надписваше с неграмотния си почерк картичките с местата.
Малко преди седем пристигна Дейвид с жена си Миа. Двамата прегърнаха Джоузеф и заеха местата си.
В седем и две се появи Дино. Държеше Чери за ръка, но дланта му така обилно се потеше, че имаше опасност да я изпусне.
— Чери, искам да те запозная с баща си — притеснено каза той.
Чери пристъпи с широко ококорени очи.
— Господин Фоницети, с нетърпение очаквах този миг.
Джоузеф се усмихна лъчезарно.
— И аз, мила моя, и аз също.
Момичето беше по-хубаво, отколкото предполагаше. Преди Дино си падаше по едрогърдести мацки с тъпи физиономии. — Седни тук, до мен. Какво ще пиеш?
Чери не помръдна поглед, но вече беше забелязала бутилките „Перие“.
— Минерална вода, ако не възразявате.
— Да възразявам ли? Разбира се, че не — явно и по-умна, отколкото предполагаше.
Дино понечи да седне до нея, но баща му го отпрати.
— Там — посочи той, — до жената на брат ти.
Дино послушно отиде до другия край на масата и си поръча двоен скоч.
Пристигнаха Сузана и Бърни, който подскочи, като видя Чери. Вече част от семейството? Толкова скоро? Сузана се втурна да целува Джоузеф.
— Чичо Джо, всеки път, като те срещна, изглеждаш все по-млад! — После изпрати въздушни целувки на братята, които познаваше от дете.
Карлос Брент се появи шумно както винаги, в компанията на шестчленен антураж.
Гостите почти се бяха събрали.
— Къде е Нико Константин? — попита Джоузеф. — Почти седем и петнайсет е.
Който познаваше Джоузеф, знаеше, че изключително много държи на точността. Сузана погледна Бърни.
— Къде е Нико?
Бърни сви рамене и се опита да изглежда небрежно.
— Изпраща извиненията си и се надява да дойде за кафето.
— Има нова приятелка — съобщи Сузана, — тя сигурно не го пуска от леглото!
Джоузеф се обърна към Чери:
— Ти си приятелка с Нико, нали?
— Нико ми е като баща — отвърна тя, свенливо навела поглед.
Обзалагам се — каза си Джоузеф. Чери му допадаше — госпожица Миловидност и Лъчезарие. Заслепила е Дино, защото е първото чисто момиче, което е видял от години. Чудеше се какво ли ще трябва да направи, за да се отърве от нея. Може би Нико знаеше, в края на краищата той я бе вкарал в живота на сина му, сигурно знаеше и как да я изкара оттам. Беше ослепително хубава и не ставаше за съпруга — щеше да легне с кого ли не, преди още да е изсъхнало мастилото на брачното свидетелство. Джоузеф хвърли поглед на Миа в другия край на масата. Ето това беше чиста работа!
— Господин Фоницети — започна Чери, — не знаете колко вълнуващо е за мен… че срещнах Дино… вас…
— Откъде си, мила? — попита Джоузеф. Нямаше да е зле да чуе нейната версия, преди да пусне частен детектив след нея.
На Бърни му се струваше, че вечерята продължава безкрайно. Сузана се беше вживяла в ролята на млада булка. Карлос му хвърляше по някоя рибешка усмивка, Миа и Дейвид както винаги бяха отчайващо скучни. Малката Чери, мис Самата Невинност май не успяваше да баламоса стария хитрец Фоницети.
Бърни не бе успял да се свърже с Нико. Хотелската стая не отговаряше и той остави съобщение, че засега всичко е наред. Но докога? Докога отсъствието му щеше да остава незабелязано и докога Бърни щеше да ги заблуждава с някаква си тайнствена приятелка.
Като че ли в отговор на въпросите му Джоузеф попита:
— Хей, Бърни, какво става с Нико. Чу ми се да казваш, че ще дойде за кафето.
— Предполагам, че се е забавил някъде…
— Когато каня хора на вечеря, те обикновено идват. Имам да говоря с Нико по работа. Кажи му по-късно да се отбие при мен.
Ставаше напечено, Бърни сериозно започваше да обмисля варианта да замине със Сузана за Ел Ей и да се измъкне невредим от кашата.
— Ако го видя — едва промърмори той. — Струва ми се, че може да е заминал някъде с това момиче.
— Заминал ли? — наостри уши Джоузеф. — Дино, чу ли?
— Какво? — Дино подскочи. Беше се унесъл в планове да прекара медения си месец в Европа, далеч от баща си.
— Нико Константин е заминал — каза сериозно Джоузеф.
— Не е заминал — Дино се опита да се засмее. — Тук е, обаче с жена… знаете как става…
— Коя е жената? — в очите на Джоузеф се бе появил стоманен блясък.
— Не знам как се казва…
— Тук ли работи?
— Не, струва ми се, че не.
— Коя е? С какво се занимава?
Сузана се намеси.
— Да, коя е всъщност тази тайнствена жена?
На Бърни му се искаше да я хване за косата и да удари главата й в масата. Не му харесваше и погледът на Джоузеф, той не беше глупав човек.
— Казах ти, не знам. Някоя курва го е замъкнала от масите право в кревата.
— Всички, внимание! — Чери възбудено плесна с ръце. — Повече не мога да се сдържам! Днес следобед Дино и аз се оженихме!
На Бърни му се прииска да я разцелува. За подобно отклоняване от темата не бе и мечтал.
15
— Какво? — попита Нико невярващо.
— Стъкло, парче хубаво шлифовано стъкло, поставено в платина за разкош. Менте — хубаво направено, ама менте!
— Не мога да повярвам — Нико усети, че го обзема луд пристъп на смях. — Просто не мога!
— Но се налага, брато, почни да свикваш.
Нико поклати глава невярващ. Значи мисис Дийн Костело го бе измамила. Чакай малко! Старата чанта никога не бе твърдяла, че пръстенът е истински. Не й беше искал сертификат, естествено. Вероятно истинският пръстен седеше заключен в някой банков трезор. Естествено е за подобно бижу. Богатите дами правят дубликати на скъпоценностите си. Превъзходни дубликати впрочем. Достатъчни, че да заблудят всеки, освен специалистите за жалост.
Нико започна да се притеснява.
— Хал, не знам какво да кажа. Нямах представа…
Хал се държа великодушно.
— Разбира се, че не си имал. Дори аз го взех за истински, а имам око и познавам оригинала от километри. Виж, беше ми приятно да направя нещо за теб — каза той и стана да си върви. — Предай поздрави на Бърни. Днес ли заминаваш?
Нико сви рамене.
— Не знам какво да правя.
