— Не мисля. Малките дами са много заети. Сещаш се, нали? — вещицата се изсмя гръмогласно, забравила, че не си е сложила двата предни изкуствени зъба.
Дино се изненада, че Чери има съквартирантки, никога не беше споменавала.
— Искаш ли да влезеш за едно кафе, сладур? — попита женището.
Дино й хвърли смразяващ поглед.
— Опитвам се да бъда добра съседка, миличък. Някой казвал ли ти е, че приличаш на Тони Къртис?
Чу се шум, който ознаменува пристигането на една от съквартирантките на Чери. Беше високо момиче с две елзаски овчарки от двете страни, въдица, куфар и гадже порно-звезда, който приличаше на мистър Вселена.
Червенокосата изсумтя презрително и се прибра.
— Търсиш ли някого? — попита момичето, докато двете овчарки душеха чатала му.
Дино се опита да ги прогони.
— Внимавай — предупреди мистър Вселена с неочаквано писклив фалцет.
— Исусе Христе! — възкликна момичето без видима причина.
— Чери да е тук? — попита Дино.
— Не знам. Мен ме нямаше. За бога, отвори вратата.
Мистър Вселена се пребори с ключа и тримата влязоха в антрето.
— Каква е тая воня, по дяволите? — извика момичето. — Чери? Тук ли си? Някакъв мъж те търси.
Дино направи крачка назад. Апартаментът не му хареса, нито пък обитателите.
— По дяволите — момичето явно изчерпваше речниковия си запас. — Искаш ли да почакаш? — обърна се тя към Дино.
— Трябва да се изпикая — съобщи мистър Вселена.
— Не — отговори Дино, — ще намина малко по-късно.
— Както искаш — сви рамене момичето. — Нещо да й предам?
— Боже мили! — разнесе се фалцетът на мистър Вселена. — Елате, елате бързо.
Всички се втурнаха към банята.
Там във ваната лежеше Чери напълно и безвъзвратно мъртва.
Сузана се събуди рано, взе кана портокалов сок и отиде да измисля текста на поканите за сватбата. Тананикаше си тихо, доволна от живота. Колко хубаво, че Бърни пак си беше у дома. Само дето беше същият невротик. Мърмореше, сумтеше и все ревнуваше от татко. В леглото обаче компенсираше недостатъците. С език постигаше това, което цяла армия еректирали членове не можеха. Сузана се засмя.
В това време звънна телефонът. Тя вдигна и чу несвързани викове.
— Кой е? — попита накрая.
Беше Дино.
Докато Бърни се събуди, Дино вече беше пристигнал. Сузана се опитваше поне малко да го успокои. Потръпна, като си представи какъв шок е било за него да види трупа на Чери, която е лежала цяла седмица във ваната, потопена в собствената си кръв.
Беше си прерязала вените.
Дино се беше махнал, но гледката се беше запечатала в съзнанието му.
— Господи, Сузи, най-ужасната гледка в живота ми — изплака той на рамото на Сузана.
Тя го утешаваше като дете, поеше го с бренди и го галеше. Познаваха се от деца. На тринайсет тя беше развила силно влечение към него, което издържа цели шест месеца. Веднъж като по-зрели дори бяха правили секс, след което си останаха добри приятели.
— Веднага се сетих за вас… — хлипаше Дино. — Нали и вие я познавахте…
Бърни не можеше да повярва на ушите си. Чери да се самоубие. Защо? Не си струваше. Сети се за Нико. Реши да не му казва, за да не го разстройва излишно.
— Дино, искам да останеш тук — настоя Сузана. — Нужна ти е почивка. Ще предупредя чичо Джоузеф.
Дино прие поканата с благодарност. Чувстваше непрекъсната болка в стомаха. Нещо го тревожеше.
Чери сама ли беше отнела живота си?
Или баща му го беше уредил?
Това сигурно никога нямаше да разбере.
Щеше да мине много време, преди да се върне към семейния бизнес.
21
Рики караше ролса с безизразен поглед. Имаше чувството, че дните му при мисис Халед са преброени. След пиянската нощ, прекарана в забавления, тя се държеше студено и надменно. Нито веднъж не я спомена. Той започваше да мисли, че никога не се е случвала.
Разбира се, беше разказал всичко на Поли. Мислеше, че пикантните подробности ще й харесат. Тя го изслуша внимателно, зададе няколко въпроса и повече не го допусна до леглото си. Жените наистина бяха странни.
Наближиха алеята за лятната вила на семейство Грант. На паркинга вече имаше две ферарита, едно бентли и три ламборджини.
— Пристигнахме, Нико — обяви Фонтен. — Ще ти хареса.
Той хвана ръката й.
— Сигурен съм.
Фонтен сияеше, изглеждаше променена — по-нежна и отпусната, хапливата й заядливост беше изчезнала.
Ленард дойде да ги посрещне. Целуна Фонтен и любопитно изгледа Нико.
— Не е ли малко стар за теб? — дискретно я попита той.
— Как да ти кажа, Ленард, като че ли най-накрая пораснах.
— Наистина ли? Колко отегчително. Надявам се поне да е богат.
— Разбира се, че е. Не затова обаче съм с него.
Ленард кимна.
Междувременно Нико организираше ваденето на куфарите от багажника.
— Мили боже! — възкликна Ленард, като видя багажа им. — Та вие сте тук само за уикенда!
Фонтен се усмихна.
— Би трябвало да ме познаваш по-добре. Обичам разнообразието и не понасям да ми липсва нещо, а и Нико е същият. Сродни души — тя отправи дълъг, изпълнен с нега поглед към него. — Нали, скъпи?
— Може и така да се каже — на свой ред я погледна той.
Ленард взе да се мести нетърпеливо от крак на крак.
— Защо не влезем вътре? — предложи той.
— Чудесно. Кой е тук? — попита Фонтен, когато успя да откъсне поглед от любимия си.
— Сюзън и Санди Рутс, треньорът ми Чарли Уотсън, Пиърсън Криштън-Стюард и една възхитителна китайка.
— Вече си й хвърлил око, нали, Ленард? — закачливо попита Фонтен.
— Съвсем не.
— Остави колата — обърна се рязко Фонтен към Рики — и вземи влака за града. Няма да имам нужда от теб през уикенда.
Рики кимна. Вече беше решил, че е време нахаканата мисис Халед да си търси нов шофьор.
— Да, мисис Халед.
Кучка!
Всичко започна добре.
