— Знаеш ли какво ти трябва? Богата стара чанта — Хал се засмя. — Богата, стара и щедра — разгорещи се, говорейки за специалността си. — Чакам утре две сладурчета от Тексас. И милион да им поискаш, няма проблем. Но трябва да поработиш…
— Колко са стари?
— Е, не са в първа младост.
— Колко?
— Към шейсетте, а може и повече. Обаче не можеш да познаеш. Сега с тия операции, силиконови цици…
— Забрави.
— Както искаш, но в тази игра винаги се печели.
Да, печели се, а на него точно това му трябваше.
Когато Хал си отиде, Нико стана и се заразхожда нервно из стаята. Какво да прави? Трябваше да предупреди Бърни — това първо. Да му каже да спре да го прикрива и да се маха от Лас Вегас. И после какво? Как ще намери половин милион долара? Как изобщо бе загубил половин милион долара?
Хазарт.
Банковата му сметка почти се бе стопила, но това не го спря. Вдигна телефона и поиска да говори с банковия си менажер. Приложи целия си чар.
— Господин Греъм, имам малък проблем. Банката ми в Швейцария превежда пари, до утре всичко ще е готово. Междувременно дали ще можете да ми услужите с петстотин лири в брой и да ги запишете на сметката ми. Ще съм ви задължен…
Шест дузини рози пристигнаха в късния следобед. Преди Фонтен да се прибере, мисис Уолтърс ги беше подредила в подходящи вази.
— Божичко! — викна раздразнена Фонтен. — Къщата прилича на погребална зала! Поисках свежи цветя, но това вече е прекалено!
Икономката кимна и мълчаливо подаде придружителната картичка на работодателката си. Посланието беше кратко: „Благодаря ти. Нико.“
Благодаря за какво? За страхотното чукане? За това, че го изхвърли? За какво? Фонтен ядосано я накъса на дребни парченца и ги хвърли на килима, с което засегна леко мисис Уолтърс.
— Не искам да ме безпокоят — нареди тя. — Трябва да си почина.
— Адвокатът ви звъня три пъти, мисис Халед. Каза, че спешно трябва да ви види.
— Колко отегчително.
— И граф Рисполо се обади.
— Още по-отегчително.
— Какво да казвам, ако звънят отново?
— Кажи им, че почивам, да се обадят утре.
— А, пристигна и това — мисис Уолтърс й подаде малък пакет.
Фонтен го взе. „Бушрон“. Знак на почитанията на граф Рисполо?
— Събуди ме в осем — нареди тя и влезе в спалнята си.
Защо не взе Стийв Валънтайн? Стори й се доста апетитен. Преди това щеше да й хареса, сега мисълта за възбудено мъжко тяло я отегчаваше.
И този Нико… Майната му. Дори не искаше да се сеща за него. Мръсен женкар. Използва я, за да му пренесе стоката през границата. Спа с нея само за да си я вземе обратно. Разкъса опаковката на пакетчето и прочете картичката, която изпадна от него. Същата картичка, същото послание: „Благодаря ти. Нико.“ Загледа се в инкрустираното сърце. Беше прекрасно. Извади го и го задържа в дланта си. Нико… беше много специален любовник.
Дотук добре! Печелеше. Нищо особено, но все отнякъде трябваше да се започне.
Започна, като заложи хиляда лири, и успя да ги направи двайсет и пет хиляди. Добро начало. Нещата се развиваха в негова полза и ако късметът не го изоставеше, кой знае?
Харесваше атмосферата на британските игрални домове. Доста се различаваха от тези в Лас Вегас. Дами крупиета в рокли с презрамки, почтителни сервитьорки — атмосфера на изискан клуб. Нико запали пура и се премести от масата за двайсет и едно на рулетката. Таванът не беше толкова висок, колкото му се искаше, и не можеше да заложи повече от петстотин на черно. То излезе. Добре, но не достатъчно. Трябваше да се включи в покер с високи мизи и се огледа да види дали някой може да го уреди.
Управителят му препоръча друг клуб, където се играеше покер, табла и всичко останало. Нико взе такси и отиде дотам. Беше се опитал да звъни на Бърни, но не успя да се свърже, а сега искаше да се съсредоточи и да направи голям удар.
— Хм… — Фонтен стоеше на вратата и оглеждаше дискотеката си. — Не бива да очаквам чудеса от първата вечер, нали?
Поли кимна.
— Не изглежда зле, как мислиш?
Фонтен огледа Стийв.
— Походката му не е добра.
— Какво разбираш под добра походка?
— Като Джон Траволта, с въртеливи движения на таза, а погледнат отпред… знаеш какво имам предвид.
Поли едва сдържа смеха си. Стийв се приближи до тях. Беше облякъл евтин раиран костюм, риза и вратовръзка.
— Мисис Халед, маса за колко души?
— Видът ти не е подходящ, Стийв. Ти си шеф на дискотека, а не на сватбата на чичо си.
Това видимо го притесни.
— Не се притеснявай, трябваше да те предупредя. В Ийлинг очевидно са малко по-официални. Дай да видим…
Тя развърза вратовръзката и разкопча няколко копчета от ризата му.
— Сега е по-добре. Утре ще те заведа да купим нещо.
Сети се за Тони. Първата им среща беше пълен провал. Той притежаваше животински чар, беше секси, но само толкова, в леглото нищо освен груба способност. Тя обаче усети възможностите му и го обучи, за да го използва. Той възприемаше бързо и скоро новите му мокасини „Гучи“ станаха тесни за него.
Гледаше Стийв — млад, необработен материал, струваше ли си и него да превърне в чудовище?
Граф Паоло, комуто бе провървяло тази вечер да я придружава, изгледа кръвнишки Стийв.
Граф Паоло поръча задължителното шампанско и покани Фонтен да танцуват.
— Танцувай ти с него, Поли — заповяда Фонтен. — Поне се опитай да раздвижиш обстановката.
Късметът донесе още петдесет хиляди на Нико. Беше достатъчно разумен да спре, когато картите се обърнаха против него. Чувстваше се в приповдигнато настроение, прииска му се да се обади на Фонтен. Нелюбезна икономка, вероятно събудена от дълбок сън, съобщи, че мадам не е вкъщи. После той мерна ослепителна блондинка със сребриста рокля. Не беше млада, нито изискана като Фонтен, но пък изключително красива. Тя му се усмихна от другия край на залата, той отвърна с кимане, но после я забрави.
Когато излезе навън да изчака таксито, тя внезапно се появи.
— Ще ме закарате ли? — Гласът й бе дрезгав. — Опитвам се да избягам от един любвеобилен арабин и ако не изчезна моментално, ще си имам неприятности.
Нико многозначително вдигна вежди.
— Наистина ли?
— Моля?
— Качвайте се. Винаги съм готов да помогна на красива жена, изпаднала в беда.
— Знаех си, че така ще отговорите.
— Така ли?
