територия на управлението. В йерархията се намираха между сержантите и редовите ченгета, които патрулираха в така наречените основни патрулни райони.
— Често ли се случва да гониш хора оттук?
— Един-два пъти месечно. Не зная как е в другите смени или при патрулните двойки. Но подобни сигнали обикновено се поемат от „З“ патрула.
— Правил ли си полеви разпити?
Полеви разпити официално се наричаха формулярите, попълвани от ченгетата, когато спираха подозрителни лица, но нямаха достатъчно улики, за да ги арестуват. Попълването на такъв формуляр при арест — в този случай заради навлизане в забранена зона — би било загуба на време. Американският съюз за защита на гражданските свободи смяташе тези разпити за превишаване на полицейските правомощия.
— Да, няколко, в участъка.
— Хубаво. Ще се наложи да им хвърлим едно око, ако успееш да ги изровиш. Освен това мислиш ли, че ще можеш да попиташ колегите си от патрулната двойка дали през последните няколко дни не са забелязали ролса насам?
— Тук ли е мястото, където трябва да ти благодаря, че ми поверяваш част от страхотното разследване и да те помоля да подхвърлиш някоя добра дума за мен пред шефа на детективското бюро?
Бош втренчено го изгледа няколко секунди, преди да отговори.
— Не, тук е мястото, където ти казвам да приготвиш формулярите до девет часа вечерта, в противен случай ще кажа някоя дума за това на шефа на патрулите. И забрави за момчетата от патрулната двойка. Ние сами ще поговорим с тях. Не искам да пропускаш вечерята си втора смяна поред, Пауърс.
Бош се отправи обратно към местопрестъплението. Отново вървеше бавно и оглеждаше другата страна на настлания с акъл път. На два пъти му се наложи да отстъпва встрани в храстите, за да пропусне камиона на Служебния полицейски гараж и после микробуса на Отделението за научни изследвания.
Когато стигна, отново не беше открил нищо и вече бе сигурен, че жертвата е била убита в багажника на самата площадка. Той видя Арт Донован, специалиста от ОНИ, и фотографа Ролънд Куатро, които започваха работата си. Бош се приближи до Райдър.
— Нещо ново? — попита тя.
— Не. А при теб?
— Нищо. Струва ми се, че ролсът трябва да е бил докаран тук с нашия човек в багажника. После престъпникът отваря капака и два пъти стреля в жертвата. След това го затваря и си тръгва. Някой го взима от „Мълхолънд“. А местопрестъплението тук остава чисто.
Бош кимна.
— А кой е убиецът?
— Ами, засега нямам представа?
Бош се приближи до Донован, който прибираше портфейла и плика със самолетния билет в чиста найлонова торбичка.
— Арт, имаме проблем.
— На мен ли го казваш? Тъкмо си мислех, че мога да опъна брезентово платнище на леки триноги, но ми се струва, че няма да успееш да попречиш на всички в амфитеатъра да видят какво става. Някои от тях така или иначе ще разберат. Предполагам, че фойерверките ще трябва да се отменят. Освен ако просто не смяташ да изчакаш до края на шоуто.
— Не, адвокатите само това и чакат, за да ни скъсат задниците в съда, че сме забавили разследването. Знаеш го, Арт.
— Тогава какво ще правим?
— Просто си върши работата малко по-бързо и после ще откараме колата както си е в лабораторията на ОНИ. Знаеш ли дали в момента е заета?
— Не, би трябвало да е свободна — бавно отвърна Донован. — Искаш да кажеш, че ще откараме колата заедно с трупа ли?
Бош кимна.
— Така ще можеш да свършиш черната работа там, нали?
— Напълно. Ами патоанатомът? Той трябва писмено да одобри подобно нещо, Хари.
— Аз ще се оправям с това. Преди да го качим на камиона обаче, погрижи се да направите снимки и да го заснемете на видео в случай, че нещата се променят по време на пътуването. Освен това вземи отпечатъци от пръстите на жертвата и ми ги дай.
— Готово.
Донован отиде при Куатро, за да му обясни плана, а Бош се приближи до Едгар и Райдър.
— Добре, засега ще трябва да продължим с разследването. Ако сте имали планове за вечерта, телефонирайте, за да ги отмените. Очаква ни дълга нощ. Ето начина, по който искам да действаме.
Той посочи към къщите на хребета.
— Първо, Киз, искам да се качиш там и да минеш от къща на къща. Процедурата ти е известна. Виж дали някой си спомня да е виждал ролса и дали знае откога е там. Някой може да е чул изстрелите. Могат да са отекнали чак догоре. Трябва да се опитаме да определим времето на убийството. След това аз… Имаш ли телефон?
— Не. Имам радиостанция в колата.
— Не. Не искам да разговаряме за това по ефира.
— Мога да използвам телефона в някоя от къщите.
— Добре, съобщи ми, щом свършиш. Или пък аз ще ти съобщя по пейджъра, ако съм готов преди теб. В зависимост от това как се развият нещата, някой от нас двамата ще се свърже с най-близкия роднина на жертвата, а после и със службата му.
Тя кимна. Бош се обърна към Едгар.
— Джери, ти ще се върнеш и ще действаш от управлението. На теб се пада писмената работа.
— Но тя е заекът.
— Ами тогава следващия път не идвай по тениска. Не можеш да тръгнеш от врата на врата в тези дрехи.
— В колата имам риза. Ще се преоблека.
— Следващия път. Сега ще се заемеш с писмената работа. Но преди да започнеш, искам да провериш в компютъра и да видиш с каква информация разполагаме за Алайзо. Миналата година му отвориха досие, така че трябва да имат отпечатъци от пръстите му. Виж дали можеш да накараш някой от лабораторията по дактилоскопия да ги сравни с отпечатъците, които в момента снема Арт. Искам потвърждение на самоличността на жертвата колкото е възможно по-скоро.
— През нощта там няма да има никой. Дежурен е Арт. Той би трябвало да свърши това.
— Арт ще си има работа. Виж дали няма да успееш да измъкнеш някого от вкъщи. Идентификацията ни трябва.
— Ще се опитам, но не мога да обе…
— Добре. След това искам да се свържеш с всички патрулни двойки в района и да разбереш дали някой е видял ролса. Пауърс — онзи тип на пътя — ще изрови разпитите на хлапетата, които се мотаят там. Искам да започнеш да проверяваш и тях. После можеш да се заемеш с писмената работа.
— По дяволите всичко това, ще имам късмет, ако успея да започна да пиша до следващия вторник.
Бош не обърна внимание на хленченето му и отправи поглед към двамата си партньори.
— Аз ще остана с трупа. Ако се задържа много, ти, Киз, ще отидеш да провериш служебния му адрес, а аз ще поема най-близките му роднини. Добре, всички знаете ли какво да правите?
Райдър и Едгар кимнаха. Бош виждаше, че Едгар все още е раздразнен от нещо.
— Можеш вече да тръгваш, Киз.
Тя се отдалечи и Бош изчака, докато вече не можеше да ги чуе.
— Добре, Джери, какъв е проблемът?
— Просто исках да зная дали отсега нататък в екипа ще е все така. Все аз ли ще получавам черната работа, докато принцесата само си прави кефа?
