видя, че тайнствената жена поглежда нагоре към камерата.
— Ето сега! Върнете го и го пуснете на нормални обороти.
Смолц го направи и Бош видя как жената изважда цигара, запалва я и отмята глава назад, за да издиша дима с лице към камерата. Димът замъгли образа. Но преди това на Бош му се стори, че я разпознава. Той остана да седи неподвижно и мълчаливо. Смолц върна лентата назад до момента, когато лицето й се виждаше почти съвсем ясно, после замрази образа. Детективът просто мълчаливо гледаше към екрана.
Смолц говореше нещо за това, че образът бил най-добрият, на който можели да се надяват, когато вратата се отвори и Майер влезе вътре. Беше сам.
— Хм, Ейми тъкмо започваше да раздава, така че ще дойде след десетина минути. Оставих й съобщение да се качи тук.
— Можете да телефонирате долу и дай предадете да не идва — отвърна Бош, без да откъсва очи от екрана.
— Наистина ли? И защо?
— Зная коя е жената.
— И коя е?
Отначало Бош не каза нищо. Не знаеше дали е защото я бе видял да си пали цигара, или поради някакво дълбоко безпокойство, но ужасно му се припуши.
— Просто една жена. Познавам я от много време.
Бош седеше на леглото с телефона в скута си и чакаше да стане време за заседанието. Но мислите му бяха далеч. Спомняше си една жена, която отдавна смяташе за изчезнала от живота му. Колко години бяха минали — четири, пет? Мислите и чувствата му бяха в такъв хаос, че не можеше да си спомни точно. Във всеки случай беше минало достатъчно много време. Не трябваше да се изненадва, че вече е излязла от затвора.
— Елиънър Уиш — гласно произнесе той.
Спомни си мириса на жасмин пред градския й дом в Санта Моника. Спомни си как се бяха любили и си представи мъничкия дъговиден белег, който едва се виждаше на челюстта й. Спомни си въпроса, който му беше задала преди толкова време, когато бяха правили любов. „Мислиш ли, че можеш да си сам и да не си самотен?“
Телефонът иззвъня. Бош се отърси от спомените си и вдигна слушалката. Обаждаше се Билетс.
— Всички вече сме тук, Хари. Добре ли ме чуваш?
— Не много, но връзката навярно няма да стане по-добра.
— Естествено, градска техника. Добре, да започнем с доклада на всеки един от вас за днес. Искаш ли да си първи, Хари?
— Става. Но засега няма много за докладване.
Той подробно разказа какво е свършил до този момент и специално наблегна на липсващия фиш като нещо, на което трябва да се обърне внимание. После им обясни за записите, но пропусна да спомене, че е разпознал Елиънър Уиш. Беше решил, че между нея и Алайзо няма сигурни признаци за връзка и че засега ще запази тази информация за себе си. Завърши доклада с плана си да открие „При Доли“, мястото, където Алайзо за последен път бе телефонирал от офиса си в „Арчуей“. Имаше намерение също да намери жената на име Лейла, за която беше станало дума по време на разговора на Бош със заведението.
После идваше ред на Едгар. Той съобщи, че нашумелият сценарист имал алиби. Според собствения му инстинкт младежът навярно имал пълно основание да мрази Алайзо, но не бил от онези хора, които биха убили от омраза.
Едгар каза, че разпитал също служителите от гаража, в който Алайзо оставил да измият колата му, докато е в Лас Вегас. В услугата се включвало и посрещане на летището и според човека, който откарал ролса, Тони бил сам, спокоен и не бързал.
— Всичко е било съвсем нормално — поясни Едгар. — Алайзо си е взел колата и си е тръгнал за вкъщи. Дал на човека двайсет долара бакшиш. Така че убиецът трябва да го е пресрещнал на път за вкъщи. Предполагам, че е станало някъде на „Мълхолънд“. Там има много пустинни отсечки. Ако сте бързи, спокойно можете да спрете когото и да е. Навярно са били двама.
