Брент. Ако не беше така обаче… Ако Сузана не се беше намесила…
Като размисляше над събитията от предната вечер, всичко му изглеждаше като кошмарен сън. Що за нелепо съвпадение беше Джоузеф Фоницети да даде вечеря, Нико да е поканен, а Чери и Дино да са се оженили тайно. Що за шега?
Джоузеф беше твърде хитър, за да остави събитията да минават покрай него. Това, че Нико не се появи, събуди подозренията му. Когато Чери съобщи, че двамата с Дино са се оженили, всички естествено занемяха. Джоузеф не обичаше изненадите, особено пък такива. Той стана, а малките му злобни очи святкаха.
— Това истина ли е? — изкрещя той на Дино. — Наистина ли си се оженил за тая тъпа курва?
На което Чери, насълзена, но изпълнена с решителност, заяви:
— Как смеете да ме наричате така? — и потърси подкрепа от Дино, който обаче се бе свил на стола си и не мърдаше. Можеше ли да спори с баща си? На това отгоре тя явно наистина беше тъпа курва, щом не умееше да си държи устата затворена.
— Намери ми Нико Константин — заповяда Джоузеф, — съдери си задника, но ми го намери. После се обърна към Бърни: — Още е тук, нали?
Бърни беше по-уплашен и от Дино, добре че се намеси Сузана:
— Разбира се, че е тук, чичо Джо.
Джоузеф не й обърна внимание.
— Дейвид, провери веднага. Искам го този кучи син Нико, и то веднага. После погледна към хълцащата Чери и продължи: — Да дойде и да си прибере тази… кк… кукла Барби! Той ни я натресе.
Не беше за вярване, но Чери пак се обади:
— Мистър Фоницети! Дино и аз сме женени.
— Разбери къде го е направил този глупак и се погрижи за това — изръмжа той към Дейвид. — И ми намери Нико веднага. Дължи ни пари, Дино трябваше да уреди нещата, но явно е бил твърде зает с оная си работа. — После Джоузеф премина на италиански, нещо, което се случваше само когато беше извън себе си. Карлос Брент отиде при него и го прегърна.
С вечерята беше свършено, с брака на Дино и Чери също, освен това се разбра, че Нико е офейкал. Сега вече на Бърни му се стъжни, защото стана ясно, че е съучастничил. Той чевръсто прегърна Сузана и й предложи да се оженят повторно.
— Готов си на всичко, за да спася задника ти, а, Бърни? — ехидно попита тя, но усмивката й казваше друго.
Повикаха го в кабинета на Джоузеф, за да го разпитат. Сузана настоя да дойде с него.
— Отиде само за да опита да намери пари — настоятелно обясняваше Бърни. — Сигурно вече е тръгнал насам.
— Ние ще се погрижим за това — процеди Джоузеф през зъби. — А ти, Бърни, запомни едно — лоялността е много важна, но лоялността към онези, които трябва. Като разбра, че Нико не може да плати, трябваше веднага да дойдеш при мен, без изобщо да се колебаеш. Разбра ли?
Бърни енергично закима.
— Но ти си млад, имаш още много да се учиш. Ето, виж мен, аз съм лоялен към Карлос, затова имаш късмет. Ясно ли е?
— Той разбра, чичо Джо — Сузана целуна стареца по бузата. — Повече няма да се случва. Благодаря ти.
Бърни отърва кожата, но на каква цена? Отново беше станал собственост на Сузана.
Чери делеше с още две момичета малък апартамент в Холивуд. В момента, за щастие, ги нямаше. Чери се разхождаше замаяна из празното жилище. Всичко стана толкова бързо. В един миг беше станала мисис Дино Фоницети, а в следващия хоп! — отново Чери, неуспялата актриса. Не беше справедливо. Какво не хареса в нея? Какво не беше наред? Защо бащата на Дино веднага я намрази?
Гледаше безупречното си отражение в огледалото. Руси коси, сини очи, светла кожа, в съчетание с мургавия Дино такива прекрасни бебета щяха да си направят!
Дино. И той излезе един. Как остави баща си да я обижда! Чери въздъхна тежко и влезе в малката баня. Събра изпраното бельо и пусна ваната да се пълни.
— Централа, опитайте пак този номер, ако обичате — Бърни друсаше Стар на коляното си и за пети път се опитваше да открие Нико.
Сузана разопаковаше дрехите. На път от летището тя настоя Бърни да си прибере целия багаж от къщата на Нико.
— Можем и утре да го съберем — противеше се той.
— Сега. Искам да съм сигурна, че утре няма да офейкаш.
Докато разопаковаше дрехите, Сузана мърмореше:
— Ау, какви мръсни ризи! На каква пералня си ги давал?… О, не, Бърни, как си могъл да изгориш любимия ми пуловер с цигара, не помниш ли, като ти го подарих?
Бърни продължаваше да издирва Нико, най-малкото, което можеше да направи, бе да го предупреди.
— Мисля, че няма да е зле да направим една малка сватба, скромна, но изискана. Стар ще ни бъде шаферка. Какво ще кажеш, Бърни?
— Добра идея.
— Татко предложи да я направим в къщата в Палм Спрингс. Ще доведем всички със самолета. Ще е много забавно, нали?
„Няма що! — помисли си Бърни. — Пак проклетият татко“, а на глас додаде:
— Разбира се, скъпа.
— Ще бъда в синьо, защо не си сложиш и ти син костюм? Ще си подхождаме. А Стар ще е в бяла рокличка на волани. О, Бърни, не е ли вълнуващо?
Бърни си спомни, че Сузана най обича да организира пищни церемонии, които да нарича скромни празненства. С ужас се сети за събиранията в тесен кръг с по петдесет, шейсет души. Този път трябваше да се намеси.
— Свързваме ви с апартамента на мистър Константин — чу се гласът на телефонистката.
Три позвънявания и Нико се обади.
— От няколко дни се опитвам да се свържа — извика Бърни. — Лайното…
17
— … е запратено. Разбрах — отвърна Нико.
— Откъде? Какво е станало?
— Бяха много щедри, дадоха ми седем дни да им върна парите.
— А пръстенът?
— Менте, приятелю.
— Какво ще правиш?
— Ще измисля нещо.
— Слушай, Нико, аз се опитах. Издържах няколко дни. После… абе дълга история… не е за разправяне…
— Като се върна, ще я чуя лично.
— Ако ти потрябвам, при Сузана съм.
— Помирение?
— Ще ти обясня.
— Пази си ташаците.
— И ти също.
Нико затвори. Беше спокоен. Нямаше смисъл да се паникьосва. От мига, в който Лин си отиде, започна да мисли. Имаше две възможности — със спечелените петдесет хиляди долара да избяга. Южна Америка,
