Райдър презрително поклати глава.
— Сериозно ти казвам — не отстъпи Бош. — Ще го питам тоя тип, когато го пипнем.
— Добре, Хари, питай го.
— Мел Гибсън спаси живота на много хора. Ония, дето стреляха така, не можеха да улучат нищо. Трябва да го обявим за почетен полицай или нещо от тоя род.
— Добре, Хари. Остави ме сега да дочета материалите.
— Давай. И аз трябва да ги дочета.
5
Скоро след създаването на отдел „Неприключени следствия“ в Лосанджелиското полицейско управление, ДНК материалът от случая Верлорън беше предаден на калифорнийското министерство на правосъдието и беше пратен в ДНК лабораторията заедно с веществени доказателства от десетки други случаи, събрани при първоначалната обработка на не-приключените следствия. Министерството поддържаше главната ДНК база данни в щата. По онова време исканията за сравнения, отправени до зле финансираната лаборатория, се бяха обработвали с повече от година закъснение и поради наплива искания, дошли от новосъздаденото отделение в ЛАПУ, бе минала почти година и половина, преди специалистите на МП да въведат материала от случая Верлорън в база данните и да го сравнят с хилядите ДНК профили в щатската база данни. И бяха открили съответствие, тоест джакпота.
Бош прочете състоящия се само от една страница доклад на МП. В него се казваше, че дванайсет от четиринайсетте възможни маркера свързват ДНК от оръжието, използвано при убийството на Ребека Верлорън, с трийсет и пет годишния Роланд Маки, жител на Лос Анджелис, с последен известен адрес в Панорама Сити. Бош усети как кръвта му потича малко по-бързо. Панорама Сити се намираше в долината Сан Фернандо, на петнайсетина минути от Чатсуърт, даже при задръствания. Това правеше съответствието още по-правдоподобно. Не че не вярваше в науката. Вярваше. Обаче вярваше и че само наука не стига, за да бъдат убедени съдебните заседатели. Научният факт трябваше да се потвърди с косвени доказателства и логика. И това бе едно от тези доказателства.
Вниманието му привлече датата на доклада.
— Нали каза, че току-що сме го получили? — попита той.
— Да. Струва ми се, че е пристигнал в петък — отвърна Райдър. — Защо?
— Датата е от предния петък. Десет дни.
Райдър сви рамене и изсумтя:
— Бюрокрация. Докато стигне дотук от Сакраменто…
— Знам, че случаят е стар, обаче не смяташ ли, че би трябвало да действат по-бързичко?
Тя не отговори. Бош остави тази тема и продължи да чете. ДНК данните на Маки били в компютъра на МП, защото щатският закон задължаваше всички осъдени за сексуални престъпления в Калифорния да дават кръвни и тъканни проби за въвеждане в ДНК база данните. Присъдата, довела до въвеждането на данните на Маки, попадаше в тази група. Преди две години той бил осъден за непристойно поведение в Лос Анджелис. В доклада не се посочваха подробностите, но се съобщаваше, че Маки получил една година условно, което показваше, че престъплението му не е тежко.
Бош понечи да си запише нещо в бележника, вдигна поглед и видя, че Райдър затваря папката.
— Свърши ли?
— Свърших.
— И сега?
— Мислех да се отбия в СВД-то и да взема кашона, докато четеш.
Хари много добре помнеше и съкращенията, и полицейския жаргон. СВД бе Склад за веществени доказателства. Райдър щеше да донесе съхраняващите се там материали, свързани с техния случай. Неща като оръжието на убийството, дрехите на жертвата и всичко друго, събрано по време на първото следствие. Доказателствата обикновено се съхраняваха в кашон, поставен върху стелаж. Изключение правеха нетрайните и биологичните доказателства — например кръвните и тъканните проби, взети от оръжието на убийството — те се съхраняваха в лабораторията на отдел „Научни изследвания“.
