— Никога нищо не променям.
Да. Лъки със сигурност щеше да я хареса.
ГЛАВА 2
Алекс Уудс имаше крокодилска усмивка — широка, пленителна и съвсем смъртоносна. Усмивката му поддържаше стабилните взаимоотношения с работещите в киноиндустрията, с които бе принуден ежедневно да общува. Тя ги хващаше натясно и изкарваше от равновесие крехката структура на връзката между един сценарист, продуцент, режисьор и студийния шеф, който просто така би могъл да издигне или да провали всеки филмов автор, колкото и знаменит и талантлив да е той. Присъствието на Алекс беше мощно и това успяваше да изнервя доста хора.
За десет години Алекс Уудс и неговата смъртоносна усмивка бяха написали, режисирали и продуцирали шест значителни филма с голям бюджет. Шест спорни шедьовъра, изпълнени със секс и насилие. Алекс ги наричаше шедьоври, но не всички бяха съгласни — макар че всеки от неговите филми беше номиниран за наградата на Академията, нито един не бе успял да я спечели. Искаше да има шибаната статуетка върху камината на своята проектирана от Ричард Миър вила на морския бряг, за да може да я завре в шибания задник на света — чисто фигуративно казано, разбира се.
Алекс не беше женен, въпреки че беше четиридесет и седем годишен, висок и красив, с тъмна и опасна красота — завладяващи очи, гъсти вежди и силна челюст. Никоя жена никога не бе успяла да го върже. Не си падаше по американките — гаджетата му бяха азиатки и за предпочитане покорни, така че когато правеше любов с тях, да се чувства като големия герой и завоевател.
Истината беше, че Алекс страдаше от потиснат страх от жените, които би могъл да приеме за равни на себе си във всяко едно отношение. Този страх водеше началото си от майка му Доминик — свирепа французойка, която рано-рано беше пратила в гроба баща му Гордън Уудс, умерено преуспяващ актьор, специализирал се в ролята на най-добрия приятел. Тогава Алекс беше едва единадесетгодишен. Казаха, че било инфаркт, но Алекс знаеше — тъй като беше мълчалив свидетел на много от яростните им скандали, — че езикът й бе закарал горкия му баща в гроба. Майка му беше порочна сметкаджийка, която бе принудила съпруга си да търси спасение в бутилката. Смъртта беше хитрото му бягство.
Скоро след погребението на баща му мадам Уудс изпрати единственото си дете в строга военна академия.
— Ти си глупав също като баща си — безапелационно беше казала тя. — Може пък там да поумнееш.
Военната академия беше жив кошмар. Мразеше всяка минута на строга дисциплина и нечестни правила. Но това нямаше значение, защото колкото и пъти да се оплачеше на Доминик от боя и издевателствата, тя винаги му казваше да спре да хленчи и да се държи като мъж. Беше принуден да остане там пет години и прекарваше ваканциите при баба си и дядо си в имението им на Тихия океан, докато майка му сменяше мъжете си и буквално не забелязваше съществуването му. Веднъж я беше хванал в леглото с мъж, когото тя го накара да нарича чичо Уили. Чичо Уили бе легнал по гръб със силна ерекция, а мама бе коленичила до леглото — чисто гола.
Тази гледка беше запомнил завинаги.
Когато напусна академията и вкуси от свободата, бе натрупал у себе си невероятен гняв. Докато връстниците му учеха в колежи и слушаха рокендрол, чукаха мажоретки, напиваха се и пушеха марихуана, той седеше затворен в карцера за някое дребно провинение, или пък го биеха по голия задник, защото не харесваха стойката му. Понякога карцерът продължаваше десет часа, а той не можеше да прави нищо друго, освен да седи на коравата дървена пейка и да се взира тъпо в пространството. Мъчение за богати хлапета, чиито родители не искат те да им се пречкат.
Алекс често си мислеше за погубената си младост и се изпълваше с гняв. Не беше лягал с жена чак докато постъпи в колежа, а и първия път преживяването далече не беше паметно — с една дебела, мръсна курва в Тихуана, която миришеше на мръсни чорапи и дори още по-зле. Всъщност толкова се отврати, че след това не си помисли за секс цяла година. Втория път беше по-добре — вече учеше кино и една сериозна блондинка, която се възхищаваше от разцъфващия му талант, му пускаше два пъти дневно в продължение на шест месеца. Беше много приятно, но той не беше доволен. Шапката го стягаше все повече и една нощ, пиян като кирка, се записа в армията. Изпратиха го във Виетнам, където прекара две разтърсващи години — нещата, които преживя там, щяха вечно да го преследват.
