— Ребека и приятелките й често ли ходеха в автокиното?
— Ходеха в петък вечер, когато пускаха новите филми.
— Срещаха ли се с момчета там?
— Предполагам. Нали разбирате, всичко това са само догадки. Нямаше нищо нередно или неестествено в това дъщеря ни да ходи на кино с приятелките си, да се среща с момчета и така нататък. Едва след като се случи най-страшното, хората питат: „Защо не сте знаели с кого е?“ Мислехме си, че всичко е наред. Пратихме я в най-доброто училище, което намерихме. Приятелките й бяха от добри семейства. Не можехме да бдим над нея всеки момент. В петък вечер — по дяволите, почти всяка вечер — работех до късно в ресторанта.
— Разбирам. Не ви осъждам като родител, господин Верлорън. Не виждам нищо нередно в това. Просто хвърлям мрежа. Събирам колкото може повече информация, защото човек никога не знае какво може да се окаже важно.
— Да бе! Тая мрежа се закачи за камък и се скъса преди много години.
— Може и да не е.
— Значи смятате, че тоя Маки е убиецът, така ли?
— Той е свързан по някакъв начин, засега сме сигурни само в това. Съвсем скоро ще знаем повече. Обещавам ви.
Верлорън се обърна и за пръв път по време на разговора погледна Бош право в очите.
— Когато стигнете до това, ще говорите от нейно име, нали, детектив?
Бош бавно кимна. Струваше му се, че знае какво го пита бащата.
— Да, ще говоря от нейно име.
21
Киз Райдър седеше на бюрото си със скръстени ръце, като че ли цяла сутрин беше чакала Бош. Беше се намръщила и той разбра, че се е случило нещо.
— Получи ли материалите от ОБ?
— Прегледах ги. Не ми позволиха да ги изнеса.
Хари се настани срещу нея.
— А нещо хубаво?
— Зависи от гледната точка.
— Е, и аз научих някои неща.
Той се огледа. Вратата на Ейбъл Прат зееше и Бош го видя вътре, наведен над малкия хладилник до бюрото му. Прат можеше да ги чуе. Не че не му вярваше. Вярваше му. Ала не искаше да го поставя в положение да чуе нещо, което не желае или не е готов да чуе. Също като Райдър, когато бяха разговаряли по телефона.
Хари отново се обърна към партньорката си.
— Искаш ли да се поразходим?
— Да.
Станаха и тръгнаха към изхода. Прат вече разговаряше по телефона. Хари привлече вниманието му, направи жест, сякаш пие кафе, и въпросително го посочи с показалец. Прат завъртя глава и повдигна кофичка кисело мляко, като че ли искаше да каже, че има всичко, от каквото се нуждае. Бош зърна в млякото зелени късчета. Опита се да се сети за зелени плодове и му хрумна само киви. Помисли си, че единственият възможен начин още повече да развалиш вкуса на киселото мляко е да му сложиш киви.
Слязоха с асансьора във фоайето и излязоха отпред при фонтана.
— Е, къде искаш да идем? — попита Киз.
— Зависи колко имаме да си говорим.
— Сигурно много.
— Предишния път, когато работех в Паркър Сентър, бях пушач. Когато исках да се поразходя и да помисля, отивах до Юниън Стейшън и си купувах цигари от магазина. Харесваше ми там. В централната зала има удобни столове. Поне по-рано имаше.
— Звучи ми добре.
Тръгнаха натам по Лос Анджелис Стрийт. Първата сграда, която подминаха, беше федералната офис сграда и Бош забеляза, че бетонните бариери, издигнати през 2001-ва срещу потенциални коли-бомби, още са тук. Опасността, изглежда, не смущаваше хората на опашката пред сградата. Чакаха за имиграционната служба, всеки стиснал документи и готов да подаде молба за гражданство. Чакаха под мозайката на фасадата, която изобразяваше хора, облечени като ангели, с вперени в небето очи.
— Защо не започнеш пръв, Хари? — предложи Райдър. - Разкажи ми за Робърт Верлорън.
Бош повървя още малко, преди да започне.
— Хареса ми. Измъкнал се е от дупката. Готви по сто-двеста закуски на ден. Нахрани и мен, беше много вкусно.
— Сигурна съм, че подбива цените в „Пасифик“. Какво ти е казал, че толкова те е ядосал?
— Какви ги говориш?
— Ти четеш моите мисли, аз чета твоите. Знам, че ти е казал нещо, което те е вбесило.
Бош кимна. Определено сякаш не бяха минали три години, откакто не работеха заедно.
— Ървинг. Или поне си мисля, че е Ървинг.
— Разказвай.
Хари й повтори историята, която преди по-малко от час му бе разказал Верлорън. Свърши с описанието, макар и оскъдно, на двамата мъже с детективски значки, които бяха отишли в ресторанта и го бяха заплашили, за да не упорства с расовия аспект.
— И на мен ми прилича на Ървинг — съгласи се Райдър.
— И някой от неговите копои. Може да е бил Маклелан.
— Възможно е. Значи смяташ, че Верлорън е чист, така ли? Отдавна е в Квартала на играчките.
— Така ми се струва. Твърди, че от три години бил трезвеник. Обаче нали знаеш, след като седемнайсет години си мислил за нещо, скоро предположенията се превръщат във факти. И все пак всичко, което ми разказа, явно се вписва в контекста. Смятам, че са прикрили случая, Киз. Може да са знаели какво се задава, че градът ще пламне. Родни Кинг не е бил бензинът. А само кибритената клечка. Нещата са се трупали и хората горе може да са си казали, че за доброто на всички трябва да скрият истината. Жертвали са справедливостта за Ребека Верлорън.
Пресичаха по надлеза на Лос Анджелис Стрийт над магистрала 101. Под тях вдигаха пушек осем платна с пълзящи автомобили. Яркото слънце се отразяваше в предните стъкла, сградите и бетона. Бош си сложи черните очила.
Трафикът вдигаше такъв шум, че Райдър трябваше да повиши глас.
— Това не е в твой стил, Хари.
— Кое?
— Да се опитваш да ги оправдаеш, че са извършили нещо толкова ужасно. Обикновено търсиш злото в тях.
— Искаш да кажеш, че си открила злото в архива на ОБ.
— Така ми се струва.
— И просто са те пуснали вътре, така ли?
— Рано сутринта отидох да видя нашия човек. Занесох му кафе от „Старбъкс“ — той мрази боклуците от барчето. Това ми осигури пропуск за кабинета му. Разказах му какво сме открили и какво искаме да направим. Освен това той ми има доверие. Затова ме пусна в спецархива.
— Отдел „Обществени безредици“ е бил създаден и разформирован, преди той да дойде в управлението. Знаел ли е за него?
— Сигурна съм, че са го осведомили, след като е заел поста. Може би дори преди това.
— Каза ли му конкретно за Маки и Чатсуъртските осмици?
— Не конкретно. Казах му само, че случаят, с който се занимаваме, е свързан със старо следствие на ОБ и че трябва да вляза в спецархива, за да прегледам една папка. Той прати лейтенант Хофман с мен.
