— Нещо друго от колата?
— Не — отвърна Бош.
— Да — каза Райдър. Билето вдигна вежди.
— Един от отпечатъците, които Донован откри по вътрешната страна на капака на багажника — поясни Райдър. — Принадлежи на Рей Пауърс. Това е униформеният полицай, който откри трупа. Очевидно го е оставил, когато е вдигал капака. Няма проблем, но все пак е допуснал грешка. Изобщо не е трябвало да отваря багажника. Трябвало е направо да ни повика.
Билетс погледна към Бош и той предположи, че лейтенантът се чуди защо не й е обърнал внимание. Детективът сведе очи към бюрото.
— Добре, ще се погрижа за това — каза тя. — Познавам Пауърс. Работил е тук и със сигурност би трябвало да знае процедурата.
Бош можеше да го защити със същото обяснение, което ченгето му беше дало предишния ден, но не го направи. Пау ърс не го заслужаваше.
— И какво ще правим сега? — продължи Билетс.
— Ами, имаме адски много работа — отвърна Бош. — Вед нъж чух онази история за скулптора, когото попитали как превръща гранитния блок в прекрасна статуя на жена. И тоь отговорил, че просто изчуква всичко, което не е на жената Точно това трябва да направим и ние. Разполагаме с огромев блок информация и улики. Ще трябва да изчукаме всичко което няма значение, което не ни интересува.
Билетс се усмихна и Бош ненадейно се засрами от анало гията, макар да смяташе, че е точна.
— Ами Лас Вегас? — попита тя. — Той част ли е от статуята или просто трябва да го изчукаме?
Този път се усмихнаха Райдър и Едгар.
— Ами, ще се наложи да идем дотам — отвърна Бош, като се надяваше, че думите му не звучат извинително. — В момента ни е известно само, че Алайзо е ходил там и че е бил убит съвсем скоро, след като се е върнал. Не знаем какво е правил във Вегас, дали е спечелил, или е загубил, дали някой не го е проследил чак оттам. Възможно е да е ударил дзкакпота, да е бил проследен дотук и да са го ограбили. Въпросите около Лас Вегас са адски много.
— Там е и онази жена — вметна Райдър.
— Каква жена? — попита Билетс.
— Точно така — каза Бош. — Последният разговор от телефона в офиса на Тони Алайзо е бил с един клуб в Лас Вегас. Позвъних там и получих името на някаква жена, с която вероятно се е срещал, Лейла. Освен това…
— Лейла? Като в онази песен ли?
— Предполагам. Освен това в офиса му се беше получило съобщение от непозната жена. Струва ми се, че може да е била тази Лейла. Ще трябва да разговаряме с нея.
Билетс кимна, увери се, че Бош е свършил и после нахвърля бойния план.
— Добре — каза лейтенантът. — На първо място, всички въпроси от страна на медиите трябва да бъдат прехвърляни към мен. Най-добрият начин да овладеем положението е информацията да излиза от един човек. За момента ще съобщим на репортерите, че навярно става дума за автомобилна кражба или за обир. Това е достатъчно невинно и сигурно ще ги успокои. Съгласни ли сте всички?
Тримата детективи кимнаха.
— Добре, ще се опитам да убедя капитана да ни остави случая. Струва ми се, че имаме три-четири насоки на разследване, на които ще трябва да обърнем особено внимание. Гранитът, който трябва да се изчука, както би се изразил Хари. Във всеки случай ще ми е от полза, за да успея да убедя капитана, ако вече работим по тези въпроси. Така че, Хари, искам да вземеш самолета колкото се може по-скоро и да идеш до Вегас. Искам ти да се заемеш с това. Но ако там не откриеш нищо, връщай се веднага. Ще ни трябваш тук. Съгласен?
Бош кимна. Така би решил и самият той, ако зависеше от него, но му стана малко неприятно, че го прави тя.
— Киз, ти се захващаш с финансовата следа. Искам да научим всичко за този Антъни Алайзо до утре сутринта. Освен това ще трябва да идеш до дома му със заповедта за обиск и докато събираш документите, опитай още веднъж с жена му и виж какво друго можеш да измъкнеш за брака им. Не зная, ако имаш възможност, поседни с нея и се опитай да я накараш да си разкрие душата.
— Не съм сигурна — отвърна Райдър. — Струва ми се, че няма да се получи. Тя е интелигентна жена, достатъчно умна е, за да е разбрала, че сме я взели под око. Почти си мисля, че за да си нямаме проблеми, следващия път, когато някой от нас разговаря с нея, трябва дай го съобщим. Снощи не беше подходящо.
— Сама ще прецениш — каза Билетс. — Но ако го направиш, тя сигурно ще повика адвоката си.
— Ще видя какво мога да направя.
— А, Джери, ти…
— Зная, зная, за мен остава писането.
Обаждаше се за първи път от петнайсет минути насам. Бош си помисли, че цупенето му вече минава всякакви граници.
— Да, за теб остава писането. Но освен това искам да се заемеш с гражданските дела и с оня сценарист, който е спорил с Алайзо. Струва ми се, че това е най-малко вероятната следа, но трябва да проверим всичко. Свърши тази работа и така ще сме в състояние да стесним границите на разследването.
Едгар иронично отдаде чест.
— Също така — продължи тя, — докато Хари проверява следата във Вегас, искам ти да поемеш летището. Имаме квитанцията му за паркинг. Мисля, че трябва да започнеш оттам. Когато давам изявление пред медиите, ще направя подробно описание на колата — не може да е имало чак толкова много бели ролсове „Силвър клауд“ — и ще кажа, че търсим всички, които са я виждали в петък вечерта. Ще кажа, че се опитваме да възстановим пътя на жертвата от летището. Може да имаме късмет.
— Може би — отвърна Едгар.
— Добре тогава, да започваме — каза Билетс.
Тримата детективи се изправиха. Бош бавно започна да вади касетата от видеото, така че когато свърши, другите двама вече бяха излезли и той остана насаме с Билетс.
— Чух, че през цялата си кариера не си водила нито едно истинско разследване на убийство — рече той.
— Вярно е. Като детектив съм работила единствено със сексуални престъпления в бюрото във Вали.
— Е, във всеки случай аз щях да постъпя точно така, както току-що постъпи ти.
— Но те е раздразнило това, че го направих аз вместо теб.
Бош се замисли за миг.
— Ще го преживея.
— Благодаря ти.
— Няма проблем. Слушай, онова за Пауърс, че е оставил отпечатъците си, сигурно щях да ти го кажа, но реших, че сега не е времето. Вчера му прочетох едно конско, че е отварял багажника. Той ми каза, че ако не го бил отворил и чакал ние да проверим колата, тя навярно още щяла да си стои там. Пауърс е кретен, но по този въпрос беше прав.
— Разбирам.
— Сърдиш ли се, че не ти казах?
Билетс се замисли за миг.
— Ще го преживея.
2
Бош заспа няколко минути след като седна до прозореца и закопча колана си в самолета от Бърбанк за Лас Вегас. Спа дълбоко и се събуди едва когато докосването на колесниците до асфалта го тласна напред. Когато самолетът спря, детективът вече се беше разсънил и се чувстваше освежен от едночасовата почивка.