Върна се в Лос Анджелис много променен — неспокоен и ръбат, готов всеки момент да избухне. Напусна града след две седмици и пое към Ню Йорк. Остави на майка си кратка бележка, че ще й се обади.
Ах… Отмъщение… Не й се обади цели пет години, а и доколкото знаеше, тя не си беше направила труда да го потърси. Когато най-накрая й позвъни, тя се държа така, сякаш бе говорила с него миналата седмица. Мадам Уудс не си позволяваше никакви сантиментални глупости.
— Надявам се, че работиш — бе казала тя с глас, студен като напукан лед. — От мене няма да получиш и стотинка.
Голяма изненада, няма що.
„Да, мамо, работя. За известно време си съдрах задника от бачкане, за да има какво да ям. Бях портиер в долнопробен стриптийз бар. Возих една много ангажирана курва. Кълцах трупове в екарисаж. Карах такси. Бях шофьор на един изпаднал театрален режисьор. После — телохранител на престъпник. Живях с една богата дъртачка, която ми напомняше за тебе. Снабдявах приятелите й с наркотици. Работих в денонощен игрален клуб. Бях помощник-редактор на евтина поредица книжки с ужаси. И най-накрая големият пробив — написах сценарий и режисирах порно филм за дърт и развратен мафиотски бос. Стегнати мацки. Големи членове. Еротично порно. От онова, което наистина възбужда. И то със сюжет. Другото нещо, на което Холивуд би погледнал благосклонно. Те разпознават доброто порно, щом го видят.“
— Тъкмо заминавам за крайбрежието — беше казал той. — „Юнивърсъл“ подписаха с мене договор да напиша сценарий и после да им режисирам филма.
Не й направи никакво впечатление. Естествено.
Дълго мълчание.
— Обади се, когато пристигнеш.
И толкова.
Майка му беше много широко скроена, няма що. Нищо чудно тогава, че той нямаше вяра на жените.
Това беше преди осемнадесет години. Сега всичко беше съвсем различно. Мадам Уудс бе остаряла и поумняла. Както и той. Поддържаха отношения на любов-омраза. Той я обичаше, защото му беше майка. Ала и я мразеше, защото си беше гадна кучка. От време на време вечеряше с нея. Жестоко наказание.
През тези осемнадесет година се бе издигнал. Някога безпаричен глупак, сега беше стигнал до върха и постепенно си бе спечелил репутация на новатор, готов да поема рискове, оригинален режисьор. Не беше лесно, но бе успял и много се гордееше с успеха си.
Щеше да е хубаво, ако и майка му се гордееше. Тя нито веднъж не го похвали, а критиките продължаваха да се откъсват все така лесно от тънките й алени устни. Алекс знаеше, че ако баща му беше жив, щеше да е щастлив и да подкрепя всичко, което той прави.
А сега имаше среща с Лъки Сантейнджело, която ръководеше студиото „Пантър“, и никак не му беше приятно, че се налага да разговаря с жена за последния си проект — филм със заглавие „Гангстери“ — от позицията на молещ. За Бога, та той беше Алекс Уудс — не му беше необходимо да целува ничий задник, особено пък този на някаква си кучка, за която говорят, че прави всичко, както си иска.
Когато ставаше въпрос за филм на Алекс Уудс, никой не можеше да прави каквото си иска. Единственото, от което се нуждаеше, беше нейното студио да си вложи парите, тъй като „Парамаунт“ се бяха отказали в последния момент. Извиниха се с това, че в „Гангстери“ имало прекалено много насилие. За Бога, та това беше филм за Вегас през петдесетте години. Бордеи, курви и комар. Тогава насилието е било начин на живот!
Проблемът на студиите бе, че ги беше страх да не би да ги критикуват всичките онези „добродетелни“ политици, които бяха толкова заети да чукат курвите, докато съпругите им стояха до тях със застинали усмивки и сухи вулви. Шибан двоен стандарт!
