Разпозна мнозина от служителите, които бе разпитвал предишния ден, включително Ейми Рорбак. Изкушаваше се да заеме един от празните столове на нейната маса и да я пита откъде познава Елиънър Уиш, но реши, че не е разумно да я разпитва на работното й място.
Докато обмисляше какво да прави, до него се приближи шефът на залата и го попита дали чака, за да играе. Бош го разпозна от записа — това бе човекът, довел Тони Алайзо до масата му.
— Не, просто гледам — отвърна той. — Ще ми отделите ли една минута, докато няма много хора?
— Минута за какво?
— Аз съм полицаят, който разпитваше хората ви.
— А, да. Ханк ми каза за това.
Той се представи като Франк Кинг и Бош стисна ръката му.
— Съжалявам, не можах да дойда. Но аз не работя на масите. Трябваше да съм тук. Става дума за Тони, нали?
— Да, познавахте ли го?
— Естествено, всички го познавахме. Добро момче. Онова, което се е случило с него, е ужасно.
— Откъде знаете какво се е случило с него?
По време на разпитите Бош нарочно не беше съобщил на нито един от служителите за смъртта на Алайзо.
— От Ханк — отвърна Кинг. — Каза ми, че е бил застрелян в Лос Анджелис. Какво искате, щом живеете там, си поемате риска.
— Предполагам, че сте прав. Откога го познавате?
— От години. Преди да открият „Мираж“, работех във „Фламинго“. Тогава Тони отсядаше там. Но от много време насам идва тук.
— Някога срещали ли сте се с него? Извън казиното?
— Един-два пъти. Но обикновено случайно. Аз съм в някое заведение и пристига Тони. Пиехме по нещо, държахме се приятелски, но нищо повече. Искам да кажа, че той беше гост на хотела, а аз съм служител. Не бяхме добри приятели, ако разбирате какво имам предвид.
— Ясно. На какви места сте го засичали?
— О, Господи, не зная. Беше преди… Почакайте малко.
Кинг осребри чиповете на един от играчите от масата на Ейми Рорбак, който си тръгваше. Бош нямаше представа с колко е започнал човекът, но си тръгваше с четирийсет долара и намръщено лице. Кинг го изпрати с пожелание за по-добър късмет следващия път и после се върна при детектива.
— Както казах, виждал съм го в няколко бара. Беше преди толкова време. Веднъж го срещнах в кръглия бар на „Стардъст“. Един от приятелите ми беше барман и от време на време наминавах оттам след работа. Видях Тони там и той ме почерпи. Беше поне преди три години. Не зная с какво Ще ви помогне това.
— Сам ли беше?
— Не, с някакво гадже. Младо парче. Не я познавах.
— Добре, а другият път — кога беше?
— Може би миналата година. Бях на една ергенска вечер за Марти, той работи тук на масите за зарове — и всички отидохме да се повеселим „При Доли“. Това е бар със стриптийз в северната част на града. Там беше и Тони. Беше сам и дойде да изпие едно на нашата маса. Всъщност почерпи всички ни. Трябва да сме били осем. Беше готин тип. Това е.
Бош кимна. Значи Алайзо бе редовен посетител „При Доли“ поне от една година. Имаше намерение да иде там, да потърси жената на име Лейла. Навярно беше танцьорка, предполагаше той, и вероятно Лейла далеч не бе истинското й име.
— Напоследък виждали ли сте го с някого?
— Искате да кажете с гадже ли?
— Да, една от служителките ми каза, че в последно време идвал с някаква блондинка.
— Да, струва ми се, че съм го виждал два-три пъти с блондинката. Даваше й пари за игралните автомати, докато той играеше покер. Но не зная коя беше.
Бош кимна.
— Това ли е всичко? — попита Кинг.
— Само още един въпрос. Елиънър Уиш, познавате ли я? В петък вечерта е играла на евтината маса. Известно време Тони е играл там. Изглежда, са се познавали.
— Познавам една жена на име Елиънър. Но никога не съм чувал фамилията й. Много е красива, има кестенява коса, кафяви очи и все още е в чудесна форма, въпреки белезите на времето, както се казва.
Кинг се усмихна на шегата си. Бош не.
— Като че ли е тя. Редовна посетителка ли е?
— Да, виждам я тук веднъж седмично, а може би и по-рядко. Местна е, доколкото ми е известно. Местните комарджии обикалят заведенията. Но не във всички казина има истински покер. От него не печелим много. Държим го в знак на любезност към клиентите си, но се надяваме да играят повече на двайсет и едно. Във всеки случай местните обикалят заведенията, за да не виждат през цялото време едни и същи лица. Така че една вечер може да играят тук, следващата в „Хара“, после във „Фламинго“, след това няколко вечери в казината в центъра. Такива работи.
— Искате да кажете, че е професионалистка?
— Не, искам да кажа, че е местна и играе много. Но не зная дали работи през деня или живее от покер. Струва ми се, че никога не съм й осребрявал чипове за повече от по две банкноти. Това не е много. Чувал съм, че дава прекалено големи бакшиши на раздавачките по масите. Професионалистите не правят така.
Бош помоли Кинг да му изброи всички казина в града, които знае, че предлагат истински покер, после му благодари и го освободи.
— Знаете ли, съмнявам се, че ще откриете нещо друго за познанството й с Тони, освен че се поздравяват и само толкова.
— И защо?
— Прекалено е стара. Красива е, но е прекалено стара за Тони. Той си пада по младите.
Бош кимна. После замислен започна да се разхожда из казиното. Не знаеше какво да прави с Елиънър Уиш. Интересуваше го какво прави и обяснението на Кинг за това, че идвала веднъж седмично като че ли правеше познанството й с Алайзо достатъчно невинно. Но макар най-вероятно да нямаше нищо общо със случая, той изпитваше желание да разговаря с нея. Да й каже, че съжалява за това как са се развили нещата, за това, че той е бил причината да се развият така.
До рецепцията видя няколко телефона и се свърза с информацията. Попита за номера на Елиънър Уиш и получи автоматичен отговор, че не могат да му го дадат по молба на абоната. Бош се замисли за миг, после бръкна в джоба на якето си, намери визитната картичка, която му беше дал капитан Фелтън, и набра номера на пейджъра му. След това зачака с ръка на телефона, за да не го заеме някой друг. Телефонът иззвъня четири минути по-късно.
— Фелтън?
— Да, кой е?
— Бош. Нали си спомняте?
— Да. От Лос Анджелис. Още не съм получил данните за отпечатъците. Очаквам ги всеки момент.
— Не, не се обаждам за това. Чудех се дали вие или някой от хората ви има достатъчно връзки с телефонната компания, за да ми даде един номер и адрес.
— Няма ли го в указателя?
На Бош му се прииска да отговори, че в такъв случай не би се обаждал, но се отказа.
— Няма го.
— За кого става дума?
— За местна жителка. Жена, която е играла покер с Тони Алайзо в петък вечерта.
— И какво от това?
— Капитане, те са се познавали и аз искам да разговарям с нея. Ако не можете да ми помогнете, няма проблем. Ще намеря друг начин да я открия. Телефонирах ви, защото ми казахте да го направя, ако се
