— Прегърни ме, Джоди.
Момичето я прегърна и Каси силно я притисна към себе си. После се отдръпна, хвана лицето на дъщеря си и я целуна по бузите.
— Ще бъдеш добро момиче, нали?
Джоди се опита да се освободи.
— Искам при мама.
Каси кимна и я пусна. Детето скочи от колата, затича се покрай оградата и пресече моравата към осветената входна врата.
— Обичам те — промълви тя.
Вратата бе отключена. Джоди я отвори и влезе. След миг се разнесе пронизителен вик на радост и облекчение. Каси протегна ръка и затвори вратата на поршето. После погледна към къщата и видя дъщеря си в ръцете на^жената, която момичнцето смяташе за своя майка. Беше облечена и очевидно не бе мигнала цяла нощ. Тя прегръщаше Джоди също толкова силно, колкото допреди няколко секунди я беше прегръщала Каси. По лицето й се стичаха сълзи. Жената гледаше към колата и Каси прочете на устните й думите: „Благодаря ти“.
Тя кимна, макар да знаеше, че жената не може да я види. После превключи на скорост, отпусна спирачката и потегли.
Насочи се към „Мълхоланд“ и пое на изток по лъкатушния път. Спря на отбивка, която гледаше към Долината, и изчака, докато слънцето не изпълзя над планината и не обля земята с лъчите си. Преди да продължи, спусна гюрука на поршето. Утринният хлад я пронизваше до костите, но пък я ободряваше и някак я караше да се чувства добре. На пресечката с холивудската магистрала тя зави и пое на север.
Представяше си Макс по хавайска риза в онази нощ на Таити, когато се бяха врекли един на друг и в която знаеше, че е била зачената дъщеря й. Спомняше си как танцуваха боси на плажа под музиката, която се носеше от далечния курортен комплекс. Бе запазила всичко това в себе си. Мястото, където пустинята става океан, беше сърцето. Никой не можеше да й го отнеме.
Когато пресече границата на окръг Вентура, си сложи очилата. Започваше да става топло. Знаеше, че трябва да се освободи от колата и да намери друга. Но не можеше да спре. Струваше й се, че ако отлепи крак от педала и намали скоростта дори само за миг, всичко, което остава зад нея, ще я настигне. Всички убийства и угризения. Затова просто трябваше да продължава напред.
Информация за текста
© 2000 Майкъл Конъли
© 2000 Крум Бъчваров, превод от английски
Michael Connelly
Void Moon, 2000
Сканиране и разпознаване: Vast, 2008
Редакция: Mahavishnu, Светослав Иванов, 2008
Публикация:
МАЙКЪЛ КОНЪЛИ. БЛУДНА ЛУНА
Американска, I издание
Превод Крум Бъчваров
Редактор Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова
Формат 84/108/32. Печатни коли 16
ИК „БАРД“ ООД — София, 1998
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4960]
Последна редакция: 2008-01-18 13:26:15
1
Сесил Блаунт Демил (1881–1959) — американски кинопродуцент и режисьор. — Б. пр.
2
Дик Ван Дайк (р. 1925) — американски комик. — Б. пр.
3
Уйлям Маккинли (1843–1901) — 25-тият президент на САЩ. — Бел. пр.
4
Град в югозападна Луизиана. — Бел. пр.
5
Военна база в северната част на Кентъки, където се пази федералният златен резерв. — Бел. пр.
6
Джон Джоузеф Готи (р. 1940) — известен американски мафиот. Б. пр.
7
Героиня от филма „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ с Р. Редфорд и П. Нюмън. — Б. пр.
8
Приятел на Джак Керуак. Прочутото им пътуване из Америка лежи в основата на „По пътя“. — Б. пр.
9
„Из устата на младенци и кърмачета…“ Псалтир 8, 3. — Б. пр.
