Това ли е животът й? Мода и секс. И двете бяха започнали да й омръзват.
— Трябва да тръгна след малко — прошепна тя на Ванеса. Имам среща с адвоката си. Досадникът Арнолд ме заплашва, че ако не намеря пари, в скоро време ще се наложи да работя. Жалките суми, които получавам от Бенджамин, едва покриват дневните ми разноски. Единственото спасение е да изправя „Хобо“ на крака.
— Ще успееш — увери я Ванеса, — наумиш ли си нещо, нищо не може да те спре.
— Знам, знам. Винаги съм получавала това, което искам. Но напоследък само създавам впечатление.
Ванеса изгледа невярващо приятелката си. Тя завиждаше на Фонтен за живота, който водеше. Всички жени завиждаха на Фонтен, дори да не го показваха. Тя беше свободна, красива и, разбира се, богата.
Ванеса имаше богат съпруг, четири деца, излишни килограми и нито минута свободно време за себе си. Дванайсетгодишният й семеен живот беше разнообразяван един-два пъти от любовни афери.
— Толкова съм отегчена — въздъхна Фонтен. — Да ти кажа ли една тайна, Ванеса? Но да си остане между нас. Да не си посмяла да кажеш на някого.
Ванеса кимна, очите й блеснаха.
— Казвай!
— Снощи ми беше толкова скучно, че спах с шофьора си.
— Не може да бъде.
— Направих го. Оказа се още по-скучно от това да си отегчен.
— Какво? — Ванеса смръщи вежди. — Не го ли биваше?
— О, напротив. Имаше всички данни — хубаво тяло, голям член, издръжливост, — обаче беше толкова скучен.
Ванеса примигна. Не беше срещала човек, по-откровен в приказките от Фонтен.
— Докато бях омъжена за Бенджамин, тези малки приключения бяха доста по-вълнуващи… Сега обаче всичко е толкова предвидимо.
— Срещнах един човек… — започна Ванеса, но Фонтен не я слушаше.
— Да вземем тоя мъж в самолета — Нико. Не е моят тип, обаче да си призная, с него беше някак … различно. Беше толкова… как да кажа… звучи смешно в моите уста, но беше толкова изискан и забавен. Може би сбърках, като го изгоних.
— Така и не успях да го видя — рече Ванеса.
Сами ги прекъсна, като дойде на тяхната маса.
— Добро утро, момичета. Забавлявате ли се? — и той се настани при тях
— Заповядай, седни — измърмори Фонтен.
— Днес нейно височество не е във форма — той си наля вино. — Слушайте, много държа да видите новата ми колекция — и той посочи моделите, които сега бяха в спортни дрехи. — Каквото си пожелаете, ваше е.
— Много си щедър днес — каза Фонтен. — Защо?
— Защото и ти си щедра, скъпа. Малко старичка за мен, но…
— Разкарай се, Сами.
— Не се обиждай, мила. Просто си падам по двайсетгодишни. Знаеш какво имам предвид.
Фонтен не можа да сдържи усмивката си. Сами поне беше искрен, а и симпатичен.
— Дрехите ти не са ми в стила — рече тя.
— Ами носи ги на плажа. Голяма работа. Избери си каквото искаш. Ще се радвам просто да ги имаш.
Фонтен забеляза един ленен костюм, както и един за езда, които не бяха никак лоши.
— Ей, готова ли си да ми повериш „Хобо“?
— Виж, Сами, работата е сериозна.
— Така ли?
— Но всъщност защо пък да не опитаме? Мисля, че ще си голяма атракция. Е, не като Тони, разбира се.
— Разбира се.
— Но по свой начин…
— Стига, стига. Само се шегувах. Имам си собствен бизнес.
Фонтен го изгледа с проницателен поглед.
— Сами — рязко започна тя, — харесва ли ти идеята да станеш съдружник в „Хобо“?
18
Бърни отново попадна в оковите на брачния живот като мишка в капан. Сузана възторжено правеше планове за втората им сватба, досаждаше му и час по час чуруликаше по телефона със скъпия си татко.
— Разбери какво са предприели за Нико — нареди й Бърни.
— Как мога да го направя? — ококори очи Сузана.
— Не ме баламосвай — отряза я Бърни. — Ти не по-зле от мен и цял Холивуд знаеш, че Карлос Брент има връзки, пред които „Уотъргейт“ изглежда като следобедно детско парти. Може би дори притежава шибания „Форум“, така поне разправят.
— Не бъди смешен. Така наречените „връзки“ на тате са само в главата ти.
— Не ставай наивна. Искам да разбереш какво смятат да правят с Нико. Той ми е приятел, не искам нищо да му се случи.
Сузана процеди през зъби:
— На него май не му пукаше много за теб, когато те насади. Остави те, насаден на пачите яйца, и ако не бяхме се събрали… знаеш на какво е способен татко заради мен.
— Да, знам. Щеше да бъде много по-доволен да види как се катеря по кактусите в пустинята.
Сузана се намуси.
— Страшно си умен, няма що. Много те бива да дрънкаш глупости.
Два часа по-късно тя донесе информация, че на Нико са му дали една седмица.
— Виждаш ли колко добър и щедър е чичо Джоузеф.
— Чичо Джоузеф! Само ти можеш да наричаш най-големите гангстери във Вегас „чичо“!
Сузана сви устни.
— Ама ти си ужасно мнителен. Подозираш, че всеки, макар и далечно свързан с Лас Вегас, е гангстер. Ако искаш да знаеш, чичо Джоузеф е почтен собственик на хотел.
— Да бе, а папата е евреин.
Бърни изчака Сузана и Стар да излязат да поръчват сватбените си тоалети и се качи в спалнята да провери дали сейфът на Сузана все още е в гардероба. Беше там, скрит зад рафтовете за обувки.
Предположи, че комбинацията е сменена, но докато въртеше диска, се оказа, че не е. Вратичката се отвори. Най-отпред беше разнородната колекция от бижута, които Карлос бе подарявал на скъпата си щерка. Освен това обаче имаше сто хиляди долара в брой — сватбен подарък от скъпоценния татко. Сто хиляди в чисти, нови банкноти, недокоснати, непокътнати и половината негови, макар че Сузана не му беше разрешила да припари до тях. Кой глупак държеше сто хиляди в сейф, когато можеше да ги вложи в банка и да трупат лихви? Само неговата бивша, а скоро и настояща съпруга — милата Сузана.
— Ще ни бъдат за извънредни случаи — беше заявила тя преди пет години и оттогава той не ги беше виждал.
Сузана не подозираше, че Бърни знае шифъра, но една вечер той я бе наблюдавал, докато вадеше някакво колие и цифрите се бяха забили в съзнанието му. Половината сума беше негова, той имаше права върху нея. Той извади петстотин банкноти от по сто долара и ги подмени с пачки от по един долар.
19
Сами каза „да“, просто така. Това изненада всички, включително него самия. Но за какво служеха
