ГАРСИЯ: Благодаря, че дойдохте. Надявам се, че не възразявате, но ще запишем разговора. Как сте?
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Както може да се очаква. Съсипани сме. Не знаем какво да правим.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Все си мислим какво сме могли да сторим, за да предотвратим случилото се с дъщеричката ни.
ГРИЙН: Много съжаляваме, госпожо. Но не бива да се самообвинявате. Доколкото можем да кажем, причината не е била във вас. Просто се е случило. Не се самообвинявайте. Обвинявайте престъпника.
ГАРСИЯ: Ще го заловим. Не се съмнявайте. Вижте, трябва да ви зададем няколко въпроса. Някои може да са мъчителни за вас, но имаме нужда от отговорите, за да пипнем оня негодник.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Сигурни ли сте, че е мъж? Имате ли вече заподозрян?
ГАРСИЯ: Още не знаем нищо със сигурност, господин Верлорън, просто предполагаме, въз основа на опита си. Но и заради стръмния склон зад дома ви. Беки определено е била пренесена горе. Тя не е била едро момиче, обаче все пак сме категорични, че трябва да го е извършил мъж.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Но нали казахте, че тя не е била… че не е имало сексуално престъпление.
ГАРСИЯ: Така е, госпожо. Само че това не пречи мотивът за престъплението да е сексуален.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Какво искате да кажете?
ГАРСИЯ: Ще стигнем и до това, господин Верлорън. Ако не възразявате, нека ние ви зададем въпросите си и после ще отговорим на вашите.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Разбира се, извинявайте. Просто не можем да проумеем случилото се. Все едно не сме на себе си.
ГАРСИЯ: Напълно разбираемо. Както казах, приемете нашите най-искрени съболезнования. И от името на управлението. Ръководството внимателно следи следствието.
ГРИЙН: Първо бихме искали да се върнем към времето преди нейното изчезване. Може би около месец преди това. Дъщеря ви ходила ли е някъде през това време?
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Къде да е ходила?
ГАРСИЯ: Отделяла ли се е от вас?
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Не. Тя беше на шестнайсет години. Ходеше на училище. Никъде не се е отделяла от нас.
ГРИЙН: Не е ли нощувала при свои приятелки?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Не, едва ли.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Какво точно ви интересува?
ГРИЙН: Боледувала ли е месец-два преди изчезването си?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Да, през първата седмица на ваканцията се разболя от грип. Затова не можа да започне веднага в ресторанта.
ГРИЙН: На легло ли беше?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: През повечето време. Не разбирам какво общо има това с…
ГАРСИЯ: Госпожо Верлорън, дъщеря ви ходила ли е на лекар през това време?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Не, само трябвало да си почива. Честно казано, ние си помислихме, че ней се ходи на работа в ресторанта. Защото нямаше температура, нито хрема. Просто решихме, че я мързи.
ГРИЙН: Тя сподели ли с вас, че е бременна?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Моля?! Не!
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Какво искате да кажете, детектив?
ГРИЙН: Аутопсията установи, че около месец преди смъртта си Беки се е подложила на кюртаж. Аборт. Според нас, когато ви е казала, че има грип, тя е почивала и се е възстановявала от аборта.
ГАРСИЯ: Искате ли да направим почивка?
ГРИЙН: Защо не направим почивка? Ще излезем навън и всички ще пием по чаша вода. [Почивка]
ГАРСИЯ: Добре, да продължим. Надявам се, че ни разбирате и ще ни простите. Не ви задаваме въпроси, за да ви наскърбим. Трябва да изпълним правилника и да приложим методи, които ще ни позволят да съберем сведения, освободени от предварително съставени мнения.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Разбираме какво правите. Това вече е част от живота ни. От онова, което остана от него.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Искате да кажете, че дъщеря ни е била бременна и е предпочела да направи аборт, така ли?
ГАРСИЯ: Да, точно така. И ние смятаме, че има вероятност това да е свързано със случилото й се само месец по-късно. Имате ли представа къде би могла да е абортирала?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Не. Нямах представа за всичко това. И двамата нямахме представа.
ГРИЙН: И както вече казахте, тя не е нощувала извън къщи, нали така?
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Не, всяка вечер си беше вкъщи.
ГАРСИЯ: Имате ли представа с кого може да е имала връзка? В предишните ни разговори казахте, че в момента не е имала приятел.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Ами, явно сме сбъркали. Но не, не знаем с кого се е срещала, нито кой може да го е… извършил.
ГРИЙН: Някой от вас чел ли е дневника, който си е водила дъщеря ви?
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Не, даже не подозирахме, че е имала дневник, докато не го намерихте в стаята й.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Бих искала да ни го върнете. Ще ми го върнете ли?
ГРИЙН: Трябва да го задържим, докато приключи следствието, но накрая ще ви го върнем.
ГАРСИЯ: На няколко места в дневника се споменава за някой си МГЛ. Бихме искали да го открием и да разговаряме с него.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Не познавам човек с такива инициали.
ГРИЙН: Проверихме в училищния годишник. Няма момчета с такова име. Според нас това е шифър или съкращение. Например Моята голяма любов.
МЮРИЪЛ ВЕРЛОРЪН: Значи явно е имало някой, за когото не сме знаели, за когото тя е крила от нас.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Не мога да повярвам. Вие твърдите, че не сме познавали своето момиченце.
ГАРСИЯ: Съжалявам, Боб. Понякога ударът в такива случаи е адски тежък. Но нашата работа е да ги проследяваме докрай. В момента се движим точно по това течение.
ГРИЙН: Трябва да проучим тоя аспект на следствието и да установим кой е МГЛ. Което значи, че се налага да разпитаме приятелите и познатите на дъщеря ви. Боя се, че вестта за това ще се разпространи.
РОБЪРТ ВЕРЛОРЪН: Наясно сме с това, детектив. Ще го понесем. Както казахме в деня, в който се видяхме за пръв път, правете каквото трябва. Открийте човека, който го е извършил.
ГАРСИЯ: Благодаря ви. Ще го открием.
[Край на разговора, 14:40]
Бош препречете разпечатката, като този път си водеше записки. После продължи с разпечатките на три по-официални разговора, проведени с най-добрите приятелки на Беки Верлорън — Тара Уд, Бейли Костър и Грейс Танака. Ала и трите момичета — момичета по онова време — бяха заявили, че не знаели за бременността на Беки, нито за тайната й любовна връзка. Не я били виждали през първата седмица от ваканцията, защото не вдигала телефона, и когато позвънили на главния номер в къщата, Мюриъл Верлорън им казала, че Беки е болна. Тара Уд, която си деляла мястото на помощник главна сервитьорка в „Айланд Хауз Грил“ с Беки, заявила, че през седмиците преди убийството приятелката й била мрачна и необщителна, ала причината за това била неизвестна, тъй като отблъсквала опитите на Уд да узнае какво има.
Последният дял от следственото дело беше отреден на медиите. Там Гарсия и Грийн бяха събрали вестникарските репортажи от ранните фази на следствието. В „Дейли Нюз“ бяха отделили повече място на престъплението, отколкото в „Таймс“. Това бе разбираемо, защото „Нюз“ се разпространяваше главно в долината Сан Фернандо, а „Таймс“ обикновено я разглеждаше като нежелано заварениче и пращаше
