— Можете ли да ми помогнете да разсроча плащането на дълга? — попита той направо.
— Мога — отвърна Федърс, — ако ни съдействате в една работа.
— Каква работа?
— Нищо незаконно, разбира се… само малко прикрито — Федърс се разсмя неприятно. — Всъщност май нямате друга възможност.
— Винаги съществува и друга възможност — кратко отвърна Нико.
Малките очички на Федърс притъмняха.
— Не и за вас, ако искате да останете в добро здраве.
Чаят пристигна на сребърен поднос, сервиран с бисквити.
Нико отпи дълга глътка от водката. Обзе го натрапчивото желание веднага да се махне от кабинета.
— Каква е работата? — отново попита той.
— Един кон ще участва в голямото дерби следващата събота. Този кон е фаворитът, неоспоримият победител. Искаме той да загуби. Ти ще го уредиш — и той го забоде с очичките си.
Нико смръщи вежди.
— Как?
— Конят се казва Гарбо. Собственост е на Ванеса и Ленард Грант. Жокеят, Санди Рутс, редовно чука мисис Грант. Докато съпругът й вероятно няма нищо против, жената на Санди сигурно много ще се разстрои, макар че е приятно момиче, дъщеря на голям треньор, казва се Чарли Уотсън. — Федърс спря да потопи бисквита в чая си. — Ако Чарли подуши какво става, Санди може да си стегне куфарите и да напусне бизнеса.
— Не разбирам — Нико се озадачи — какво общо има това с мен.
— Спокойно. Ванеса и Ленард Грант са най-добрите приятели на Фонтен Халед.
— Е, и?
— Всички знаем за теб и мисис Халед. Самолетът, прелестната нощ, цветя, рози и прочее.
— Вече не поддържаме връзка.
Федърс се покашля.
— Най-добре ще е да я подновите. Семейство Грант организират прием този уикенд. Мисис Халед естествено е поканена, а също Рутс и Чарли Уотсън. Гледайте да получите покана и да се вместите в групата.
Нико се поколеба, никак не му се искаше отново да използва Фонтен, веднъж беше повече от достатъчно.
— Не знам — неуверено започна той.
Тонът на Федърс стана заплашителен.
— Отивате на партито, убеждавате Санди да се откаже от надбягванията и ако успеете… е, сигурен съм, че ще уредим по някакъв начин разсрочването — към края гласът му вече режеше.
Нико наистина нямаше друг избор.
„Хобо“ се пръскаше по шевовете от хора. Когато Фонтен пристигна, Стийв Валънтайн се втурна да я поздрави. Изглеждаше много ефектно в белия си костюм и с новата прическа. Сами поздравяваше гостите, спираше да говори и сияеше. Новите диджеи бяха върхът и пускаха невероятни парчета, а сервитьорите приличаха повече на манекени.
— Страхотно! — Ванеса вече беше там. — Прекрасно! Каква атмосфера! „Дикис“ прилича на стара шапка пред това.
— Направи ми една услуга — потанцувай с Паоло — простена Фонтен. — Ако продължи да се мотае около мен, ще му лепна някой шамар.
— Защо, какво е направил?
— Не ти ли казах? Отказах секса.
— Ти?
— Да, скъпа, аз. Не се изненадвай толкова.
— Как мина? — поинтересува се Хал.
Нико сви рамене.
— Доста е усукано, по-добре да не те замесвам.
Хал кимна.
— Това ме устройва.
— Трябва да видя Фонтен — каза Нико.
— По работа или за удоволствие?
— И двете.
— Имаш късмет. Тази вечер е партито в „Хобо“.
— Да вървим.
Докато пътуваха с такси, Нико се чудеше какво да й каже. Да беше друга жена, имаше запас от хиляди готови фрази, но Фонтен… Тя беше различна.
Понякога животът е твърде несправедлив.
Фонтен беше в стихията си. Усилената работа се отплащаше. Всичко вървеше както трябва. Танцуваше с различни почитатели и се наслаждаваше на вниманието, което получаваше от всички страни.
Сами също се забавляваше. Личните му гости бяха две шестнайсетгодишни близначки и една изгряваща поп-звезда.
Граф Паоло се мъкнеше по петите на Фонтен. Ванеса, която трябваше да го поеме, беше погълната от един отегчителен страшно нисък жокей и също толкова досадната му и висока при това съпруга.
Ленард покани Фонтен на танц.
— Идваш този уикенд, нали?
— Разбира се. Надявам се да си почина.
Ленард й намигна.
— Не мога да си те представя да почиваш.
Започна едно бавно парче на Дона Съмър и Ленард използва възможността да сграбчи Фонтен. Тя усети топлите му влажни ръце през роклята.
— Малко по-хлабаво, Ленард, не мога да дишам.
— Какво ще кажеш да обядваме заедно някой ден?
— Става, ще го уредим с Ванеса — направи се на наивна тя.
Успя да се измъкне. Не й стигаше граф Паоло, ами трябваше да търпи и нахален съпруг.
Хал имаше среща с една достопочтена вдовица, която щеше да води на партито в „Хобо“.
По пътя Нико реши да му разкаже по-подробно какво се иска от него. Хал подсвирна.
— Май все пак е по-добре от това да ти отрежат краката до глезените! — наистина знаеше как да накара човек да се чувства по-добре.
Когато влязоха в клуба, възбудата беше проникнала навсякъде. Сами ги посрещна и настоя да седнат на неговата маса. Нико веднага забеляза Фонтен, което не беше трудно, другите просто бледнееха пред нея.
Сами ги представи на останалите гости. Нико чу името Санди Рутс и разбра, че седи до жокея и съпругата му. Хал нарочно потупа Нико по ръката.
— Познаваш ли Ванеса Грант?
Нико се обърна към пълничката руса дама, въоръжавайки се с целия си чар.
— За мен е удоволствие, мадам.
Ванеса засия. Прелестният непознат определено имаше предимства през познатия, но твърде нисък любовник.
Фонтен се върна от дансинга, видя Нико, не му обърна никакво внимание и седна между Санди и попзвездата. Нико се наведе през Ванеса.