— Служителят спомена ли нещо за багаж? — попита Бош.
— А, да — отвърна Едгар. — Каза, че доколкото можел да си спомни, Тони носел двете чанти, които описа жена му, сребристо куфарче и един сак през рамо. Не бил оставил нищо на багаж в самолета.
Бош кимна, макар да бе сам.
— Ами медиите? — попита той. — Дали ли сме вече изявление?
— Всичко е уредено — отвърна Билетс. — Медиите ще го пуснат утре. Дадохме снимка на ролса. Освен това могат да снимат колата в СПГ. Аз съм готова за интервюта. Надявам се, че от телевизията ще проявят интерес. Нещо друго, Джери?
Едгар завърши с това, че почти бил свършил с писмената работа и че прегледал половината от съдебната информация за делата срещу Алайзо. На другия ден щял да разпита хора, които твърдели, че са били измамени от него. Накрая Едгар съобщи, че се е свързал с офиса на патоанатома и че аутопсията на Алайзо още не била насрочена.
— Добре — каза Билетс. — При теб какво става, Киз?
Райдър раздели доклада си на две части. Първата се отнасяше за разговора й с Вероника Алайзо, за който накратко каза, че жената се държала изключително резервирано за разлика от предишната вечер, когато заедно с Бош й бяха съобщили за смъртта на съпруга й. Отговорите й били едносрични и почти не прибавила нови подробности. Двамата били женени от седемнайсет години. Нямали деца. Вероника Алайзо участвала в два от филмите на мъжа си и после никога повече не работила с него.
— Мислиш ли, че е разговаряла с адвокат? — попита Бош.
— Не ми каза такова нещо, но ми се струва, че е станало точно така — отвърна Райдър. — През цялото време й теглех думите от устата.
— Добре, какво друго? — намеси се Билетс в опит да ускори обсъждането.
Райдър продължи с втората част от днешното си разследване, отнасяща се за финансовите документи на Антъни Алайзо. Въпреки лошото качество на връзката Бош ясно усещаше, че Киз е възбудена от онова, което е открила.
— Като цяло финансовата документация показва изключително висок стандарт на живот. Има големи петцифрени суми в лични банкови сметки, покрити кредитни карти, ипотеката на онази къща е седемстотин хиляди долара срещу стойност от милион и сто хиляди. Това успях да открия. Ролсът е взет под наем, същото се отнася за линкълна на жена му и за офиса му.
Тя замълча за миг, преди да продължи.
— Ако случайно имаш време, Хари, тук има нещо, което може би ще искаш да провериш в Лас Вегас. И двете коли са взети под наем от името на „ТНА продъкшънс“, неговата компания, чрез посредническа фирма във Вегас. Навярно би могъл да провериш. Казва се „Райдалонг — една дума — инкорпорейтид“. Адресът е „Индъстриъл драйв“, номер две хиляди и две, апартамент трийсет.
Якето на Бош, в джоба на което се намираше бележникът му, беше на облегалката на стола в срещуположната част на стаята. Той записа името и адреса на малко тефтерче върху нощното шкафче.
— Добре — каза Райдър, — сега продължаваме с работата му и тук започва интересното. Проверила съм само половината от документацията, която взехме от офиса му, но засега ми се струва, че нашият човек е забъркан в измама от огромен мащаб. И не говоря за кражби на сценарии от бедни студенти. Според мен това му е било само второстепенно хоби. Имам предвид, че е ръководил пералня за пари. Мисля, че е бил параван за някой друг.
Тя изчака малко преди да продължи. Бош седна на самия ръб на леглото. Възбудата гъделичкаше тила му.
— Имаме данъчни декларации, договори за производство, за наем на апаратура, документи за разплащания и вземания от няколко филма — повече от дванайсет. Само видеофилми. Както каза Вероника, това си е чиста порнография. Гледах няколко от касетите в кабинета му и направо бяха ужасни. Почти няма фабула, освен ако не се брои покачването на напрежението в очакване главната героиня да се съблече.
