военна мисъл.

— Значи в крайна сметка вас ви вълнува единствено собствената ви гордост — каза той. — Няма значение, че Дарт Сидиъс след няколко дни ще екзекутира и двама ни. За вас най-важното е да намерите поне една малка точка, в която да се чувствате по-велик от командир Миттраунуруодо.

— Успокойте се — каза Кав и със самодоволно изражение се намърда удобно в стола си. — Няма причина моята гордост и моята победа да не могат да съществуват заедно.

— Обяснете.

— Не казах на Миттрануруодо за пропуска в стратегията му — започна вицелордът със злостно задоволство, — но вместо това инструктирах главния ни програмист да зареди в нашите изтребители вторична нападателна схема, която ще получи предимство пред първичната схема на Миттраунуруодо. И когато той погуби първата вълна дроиди с детинското си нисколетящо нападение, аз ще поема командването и ще превключа на далеч по-ефективна атакуваща формация.

Дориана обмисли развитието на нещата. Това би могло да проработи, реши накрая той.

— Но все пак ще изгубим една цяла нападателна вълна — припомни той на Кав. — Без да говорим за елемента на изненадата.

— Каква изненада? — присмехулно каза Кав. — Още в мига, когато забележат „Мрачна мъст“ на хоризонта, те ще се усетят, че трябва да се подготвят за нападение на дроиди изтребители.

Дориана стисна пръсти в юмрук. Едва ли дори неймодианец можеше да бъде чак толкова несхватлив.

— Предполагам, че досега не ви е минавало през ума, че Миттраунуруодо нареди да се разтоварят изтребителите именно защото не желае да позволява на капитан Пакмиллу да види „Мрачна мъст“? — предположи той. — И че всъщност той въобще не възнамерява „Мрачна мъст“ да взема участие в тази битка?

Очевидно тази мисъл не бе минавала през ума на Кав.

— Та това е абсурдно! — възрази той и очите му се свиха. — Никой военен командир не би се отказал от услугите на такъв линкор във важен момент за флотата си.

— Освен може би онзи командир, който вече лично се е уверил колко лесно се разрушават такива линкори — не успя да устои на изкушението Дориана.

Цялото тяло на вицелорда сякаш се напрегна.

— Виждам, че сте попаднали под магичното обаяние на Миттраунуруодо, командир Стратис — каза той с равен тон. — Но недейте да се поддавате на изисканите му обноски и начетената интонация. Въпреки тях той си остава един примитивен дивак… Независимо от развитието на тази битка в края на краищата той ще трябва да бъде премахнат.

Дориана въздъхна. За съжаление и той бе достигнал до същия извод. Миттраунуруодо бе установил контакт с Кардас и спътниците му и спокойно в бъдеще би могъл да продължи да идва до пределите на Републиката. А мисията на Дориана нямаше да е изпълнена, докато все още някъде се намираха останали живи свидетели на заговора на Дарт Сидиъс срещу „Изходящ полет“.

— Въпреки това за момента ни е необходим жив — каза той. — По какъв начин сте уредили да се сдобием с контрол над дроидите за това второ оперативно ниво?

— Инсталирал съм програма за дистанционно командване — обясни Кав. — Когато видим, че атаката на Миттраунуруодо се проваля, ще установя отново контрола си върху изтребителите — той отхвърли глава назад: — Освен ако нямате някакви възражения?

Дориана поклати глава отрицателно.

— Само че ще трябва да си осигурим начин да бъдем на неговия мостик, когато започне нападението.

— Това го оставям на вас — каза Кав. — Той е наивник и в някои други сфери. Знаехте ли например, че двайсет от моите изтребители ги е вързал по двойки и им е поставил по един резервоар с гориво по средата?

— Какъв смисъл има това? — зачуди се Дориана. — Тези изтребители летят с твърдогоривни заготовки.

— Сигурно нещо се е вдъхновил от конструкцията на „Изходящ полет“ — презрително каза Кав. — И сега вероятно се къса от яд, че неговите резервоари са твърде малки, за да може да върже по шест изтребителя около всеки…

— Сигурен ли сте, че това са резервоари за гориво?

— Че какво друго може да бъдат? — почуди се Кав, изправяйки се на крака. — Приятна вечер ви пожелавам, командир Стратис.

Неймодианецът се отдалечи и Дориана се върна към вечерята си. По една или друга причина обаче храната сега не му изглеждаше толкова вкусна, както преди десетина минути.

— Ето я — каза капитан Пакмиллу, сочейки с ципестите си пръсти към планетата, която се виждаше през илюминаторите на крайцер К–1. — Роксули, нашата последна спирка в познатия Космос. Оттук нататък навлизаме в територия, която никога досега не е била виждана през всичките епохи от съществуването на междузвездните пътешествия в Републиката.