проблеми, свързани с грипа и детския паралич. Колкото и странно да изглежда, но такива болести като грипа, детския паралич и чумата, които бяха ограничени в района на Централна Азия, т.е. подножието на Хималаите, постепенно започнаха да простират своите черни криле и на Изток, и на Запад. В началото на април пострадали от първите две вирусни заболявания имаше в Хонконг. А от Хонконг до Япония ден и нощ сноват кораби и самолети.
3
Втората седмица на април
— Госпожо! — извика завеждащият отдел „Общество“ във вестника. — Нали отивате към Акасака?17 Ако ви е удобно, бихте ли се отбили в Министерството на здравеопазването да научите нещо за сегашната епидемия от грип и детски паралич?
— Това пък какво е? Аз се занимавам с култура — извърна глава Норико.
— Е, нали преди това работехте по здравното застраховане? — сви устни завеждащият отдел „Общество“. — Моля ви! При нас двама млади излязоха от строя. Единия го блъсна кола, а вторият отишъл на ски и там си строшил крака.
— А Таме сан?
— Неговата командировка в Кансай18 е продължена. Ще се върне чак довечера със самолет. А в страниците за моята рубрика има още малко място. И тъй като няма нищо друго ново, ще мине и вестта за епидемията от грип.
— Не избързвате ли? — поклати глава Норико. — Епидемията е все още само в Тайван.
— Не, стигнала е до Хонконг и скоро ще дойде тук. В северната част на Кюсю вече се забелязват масови заболявания. При това тази година ще бъде година на епидемиите. Така се говори.
— Колко неприятно — нацупи се Норико, — времето от ден на ден се оправя и пак грипна вълна!
— Моля ви — може само четиридесет реда. Ако има нещо по-интересно, обадете се по телефона.
Навън беше топло и слънчево, пролетният вятър вдигаше вихрушки прах по паважа. Хората, вече с по- леки дрехи, бързаха, радвайки се на слънчевите лъчи.
Отвратително. В ясното време изгорелите газове от колите се издигаха към небето и при тази гледка Норико се намръщи. „Пак ли грип, аз съм податлива към простудни заболявания.“
Тя си спомни как преди няколко години боледува тежко от грип. Главоболие, хрема, кашлица, треска с 40° температура. И лекарствата, и инжекциите с антибиотик, нищо не помогна. Цели десет дена лежа.
Когато си помисли за мъките през онези дни, сърцето й се сви с тъгата на самотника.
„Толкова прах! — Норико затвори прозореца на колата и все така намръщена, задържа дъха си. — Отгоре на всичко и тези бензинови изпарения. Говорят, че смогът в големите градове е причината за белодробния рак, но колкото и да вдигат шум, нещата не се променят. Май че светът изобщо не е напреднал.“
Тъй като имаше още време, докато отиде в Акасака, тя се отби първо в Министерството на здравеопазването и поиска среща със специалиста, от когото по-рано често бе вземала интервюта.
— А — усмихна се той, обръщайки към нея бялото си лице с тънки, нежни черти — досущ като на ученик. — Пак си се върнала на старата работа?
— Днес е извънреден случай — отговори Норико, — дошла съм да поговорим за грипа и детския паралич.
— Аа, за това ли — рече специалистът, сякаш ставаше дума за нещо съвсем маловажно. — Заразата вече е в Токио. В Шинагава19 има четирима болни.
— Болни от какво?
— От детски паралич, а грип се е появил на остров Кюсю.
— Какви мерки сте взели?
— За детския паралич имаме подготвена жива ваксина, но за грипа работата е някак…
— Какво е това „някак“? Работата си е работа…
— Да, но трябва да установим точно какъв тип е вирусът на сегашния грип — специалистът криво се усмихна. — Дали е грип тип А, дали грип тип Б, още не сме изяснили. Този път се разпространява много бързо…
— А не може ли да се подготвите и срещу двата?
— И от това може да няма полза. Вирусът е устроен много просто и лесно се изменя. Може да се каже, че се изменя още докато се разпространява епидемията. Спомняш ли си голямата грипна епидемия през 1957 година?
— Аа, „азиатския“ грип ли!
— Да. Той не беше нито тип А, нито тип Б. Беше някакъв нов тип и го нарекохме „Токио А–57“. Заради това беше много трудно да се изработи ваксина. И сега в университета в Кумамото20 се правят изследвания за вируса на грипа. В института за кръвни изследвания също се занимават с това.
— Май че цената на яйцата пак ще се вдигне — кисело рече Норико. — Въпреки че сега, в началото на пролетта, би трябвало да поевтинеят…
— Пролетните грипове трудно се лекуват.
— „Азиатският“ грип не върлуваше ли също по това време?
— Да, тогава, за да подготвим 500 литра ваксина, купихме 3 милиона и 200 хиляди яйца. Ваксина, ваксина, но да се приготви тя изобщо не е лесно. В яйцето трябва да се посеят различни култури и докато се приготви ваксината, са нужни сто дни. Е, сега възможностите ни за производство нараснаха, но дори и да използуваме всичките мощности на Япония, дали ще стигне и за една трета от населението…
— Петстотин литра ваксина, това за колко човека ще стигне?
— За 500 хиляди възрастни… — специалистът забарабани с пръсти по бюрото. — Болните от „азиатски“ грип бяха 5 милиона.
— Значи искате да направите от нищо нещо — наведе глава Норико. — Но ако е така, ако е грип, за да се спасим от смъртта, трябва да набавим колкото се може повече аспирин.
— Без шеги — специалистът се намръщи. — Как може да говори така човек като тебе, който е запознат със здравеопазването. Смъртността при грипа се мени през различните години. Особено сред старците и децата, чиито съпротивителни сили са слаби. Пък и при възрастните трябва да се внимава — за сърдечно болните или пък за тези, при които се появяват допълнителни усложнения като пневмония. Ето, при А–57 също имаше голяма смъртност.
— Я не ме плаши — Норико запали цигара. — Питали са ме дали не съм болна от Уилсънова болест на сърцето, а аз не знам що за болест е това…
— Добре е да внимаваш — пошегува се лекарят. — Този път грипът идва заедно с детския паралич и ако получиш някаква смесена инфекция, ще стане страшно.
Норико му подаде кутията с цигари, но той отказа с глава.
— Оставих ги — обясни той. — Ти нали също беше ги отказала?
— Щом престанах да работя в здравната рубрика, веднага пропуших пак. — Норико се засмя високо. — Освен това и шумът, който бяха вдигнали около белодробния рак, нещо позатихна…
— Ако средствата за масова информация пишат само за това, ме им стане трудничко. Ти знаеш — пошумят малко и после всичко бързо се забравя. Излиза друга главна тема и старата поизбледнява, само някои неща продължават да се публикуват.
— Но нали говорят, че в Щатите най-сетне открили някакво специално лекарство против рака?
— А, да, в „Кетлинг“, нюйоркския Център за борба с рака, са изнамерили някакво средство — отговори специалистът с безразличие, сякаш ставаше дума за нещо незначително. — Сега обаче се правят проби — не е ясно нито колко време трябва да се употребяват тези лекарства, нито страничното им действие. Най- малко още две-три години трябва да се внимава.
— Чудесно, писано ми било да живея дълго… — Норико се надигна. — Ще се излекувам и от рак, и до сто години ще доживея, и на Марс ще отида.
— Тръгваш ли си? — попита лекарят с леко съжаление. — Почакай, имам още нещо интересно.
— Какво?
— Още не са направени ясни заключения, но в последно време расте така наречената „внезапна
