— Какво се случи? — каза Кери. — Всичко беше чудесно, когато си тръгнах, но тъпата ми секретарка току-що ми показва едно съобщение от Сънди.
— Какво съобщение?
— Тя като че ли е предала съобщение за пресата, което аз трябва да пусна и е казала, че е добре и че ще ми се обади след няколко дни.
— Какво е съобщението за пресата?
— То гласи: „Сънди Симънс и Стив Магнъм решиха да развалят годежа си по взаимно съгласие“.
— Взаимно съгласие, глупости — изръмжа той. — пусна л иго?
— Казах ти. Току-що го виждам.
— Не искам да пускаш това съобщение.
— Ти не си мой клиент, Стив.
— Вече съм, мила. Изпращам ти един голям договор.
— Съжалявам. Ако Сънди иска да направя съобщение, ще бъда принудена да го направя.
— Ако има нещо, което не мога да понасям, то е почтена печка13.
Последва кратко мълчание, по време на което тя се чудеше дали да не затвори.
— Ъъъ, съжалявам — каза Стив — знаеш ли какво ще ти кажа, ще те наема, въпреки всичко.
— Какво стана между Сънди и теб? — изръмжа тя.
— Какво се случи? Кой знае? Сънди е странна дама. Аз се напих снощи здравата и предполагам, че съм направил нещо, което не е трябвало да правя според нейните объркани представи.
— Нищо особено — той се забави. — Всеки друг би го отминал със смях.
— Какво е то, за Бога? Трябва да е било нещо обидно за Сънди, за да зареже всичко.
— Имах едно малко приключение с една нищо не означаваща курва — едно петминутно чукане.
— И ти каза на Сънди?
— Да не си откачила? Разбира се, че не съм й казал. Но по някакъв начин тя е разбрала. Изпрати ми обратно пръстена с една бележка и просто изчезна. Когато се събудих днес, тя си беше заминала.
— Динди?
— Ъ?
— Беше Динди Сайдн, нали?
— Не знам коя беше Всичките курви ми изглеждат еднакви. Някаква малка блондинка, която е омъжена за онзи английски актьор — как му беше името — Чарли Брик. Истинска откачалка.
— Да, това е Динди. Обзалагам се, че едвам е изчакала да разкаже на Сънди всичко. Честно, Стив, какво те накара да го направиш?
— Един надървен, мила, просто един добре надървен член. Направи ми една голяма услуга — не пускай това съобщение двадесет и четири часа. Само да я намеря и ще я убедя.
— Не знам, Стив, аз наистина трябва…
— Двадесет и четири часа, за Бога, не искам десет милиона долара. Аз наистина обичам това момиче. Дай ми възможност.
— Добре. Но само двадесет и четири часа и след това ако не чуя нищо, ще трябва да го пусна.
— Няма да съжаляваш, когато станеш шаферка на сватбата ни. Сам оси мъчи. Наел съм детектив, който вече лети от Ел Ей. Той ще я открие бързо.
— Добре, разбира се, аз ще си мълча, но не мога да кажа същото за Динди Сайдн.
— Не се тревожи. Аз ще се погрижа за нея. Обади се, ако чуеш нещо.
Страхотно, помисли си Кери, страшно положение. Тя познаваше Сънди. Разбра, че Стив вече беше загубил.
Въздъхна. Ако погледнеше на това от чисто бизнес гледна точка, рекламата беше фантастична.
32.
Мардж Линкълн Джеферсън седеше нервно в офиса на шефа на банката. Тя смутено чупеше потни длани. Тайно ги бършеше в роклята си.
Луела многократно я беше инструктирала как да се държи, какво да каже. Но въпреки това тя беше притеснена докато чакаше мъжът да отговори.
— И така, мисис Линкълн Джеферсън, вие сте загубили банковата си книжка, доколкото разбирам. Трябва да бъдете по-внимателна, сама знаете; човек трябва да се грижи за банковата си книжка, да знае къде я слага, така че ние да можем да прибавяме тези хубави тлъсти и сочни лихви без проблеми.
Когато каза тлъсти и сочни, очите му оценяваха големите й увиснали гърди, които изскачаха изпод памучната и рокля в един стар мръсен сутиен. Тя пазеше единствения си по-приличен за събирането в събота.
— Да, знам — каза тя, като събираше смелост — но трябва да получа петстотин долара бързо, трябва да ги имам днес.
— Днес? Хм, сигурен съм, че не мислите, че можете да получите каквото и да било днес. Имаме един седемдневен период за проверки, нали разбирате. Все пак ще взема спесимени от подписа ви и ще запиша подробностите и след това, когато дойдете отново след една седмица, всичко ще бъде наред.
Какво щеше да си помисли Луела за това? Може би тя дори нямаше да я допусне до събирането в събота вечер.
Мардж изцеди две огромни сълзи.
— Аз трябва да ги имам днес. Една седмица време е твърде много. Влизам в болница, женски работи, нали разбирате?
Банковият мениджър се изчерви. Той не искаше да слуша за интимните проблеми на тази огромна жена.
Мардж си спомни какво беше казала Луела: „Видиш ли зор, омай с приказки приятелчето“.
Тя стана и се надвеси над бюрото му, като положи огромния си бюст върху него.
— Трябва да ми дадете шанс — каза тя, като си спомни репликата от един стар филм на Май Уест, който беше гледала шест пъти по телевизията — ъ — бъди добър с мен и аз, ъ — ще бъда добра с теб, нали загряваш какво искам да кажа?
Банковият мениджър разбираше твърде добре какво искаше да каже тя. Той прочисти гърлото си и се закашля нервно.
— Ще проверя дали не можем да направим изключение, мисис Линкълн Джеферсън. Бихте ли изчакали една минута?
Щеше да направи всичко тази ужасна жена да се махне от офиса му.
Мардж седеше и чакаше. Ако Хърби знаеше какво прави тя, щеше да я убие, но Луела й беше казала, че всичко е наред. Луела й беше казала, че трябва да го направи, в противен случай нямаше да има повече приятелски кръгове, няма да има повече събирания, няма да има повече партита и забавления.
Една секретарка влезе и се усмихна на Мардж.
— Бихте ли подписали тези формуляри, моля? — попита тя. — Мистър Марвин трябваше да излезе, но ме упълномощи да ви дам петстотин долара от вашата сметка.
Минаха два дни, през които нищо не се случи. Хърбърт ходеше на работа както обикновено. Преглеждаше вестниците всеки ден, като търсеше новини за убийството, но нямаше нищо, освен първоначалните публикации. Убийства ставаха всеки ден в Лос Анджелис и нямаше човек от какво да се възбуди, освен ако имаше някаква допълнителна интрига, например жертвата да е прочута или престъплението да е особено ужасно.
Мардж продължаваше да пита с цвилещия си носов глас:
— Какво направи, хърби? Защо искаш да отидеш в полицията и да кажа, че си бил тук?
Той не й обръщаше внимание. Взимаше повече душове от обикновено и си мислеше какво би направил, ако беше Сънди Симънс вместо онова вонящо мръсно хипи — Сънди Симънс си сваля дрехите и му се предлага.
Той взе автобуса, за да отиде на работа както обикновено, опита се да си намери място и реши, че
