Таксито спря до хотела. Портиерът се втурна към нея да я съпроводи. Тя тръгна с бавна, спокойна и уверена крачка към рецепцията.
— Бих желала да говоря с мистър Конрад Лий — каза тя.
Заведоха я до телефонните кабинки. След малко телефонистката каза, че никой не отговаря.
— Бихте ли опитали да звъннете в спалнята му, моля? — каза тя.
Телефонът звъня дълго и накрая слушалката бе вдигната.
— Да-а? — Гласът беше пресипнал и недружелюбен.
— Конрад, аз съм, Клаудия Паркър.
— Кой?
— Клаудия Паркър — повтори тя със спокоен тон. — Не може вече да си забравил предната нощ.
Настъпи кратка пауза, след което:
— О, да, естествено. Как си, бейби? Какво мога да направя за теб?
— Твоята секретарка ми се обади по телефона да се видя с теб утре вечер. Аз бях с оня досаден тип и внезапно си помислих, по дяволите, защо да не се видим тази вечер?
Той се засмя, изкашля се неприятно и каза:
— Слушай, бейби, тая вечер съм съвсем зает.
— А — каза тя разочаровано. — Но виж какво, аз съм много приспособима, никога трима не ги считам за много.
— Да не би да си мислиш това, което аз си мисля? — попита любопитно той.
— Разбира се, че е така — измърка тя. — Ти беше толкова фантастичен снощи. Нямам нищо против и аз да участвам.
— Почакай една секунда — каза Конрад и постави длан на слушалката. Тя почака търпеливо и скоро гласът му се чу отново, изпълнен с оживен интерес. — Качвай се веднага. Чакаме те.
Тя затвори слушалката усмихната и отиде с отпусната походка в дамската тоалетна, където през следващите двайсет минути освежи своя грим и оправи косата си, така че да пада върху раменете й гъста и лъскава. Изглеждаше страхотно — млада и секси. Фигурата й беше подчертана с най-добрите предимства на черната й минирокля с голямо деколте.
Беше изминал половин час, когато накрая тя почука на вратата на неговия апартамент.
Той отвори веднага. Беше облечен с хавлия за баня на зелено-оранжево райе.
— Къде, майната му, се губиш? — попита той с настойчив тон.
Тя се усмихна извинително, влезе във всекидневната, седна на фотьойл и скръсти крака внимателно, за да е сигурна, че бедрата й се показват максимално. Знаеше, че изглежда страхотно.
— Наистина много съжалявам — каза тя. — Знам, че ще си помислиш, че съм ужасна. Но това, което казах по телефона за тройката и тъй нататък… Е, извинявай, но просто не мога.
Той втренчи в нея поглед, изпълнен с неверие.
— Не можеш? — попита я с дрезгав глас.
Тя бавно поклати глава, премигвайки с дългите си черни мигли:
— Май исках страшно много да те видя и го казах просто така — но повярвай, това не е в характера ми.
— Не е в характера ти — повтори той безучастно.
— Не. — Облиза устни, кръстоса крака обратно и зачака.
— Виж какво, бейби — каза той накрая. — Обади ми се, когато друсах онова пиленце — посочи спалнята — прекъсна ме точно по средата. Никой не те е викал, но ти сама се появяваш и искаш да дойдеш при нас. И какво става — целият се хващам на приказките ти за тая палава идея с тройната сцена, спирам посред пътя с тая мацка, чакам един проклет половин час, после ти ми се изтърсваш тука и ми се лигавиш, че не можеш да го направиш. — Гласът му се повишаваше възбудено и накрая почти крещеше.
Тя стана.
— Какво мога да кажа? — приближи се до него и сложи ръка върху неговата. — Снощи бях пияна, но много добре си спомням, че всичко беше супер. Сега съм трезва и съм безсилна да спра да искам да съм с теб.
Той я погледна възхитен.
— Ти си една малка отракана кифла. Предполагам, че искаш да се отърва от… — посочи спалнята.
Тя го целуна, повдигайки се на пръсти и притискайки се до него.
— Точно това е генералната идея.
Той я отблъсна от себе си.
— О’ кей, бейби, но не си мисли, че ме правиш на глупак, защото знам много добре какво правиш. Излиза, че си доста по-секси, така че ще се разплатя с нея. Това ли е, което искаш?
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Не разбирам за какво говориш — рече тя. — Прави каквото искаш. Аз продължавам да съм готова за утре вечер. Сега мога да си тръгна всеки момент.
Той плъзна поглед по тялото й.
— Не, остани. Почакай в банята.
Тя се усмихна и покорно влезе в банята за гости в коридора. Той я остави да чака само пет минути. Скоро тя чу писклив женски глас, последван от затръшване на врата.
Най-накрая той отвори със замах вратата на банята — беше захвърлил хавлията с ярки цветове и стоеше без нищо върху себе си, освен своя слънчев тен и надървен пенис.
— Хайде, бейби — каза той. — Просто трябваше да дам на оная кифла петдесет зелени и сега искам да направиш така, че да си струва труда ми.
Дейвид паркира колата в гаража и влезе в къщата. Беше странно тихо. Предположи, че Линда си е легнала рано, качи се на втория етаж и надзърна при децата, които спяха кротко. Джейн се събуди и сънливо поиска чаша вода. Той й донесе и тя обви ръце около врата му и каза:
— Обичам те, татко.
Той я положи на леглото и отиде в спалнята. Тя беше празна. Изненада се леко. Къде беше Линда? Знаеше, че останалата част от къщата е пуста. Трябва да е отишла на кино или нещо подобно, помисли си той, но това съвсем не беше в нейния стил.
Погледна през прозореца и видя, че колата й не беше на паркинга пред къщата. После се огледа за бележка, но такава нямаше.
Отиде до стаята на Ана и почука на вратата. Прислужницата се появи, притискайки здраво своята прозрачна найлонова нощница около себе си. Имаше едва забележим неприятен мъх над горната устна.
— Къде е мисис Купър? — попита той с настойчив тон.
— Излезе май осем часа — рече Ана. Английският й не беше много добър. Тя не предложи никаква друга информация.
— Каза ли къде отива?
— Не.
— Кога ще се върне?
— Не.
Разговорът приключи.
Той се върна в спалнята, взе си душ и заспа, докато четеше вестниците в леглото.
Така го намери Линда, когато влезе. Силно се обезпокои, защото той беше казал, че ще се върне в дванайсет и винаги се връщаше по-късно, отколкото казваше. За щастие беше заспал и не можеше да види, че гримът й беше размазан, а косата — в безпорядък. Знаеше, че ако я види, ще разбере. Бързо отиде в банята, съблече дрехите си и облече роба. После пусна водата да се напълни ваната. Поне ако той се събудеше, вече нямаше да има значение.
Дейвид се събуди и дойде в банята.
— Къде, по дяволите, беше? — попита той.
— Ходих на кино. Ти къде беше?
— Знаеш, къде бях аз. Филмите свършват в единайсет без четвърт, къде беше цял час след това?
— Предполагах, че си бил с Филип — каза тя, без да обръща внимание на неговия въпрос.