— Бива — съгласи се Бош. — Но защо първо не пуснеш нашия човек през компютрите на регистъра за шофьорски книжки и НККИ, за да видим дали няма да открием адреса му?
— Вече го направих.
И завъртя лаптопа си към него. На екрана светеше лого-то на Националния криминален компютърен индекс. Бош започна да преглежда информацията.
Киз беше пуснала Роланд Маки в НККИ и бе намерила досието му. Присъдата му отпреди две години за непристойно поведение беше последният от цяла върволица документирани арести, започващи от осемнайсетгодишната му възраст — годината на убийството на Ребека Верлорън. По силата на законите за закрила на малолетните, досието му за годините преди това бе засекретено. Повечето посочени престъпления бяха свързани с кражби и наркотици, като °е започне от автомобилна кражба и грабеж на осемнайсет години и се стигне до два ареста за притежаване на наркотици, два ареста за шофиране под влияние на наркотици, обвинение в грабеж и притежаване на крадени вещи. Имаше и един арест за склоняване към проституция. Общо взето, досие на дребен престъпник и наркоман. Изглежда, никога не го бяха вкарвали в щатски затвор. Бяха му давали втори шанс или след като се бе признавал за виновен, го бяха осъждали условно или на краткосрочно лишаване от свобода в окръжния затвор. Най-дългият му престой в пандиза беше половин година, след като на двайсет и осем годишна възраст се бе признал за виновен в притежаване на крадени вещи. Бяха го пратили в окръжния затвор „Уейсайд Хонър Ранчо“.
Бош изхъмка. Прочетеното го смущаваше. Престъпното минало на Маки можеше да се смята за път към убийство. Само че в случая убийството беше дошло първо, на осемнайсетгодишна възраст, а дребните престъпления — по-късно. Нещо не пасваше.
— Какво има? — усетила съмненията му, попита Райдър.
— Не знам. Обърнато е отзад напред. Нашият човек преминава от убийство към дребни престъпления. Нещо не ми се връзва.
— Е, това са само нещата, за които са го арестували. Не значи, че всичките му престъпления са тук.
Той кимна.
— Малолетен престъпник?
— Възможно е. Много е вероятно. Обаче вече няма да получим досието му. Сигурно отдавна е унищожено.
Това бе вярно. Щатските власти полагаха огромни усилия да защитят анонимността на малолетните престъпници. Престъпленията им рядко стигаха до съдебната система за възрастни. Въпреки това Бош си мислеше, че трябва да има престъпления, които повече съответстват на привидно хладнокръвното убийство на шестнайсетгодишно момиче, обезвредено със зашеметител и отвлечено от дома му. Започваше да го обзема смущаващо предчувствие. Струваше му се, че Маки не е извършителят. А връзката с извършителя.
— Пусна ли го и през регистъра за шофьорски книжки, за да намериш адреса му? — попита той.
— Вече не се прави така, Хари. Шофьорските книжки се подновяват на четири години. Ако искаш да откриеш някого, използваш АвтоТрек.
Киз отвори следственото дело и му подаде един лист. Най-отгоре на компютърната разпечатка пишеше „АвтоТрек“. Райдър поясни, че това била частна компания, с която полицията имала договор. Фирмата извършвала компютърни проверки във всички обществени архиви, включително в бази данните на Службата за издаване на разрешения за управление на МПС, комуналните услуги и кабелните оператори, както и в частни бази данни като кредитни компании, за да намери предишните и настоящия адрес на издирваната личност. Разпечатката съдържаше различни адреси на Роланд Маки от осемнайсетата му година. В последните му документи, включително шофьорската книжка и автомобилния му талон, се посочваше адресът в Панорама Сити. Но Райдър беше оградила адреса, на който Маки бе живял от осемнайсетата до двайсетата си година, от 1988 до 1990-а, апартамент на Топанга Кениън Булевард в Чатсуърт. Това означаваше, че по време на убийството Маки е живеел съвсем близо до дома на Ребека Верлорън. Бош се
