бръкна в джоба на спортното си сако и извади пакетче със салфетки. Хвърли го върху масата и тримата си избърсаха пръстите.
— Е, значи пенсията от бюрото не ти стига, та трябва да работиш като частен детектив, а? — с пълна уста попита Уолтърс.
— Не съм частен детектив. Сестрата на жертвата ми е позната. Както казах, не ми плащат.
— Значи позната? — обади се Аранго. — Казваш го за втори път. Как точно се запознахте с нея?
— Живея на яхта на пристанището. Запознах се с нея на доковете. Тя обича яхтите. Разбрала какво съм работил в бюрото и ме помоли да проверя случая. Какъв е проблемът?
Не знаеше точно защо скрива истината. Още отначало не беше харесал Аранго, усещаше, че не трябва да разкрива действителната си връзка с Глория Торес и Грасиела Ривърс.
— Е, виж сега — каза Аранго. — Не знам какво са ти разказали, но става дума за обикновен обир на магазин, човече от ФБР. Няма нищо общо с Чарли Мансън, Тед Бънди или Джефри Шибания Дамър. Няма нищо сложно. Бил е някакъв тип с маска и пистолет, и с необходимото съотношение между дързост и акъл, за да го използва и да спечели няколко долара. Не е от ония неща, дето си свикнал да ги виждаш.
— Зная — отвърна Маккейлъб. — Но й обещах да проверя. Колко става вече, май че два месеца. Помислих си, че навярно няма да имате нищо против да хвърля един поглед на нещо, с което вече нямате време да се занимавате.
Уолтърс налапа въдицата.
— Оттогава групата ни има четири нови случая, а през последните две седмици Еди беше на дело във Ван Нюйс — каза той. — Колкото до Ривърс, случаят…
— Все още е открит — прекъсна го Аранго.
Маккейлъб премести поглед от Уолтър към Аранго.
— Да… Естествено.
— И имаме правило да не каним аматьори, когато случаят е открит.
— Аматьори ли?
— Нямаш значка, нито разрешително за частен детектив — за мен това означава, че си аматьор.
Маккейлъб пропусна обидата покрай ушите си. Предполагаше, че Аранго просто се опитва да го прецени.
— Това е едно от онези правила, които прилагате в подходящи случаи — каза Маккейлъб. Но всички тук знаем, че аз навярно съм в състояние да ви помогна. Трябва да подчертая, момчета, че не съм тук, за да ви гледам от високо. В никакъв случай. Вие първи ще научите всичко, което успея да открия. Заподозрени, улики, каквото и да е. Всичко отива при вас. Просто бих искал да ми окажете малко съдействие.
— И в какво точно се изразява това съдействие? — попита Аранго. — Както казва моят партньор, който говори прекалено много, тук сме малко заети.
— Копирайте ми докладите от разследването. И всички видеозаписи, които имате. Аз съм много добър в огледа на местопрестъпление. Това ми е нещо като специалност. Може би ще успея да ви помогна. Просто ми копирайте каквото имате и повече няма да ви се пречкам.
— С една дума, смяташ, че сме се прецакали. Че отговорът си стои в докладите, готов да изскочи само като го отвориш, щото си от федералните, а федералните са много по-умни.
Маккейлъб се засмя и поклати глава. Започваше да си мисли, че е трябвало да се признае за победен още когато бе видял кобура на този мъжкар. Опита още веднъж.
— Не, не смятам така. Не зная дали сте пропуснали нещо. Много пъти съм работил с лосанджелиската полиция. Ако трябваше да се обзаложа, бих заложил, че не сте пропуснали нищо. Просто искам да кажа, че обещах на Грасиела Ривърс да проверя. Нека ви питам нещо. Често ли ви търси по телефона?
— Сестрата ли? Адски често. Всяка седмица и аз всеки път й отговарям едно и също. Никакви заподозрени, никакви улики.
— Чакате нещо да се случи, нали така? За да продължите разследването.
— Може би.
