— Мисли за момчето, то е по-щастливо тук с теб.
— Какво ще правим при снимките в Палм Спрингс? Той с мен ли ще дойде или с теб?
— Ще го оставим тук с гувернантката. Ти ще работиш, ще създаваш образ. Не искам дете да ти се мотае през това време. Това няма да бъде едно лесно боклуче, на което целия екип да се възхищава, докато ти си показваш циците и само изглеждаш красива. Между другото, ще живеем в къщата.
— Каква къща?
— Къщата в Палм Спрингс, в която ще снимам филма — той се прозя. — Ще ти хареса, ще видиш.
След това тя премисли разговора им. Не беше вече сигурна в чувствата си. Дали го обичаше или това беше само физическо привличане? Той беше разглезен, арогантен, груб копелдак. Как можеше да обича такъв мъж?
Тя се успокояваше с факта, че връзката им мимолетна и вероятно ще трае само докато снимат филма.
Ставам твърда, помисли си тя. Мисля си само за това, кое е добро за мен. В определен смисъл аз използвам Клод, но от друга срана и той ме използва, така че сме квит.
Времето в Палм Спрингс беше непоносимо горещо. Идеята на Клод да живеят и да снимат в една и съща къща беше шантава.
Къщата, заобиколена от всички страни с акри пустиня, беше достатъчно добра. Имаше плувен басейн, тенискорт, сауна, билярдна и всички други допълнения, които високопоставените чиновници от Лос Анджелис очакваха да имат удобните си свърталища в пустинята. Сънди откри, че Клод иска да спят в спалнята, в която той снимаше филма. Беше ужасно да спиш в легло, в което през стаята се целеше камера. Стойки на прожектори и звукозаписна техника бяха навсякъде.
— Не мога да понасям това — обяви тя първата нощ. — Няма никакво уединение. Все едно че си на витрина на магазин.
Той се втренчи в нея.
— Ако поне веднъж искаш да бъдеш актриса, опитай и живей в ролята без да хленчиш.
Той беше труден за работа — взискателен, критичен, груб. Всеки детайл трябваше да бъде точно така, всеки дубъл — идеален.
На площадката имаше само трима други актьори — мъжът, който играеше съпруга й и двамата младежи, които щяха да се вмъкнат в къщата и да я изнасилят.
Нюхът на Клод за персонаж беше безгрешен. Тримата мъже пасваха идеално на ролите си. Съпругът беше шкембест, слаб и с алчни очи. Първото момче, слабо, русо, южняк с бавна и зла усмивка и зелени очи. Второто момче, актьорът, заради когото Клод беше отишъл в Рио, беше мургав, на около двадесет години. Имаше черни очи с дълги мигли, походка на пантера, беше съсредоточен, красив. Името му беше Карлос Ло.
Клод не разрешаваше на Сънди никакви контакти с тях, освен когато работеха заедно върху някоя сцена. Това беше умно решение, което даваше добри резултати.
Четиримата актьори ставаха персонажи от филма и Клод просто ги манипулираше както си искаше.
47.
Хърбърт прочете, че Сънди Симънс ще ходи в Палм Спрингс. Може би щеше да я последва. Мардж можеше да бъде излъгана, че Алънови заминават. Тя беше под погрешното впечатление, че той все още работи аз тях. Може би това щеше да бъде решението на всичките му проблеми. Щеше да намери възможност да се представи на Сънди, която със своите пари и влияние можеше да му помогне, може би да го отведе в Европа, далеч от Мардж и нейните обвинения.
Идеята му хареса.
Онази вечер той проследи Сънди до Малибу. Докато седеше в паркираната си кла, той с раздразнение наблюдаваше как дълъг черен кадилак се приближава до къщата й и от него излиза един мъж. Това означаваше, че тя няма да си легне рано, както правеше обикновено, а той ще трябва да чака мъжът да си тръгне, преди да може да пропълзи отстрани на къщата и да я наблюдава докато спи.
