— В шкафа има много неща. Финансови документи. Ще се наложи да прегледаме всичко. Искам да го направиш ти. Ще можеш ли?
— Няма проблем. Досега не ми е попаднало нещо извън рутинната бизнес документация.
— Излизам навън да запаля една цигара. Когато свършиш, защо не се сменим и ти да се заемеш с шкафа. Аз ще продължа с бюрото.
— Звучи като заговор.
Преди да излезе, той прокара очи по лавиците до вратата, зачете се в заглавията на видеокасетите и откри онази, която търсеше. „Фатална страст“. Бош се пресегна и я взе. Капакът бе същият като афиша.
Детективът отстъпи назад и остави касетата на бюрото, за — да я приберат при нещата, които щяха да вземат със себе си. Райдър го попита какво е това.
— Това е нейният филм — отвърна той. — Искам да го гледам.
— Аз също.
Навън Бош застана в малкия двор до бронзовата статуя на мъж, който предполагаше, че е Тайрън Пауър, и запали цигара. Нощта беше студена и димът затопли гърдите му. Студиото бе съвсем тихо.
Той се приближи до кошчето за боклук близо до една от пейките на двора и изтръска в него пепелта от цигарата си. На дъното му забеляза счупена чаша, няколко химикалки и моливи. Върху едно от керамичните парчета разпозна емблемата на „Арчуей“ — Триумфалната арка с изгряващо слънце по средата. Готвеше се да бръкне в кошчето и да извади нещо, което приличаше на златна писалка, но чу гласа на Мичъм и се обърна.
— Тя ще стигне високо, нали? Сигурен съм.
Той също запали цигара.
— Да, така смятам и аз. Това е първият ни случай заедно. Всъщност не я познавам добре, а от онова, което чувам, изобщо не трябва да се опитвам. Веднага, когато може, ще я вземат в центъра.
Мичъм кимна и изтръска пепелта на земята. Бош забеляза, че той вдига поглед към втория етаж и небрежно махва с ръка. Детективът също погледна натам и видя камерата, монтирана от вътрешната страна на стрехата.
— Не си прави труда — каза Бош. — Не може да те види. Чете за вчерашния мач на „Доджърс“.
— Предполагам, че си прав. В последно време не се намират подходящи хора, Хари. Наемам типове, които искат през цялото време да обикалят наоколо с количките за голф, надявайки се, че ще ги открият като Клинт Истууд или нещо подобно. Онзи ден един се блъсна в стената, щото разговарял с двама от творческите директори, които минавали наблизо. Ето ти едно невъзможно съчетание — творчески директор…
Бош не отговори. Онова, което Мичъм току-що бе казал, не го интересуваше.
— Трябва да дойдеш да работиш тук, Хари. Вече си направил двайсет години трудов стаж. Трябва да се пенсионираш и да дойдеш да работиш за мен. Доходите ти ще се увеличат двойно. Гарантирам ти го.
— Не, благодаря, Чък. Някак си просто не се виждам да се въртя наоколо с някоя от твоите колички за голф.
— Е, предложението си остава. По всяко време, приятел. По всяко време.
Бош загаси цигарата си в стената на кошчето и пусна фаса вътре. Реши, че няма да рови в боклука пред очите на Мичъм и му каза, че се връща вътре.
— Бош, трябва да ти кажа нещо. Детективът го погледна и той вдигна ръце.
— Ще си имаме проблем, ако искаш да изнесеш нещо от офиса без заповед за обиск. Искам да кажа, чух те какво каза за онази касета, а в момента партньорката ти събира върху бюрото нещата, които да вземете. Но не мога да ви позволя да изнесете каквото и да е.
— Тогава ще се наложи да останеш тук цялата нощ, Чък. Чекмеджетата са много, ще имаме доста работа. За нас ще е далеч по-лесно да откараме всичко това в бюрото.
— Зная. Все пак съм работил там. Но ми наредиха да заема такава позиция. Ще ни трябва заповед за обиск.
От телефона в чакалнята детективът позвъни на Едгар, който все още беше в участъка и тъкмо започваше писмената Работа по случая. Бош му каза за момента да я зареже и да Напише заповеди за финансовите документи в дома на Алайзо и в офиса в „Арчуей“, както и за всички други, които бяха при адвоката му.
— Искаш да се свържа с дежурния съдия сега? — попита Едгар, — Почти два часът е.
— Направи го — отвърна Бош. — Когато ги подпише, донеси ги в „Арчуей“. Вземи и няколко кашона.
Едгар изпъшка. Цялата черна работа се падаше на него. Никой не обичаше да ходи при съдията посред нощ.
— Зная, зная, Джери. Но това трябва да се свърши. Какво друго става?
— Нищо. Свързах се с „Мираж“, разговарях с един от охраната. Стаята, в която е бил Алайзо, е била взета от други хора през уикенда. Сега е свободна и той няма да я дава на никого, но вече е късно.
— Навярно… Добре, приятел, следващия път друг ще върши черната работа. А сега се захващай със заповедите.
В офиса на Алайзо Райдър вече претърсваше шкафа. Бош й съобщи, че Едгар подготвя заповедите и че ще се наложи да съставят списък на вещите за Мичъм. Каза й също да си почине, ако иска, но тя отказа.
Детективът седна зад бюрото. Върху плота цареше обичайният хаос. Имаше телефон, ролодекс, попивателна, магнит с кламери и дървено блокче, върху което бе врязан надписът „ТНА продъкшънс“. Освен това имаше кошче, пълно с документи.
Бош разгледа телефона и откри бутона за повторно набиране. Той вдигна слушалката и го натисна. По бързата поредица от сигнали можеше да каже, че последният телефонен разговор е бил междуградски. След две иззвънявания му отговори женски глас. Чуваше се силна музика.
— Ало? — каза жената.
— Да, ало, кой е там?
Тя се изкиска.
— Не зная, кой се обажда?
— Може да съм сбъркал номера. „При Тони“ ли сте?
— Не, „При Доли“.
— А, „При Доли“. Добре, хм, къде се намира това?
Тя отново се изкикоти.
— На „Мадисън“, къде другаде? Откъде си мислиш, че сме взели името?
— Къде е „Мадисън“?
— В северен Лас Вегас. Откъде идваш?
— От „Мираж“.
— Добре, просто карай по булеварда на север. Минаваш центъра и няколко мърляви квартала, и си в северен Лас Вегас. „Мадисън“ е на третия светофар, щом минеш под моста. Завий наляво и ние сме първата сграда вляво. Как се казваш?
— Хари.
— Добре, Хари, аз съм Ронда. Като в…
Бош не отвърна нищо.
— Хайде, Хари, трябва да кажеш „Помогни ми, Ронда, помогни ми, помогни ми, Ронда“.
Тя изпя куплета от старата песен на Бийч Бойс.
— Всъщност, Ронда, наистина можеш да ми помогнеш — рече Бош. — Търся един мой приятел. Тони Алайзо. Идвал ли е там напоследък?
— Тази седмица не съм го виждала. Не съм го виждала от четвъртък или петък. Чудех се откъде си научил номера на съблекалнята.
— Да, от Тони.
— Е, тази вечер Лейла я няма, така че Тони няма да се появи, така ми се струва. Но ти можеш да дойдеш. Не е нужно той да е тук, за да си прекараш добре.
— Чудесно, Ронда. Ще се опитам да намина.
