— Скъпи — Мардж влезе в спалнята като си влачеше краката. — Какво мислиш, че трябва да облека?
— Да облечеш? — той я изгледа с учудване. — За какво?
По това време тя винаги се курдисваше пред телевизора.
Тя измъкваше дебелото си тяло от раздърпаната домашна роба.
— Казах ти, скъпи. Ще ходя на кино с новата ни комшийка. Тя ме покани преди два дни. Каза ти.
— О, да.
Сега той си спомни. Едно семейство се беше нанесло в съседната жълта къща и Мардж при ежедневното си посещение на супермаркета се беше запознала със съпругата. Двете жени се бяха уговорили да отидат на кино. Мардж беше развълнувана. Тя нямаше приятели и Хърбърт никога не я водеше където и да е, така че отиването на кино беше едно рядко удоволствие.
Мардж се опитваше да се напъха в една синя моряшка рокля, която вече не й ставаше. Всяка година тя ставаше все по-голяма.
— Ще отида да видя някой филм — повтори тя. — Трябва да е някой наистина необикновен филм — нали загряваш, нещо необикновено, фатално, а и мръсно.
Тя се отказа от борбата с моряшката рокля и вместо нея избра един широк костюм на точки, който си беше купила миналата година за сватбата на сестра си. Успя да се навре в него, въпреки че това вече не беше широк костюм.
Хърбърт каза:
— Кога отиваш?
Не му харесваше много идеята жена му да се мота насам-натам и да се забавлява, като гледа мръсни филми, докато той работи.
— Луела ме вика в седем часа. Тя има кола.
Тя се цупеше на образа си в огледалото, положи червено червило на устните си и докосна бузите си с него, избърса дрехата си.
— Толкова е горещо — въздъхна тя, докато прекарваше гребена през оредялата си червена коса.
— Да — съгласи се Хърбърт, но мислите му вече бяха далеч от Мардж.
Той си мислеше за писмото, което щеше да пусне.
След като Мардж слезе долу, той ще сложи в джоба наградата си и ще я пусне с много любов.
Тя се плисна с евтин одеколон по дебелите луничави ръце и обу чифт бели протрити обувки.
— Готово. Как изглеждам?
Тя изглеждаше като червенокос слон в костюм на точки.
— Много добре — каза той, като забеляза, че задният край на подгъва й виси. — И вие двете да не започнете да флиртувате.
Тя изкудкудяка:
— Хърби!
Тя се затътри надолу и той бързо мушна писмото в джоба си.
О, мис Сънди Симънс, какво удоволствие те чака!
13.
Чарли беше доволен от това как се подреждат нещата. Щеше да спечели много повече пари, той щеше да е главната звезда във „Въртележка“ и те щяха да вземат актриса за главната женска роля по негов избор. В края на краищата, ако искаше да е честен пред себе си, основната причина да иска Мишел беше лична. Егото му беше страшно накърнено след развода и той се нуждаеше от едно потвърждение, че един секссимвол, една жена, за която повечето нормални мъже биха дали и дясната си ръка, го желае — и то не като звезда, а като мъж.
Измяната на Мишел беше страхотно лично разочарование. Но той трябваше да признае, че от професионална гледна точка това може би беше най-доброто.
Той се облече, преди да тръгне за дома на Сай. Дрехите му отразяваха новия Чарли Брик, свободния разведен Чарли Брик, слабия Чарли Брик.
Носеше кафяви памучни панталони и свободна риза в индийски стил. Оправи очилата си с рогови рамки и като се взираше в образа си в огледалото реши, че може би трябва да опита с оцветени лещи, нещо ново.
Джордж го чакаше в едно червено мазерати пред хотела.
— Мисля сам да карам тази вечер — каза Чарли.
Чувстваше се добре. Толкова добре, че дори изпрати на Мишел телеграма, с която я поздравяваше.
— Сигурен ли сте? — попита Джордж със съмнение.
Колата винаги беше в ужасно състояние, след като Чарли я беше карал.
— Разбира се, че съм сигурен. Ти вземи мерцедеса и иди се позабавлявай. Ще те видя утре сутрин.
— Добре.
Джордж беше доволен от перспективата да една свободна вечер. Беше му писнало да седи в хотела всяка вечер и да се мъчи да развеселява Чарли. Той излезе от колата.
Чарли се качи в колата и натисна газта, харесваше му звука на пуснатата на воля мощ.
Едно симпатично момиче, което излизаше от хотела с малък пудел, се обърна и го изгледа. Той й намигна, тя му намигна в отговор.
Защо, по дяволите, беше помолил Маршъл да го урежда? Той можеше да се уреди прекрасно и сам.
Съпругата на Сай Хамилтън младши, Емералд, беше пияна. Тя беше привлекателна жена с дълга права черна коса, разделена по средата. Беше облечена в домашна пижама и пиеше неразредено шотландско уиски с лед, докато правеше мръсни забележки на всяка реплика на мъжа си. Тя се увеси на ръката на Чарли, леко се поклащаше и издишваше отровни алкохолни пари в лицето му.
Маршъл хвана Чарли за ръката, докато те влизаха във венецианската столова.
— Не обръщай внимание на Емералд — прошепна той. — Тя винаги е поркана. Вероятно ще се опита да те хване за хуя под масата. Просто се прави, че не забелязваш нищо.
— Какво? — Чарли реши, че мисълта Емералд да го награби е много забавна, но невероятна, като се има предвид, че съпругът й е точно тук.
Трябваше да те предупредя предварително — промърмори Маршъл. — Сай много ще се стегне ако кажеш нещо. Тя прави тази сценка с всеки, по този начин му го връща.
— Защо?
— Това е дълга история. Накратко казано, след като се ожени за някоя, повече не може да го вдигне. Той ходи на психоаналитик за тази работа.
— Да, мисля, че би трябвало да го стори.
Чарли веднага усети съчувствие към Сай. В какво ужасно положение беше. Той винаги тайно се страхуваше, че един ден такова нещо може да се случи и с него.
Четиримата седнаха да вечерят, обслужвани от две прислужнички мексиканки в колосани униформи в бяло и черно.
Емералд веднага събори една чаша вино и обвини Сай, че е бутнал лакътя й. Те се скараха като две деца, като дори не докоснаха пъпеша и пармската шунка, които бяха сложени пред тях.
Маршъл и Чарли ядяха, като се опитваха да не обръщат внимание на караницата.
Маршъл каза тихо:
— Една млада дама ще дойде при теб в хотела в единадесет часа. Тя е мило хлапе и е голяма твоя почитателка. Всъщност тя е една доста обещаваща изгряваща актриса. Обикновено не се хваща на срещи с непознати, но както ти казах, тя е голяма твоя почитателка. Ще ти хареса, името й е Динди Сайдн.
— Страхотно — Чарли повдигна вежди. — Това така ли ще продължи цялата вечер?
Той посочи към караницата в ъгъла.
— Не. Всеки момент тя ще хвърли нещо по него и ще излезе. Ще се върне за десерта.
Изведнъж Емералд скочи, изреди една поредица от четирибуквени думи по адрес на Сай, хвърли по него