Той се отпусна на мястото на шофьора, като си даваше сметка, леко намусен от отвращение, че има нужда от душ. Щеше да е добре, ако си беше отишъл вкъщи по-рано и беше се изкъпал, но сега той избягваше максимално Мардж, тъй като от него се очакваше да извършва отвратителни сексуални действия веднага щом влезеше вкъщи. Раздърпаната вещица беше станала ненаситна. Само при мисълта за нея почувства, че му се гади.
— Трябва да ти говоря, Хърби — беше изцвилила тя точно онази сутрин — опитай се да се прибереш рано.
Той не беше глупак. Знаеше защо иска да се прибере вкъщи рано.
Трябва да е бил задрямал, защото когато погледна часовника си, беше един часа, а кадилакът все още стоеше там, въпреки че къщата беше потънала в мрак.
Тялото му беше сковано и схванато. Той изпълзя от колата и се насочи към къщата. Вътре беше тихо. Той пропълзя отстрани и се наведе в обичайната си поза над прозореца на Сънди.
Тя беше заспала, легнала по гръб, гола. До нея, прехвърлил черна косата ръка небрежно през корема й, лежеше мъж.
Първото, което Хърбърт усети, беше болка — такава силна болка, че беше принуден да се оригне, за да се отърве от нея. Не мърдаше, просто стоеше втренчен в очертанията на кръглите й съвършени гърди, дългите загорели крака и малкото бяло пространство, което бикините прикриваха.
Болката го разтърси. Той стоеше съвсем неподвижен и мълчалив, докато тя постепенно утихна и се превърна в дълбока ожесточена омраза.
Кучка! Защо не го беше чакала!
Как би искал да види лицето й, ако се изправи пред нея сега. Тя щеше да се гърчи, да се извинява, да го моли за прошка. Но щеше да е много късно.
Изведнъж го обхвана страхотна възбуда, чувство, което беше доста трудно, за да го сдържи. С конвулсивно дърпане той се облекчи в панталоните си. После скришом и тихо се измъкна, обратно в колата си, обратно към Мардж.
Мардж се беше подпряла в леглото, гледаше последния филм и решително поглъщаше четири шоколада „Хърши“, гигантски пакет с пукайки, три пакетчета орехи и два банана. Тя имаше нужда от всичко това. То й беше нещо като защита срещу изблика на гняв, който щеше да излезе Хърбърт, като му каже, че Луела знае всичко.
Хърбърт, който пристигна вкъщи много по-късно, с раздразнение установи, че лампата свети. Искаше да се промуши без да го видят, да се отърве от мръсните си панталони и да си вземе един хубав горещ душ. Сега Мардж щеше да започне да се суети и да го сграбчи.
Той с удоволствие видя, че е заспала. Пропълзя скришом с надеждата, че няма да я събуди.
Беше му трудно да повярва, че е видял Сънди Симънс да лежи в обятията на друг мъж. Знаеше, че понякога жените — дори почтените — имат нужда от секс. Но Сънди със сигурност не се нуждаеше от нищо друго освен от писмата, които той й изпращаше. Трябваше да е де подготвена да чака. Той й беше казал достатъчно ясно, че ще бъдат заедно. Тя заслужаваше да бъде наказана.
Веднага щом изключи телевизора, Мардж се събуди. С натежали за сън очи тя започна да му разказва истината.
— Хърби, направих глупаво нещо, е, ами, то всъщност не е толкова глупаво, искам да кажа, че ти беше глупав. Виждаш ли…
Той слушаше мрачен и мълчалив, гневът му намаля само малко, защото сега няма да е необходимо да прави секс с нея. Тя беше уплашена от Луела така, както той трябваше да бъде. Но той ще намери начин да се справи с изнудвачката от съседната къща.
Мардж цивреше и подсмърчаше. Той я попита много студено, кои бяха всичките мъже, с които