— Е, ако не друго, така поне ще ви помогна да се избавите от нея. Ако ми дадете да видя с какво разполагате и й кажа, че вие, момчета, сте направили каквото сте могли, тя сигурно ще ви остави на мира. Ще ми повярва, защото ме познава.
Нито един от двамата не отговори.
— Какво можете да загубите? — продължи да настоява Маккейлъб.
— Ще трябва да го съгласуваме с лейтенанта — отвърна Аранго. — Не можем просто да ти дадем копия от материалите без негово разрешение. Всъщност и тук си се прецакал, брат ми. Трябваше да идеш при него, преди да дойдеш при нас. Знаеш как се играе тази игра. Не си спазил протокола.
— Ясно ми е. Когато пристигнах тук, попитах за него, но ми казаха, че бил в бюрото в Долината.
— Да, добре, скоро би трябвало да се върне — рече Аранго и си погледна часовника. — Знаеш ли какво, казваш, че си добър с огледа на местопрестъпление, така ли?
— Да. Ако имате запис, бих искал да го видя.
Аранго погледна назад към Уолтърс и намигна, после отново се обърна към Маккейлъб.
— Имаме нещо по-добро от видеозапис. Имаме самото местопрестъпление.
Той изрита стола си назад и се изправи.
— Хайде — каза Аранго. — Вземи и поничките.
5.
Аранго отвори чекмеджето на едно от бюрата, които задръстваха голямото помещение, и извади видеокасета. После изведе Маккейлъб от офиса, мина по коридора и излезе през ниската врата на централния пропуск на детективското бюро. Маккейлъб се досещаше, че са се насочили към кабинета на Бъскърк, който продължаваше да е празен. Той остави поничките върху плота на пропуска и последва другите вътре.
В единия ъгъл на стаята имаше висок стоманен шкаф на колелца от онези, които се използват в училищата и чакалните. Аранго го отвори. Вътре имаше телевизор и видео. Включи ги и зареди касетата.
— Виж това и ни кажи нещо, което още да не знаем — без да поглежда към Маккейлъб, рече той. — После може би ще се застъпим за теб пред лейтенанта.
Маккейлъб се приближи и застана точно пред телевизора. Аранго включи касетата и скоро на екрана се появи черно-бял образ. Виждаше се вътрешността на малък универсален магазин, заснета от камера на тавана. Обективът беше насочен към предния щанд, покрит със стъкло и пълен с пури, фотоапарати еднодневки, батерии и друга техника. В долната част на екрана се виждаха датата и часът.
Няколко секунди сцената беше празна, после в долния ляв ъгъл се появи сивокосото теме на продавача, който се навеждаше над касата.
— Това е Кюнуон Канг, собственикът — съобщи Аранго като допря мазния си от поничките показалец до екрана и остави петно. — Това са последните му няколко секунди на тази земя.
Канг отвори чекмеджето на касата. Разкъса опаковка с монети от по двайсет и пет цента в ръба на щанда и после ги изсипа в съответното отделение на чекмеджето. В момента, в който го затваряше, в кадъра се появи жена. Клиентка. Маккейлъб незабавно я разпозна от снимката, която му беше показала на яхтата Грасиела Ривърс.
Когато приближи до щанда, Глория Торес се усмихна и постави върху стъклото два шоколада. После вдигна чантичката си, отвори я и извади портмонето си, докато господин Канг натискаше клавишите на касовия апарат.
Глория вдигна поглед с пари в ръка, когато на екрана неочаквано се появи нова фигура. Беше мъж с черна скиорска маска, която скриваше лицето му. Носеше нещо, което приличаше на черен гащеризон. Незабелязано се приближи зад Глория. Тя продължаваше да се усмихва. Маккейлъб погледна брояча, видя, че показва 22:41:39 ч. и отново насочи вниманието си към онова, което ставаше в магазина. Действието в тази нереална черно-бяла тишина го изпълваше със странно усещане. Мъжът с черната маска стисна дясното рамо на жената с дясната си ръка и опря цевта на пистолета си в лявото й слепоочие. После, без да се колебае, натисна спусъка.
