Радослав Колев
Двуизмерно момиче
„Виж, просто пет минути… Искам само пет минути заради последните пет години…“
„Не ти давам пет минути!“ — Неда прекъсна връзката.
Неда се събуди и се протегна в леглото. Първите утринни очи плъзнаха по леглото и погалиха меките извивки на ефирната й нощничка. Неда се прозя. Някъде в далечината радиото се покашля и замлъкна.
В първите стадии на събуждането, човек е като зародиш в утробата. Пъпната връв праща хранителни потоци блажено униние, които се вливат в телцето и галят малкото мозъче. После системата колабира и някъде се образува пукнатина. Мрачни облаци проникват в черепната кутия, роят се, множат се и чернеят…
Неда си спомни за снощи. Бившето й гадже бе нахлуло в казиното на хотел Монтгомъри, където работеше като крупие и й бе поискало сметка. Накрая се наложи охраната да го изхвърли, а Неда му бе пратила sms, да не я тормози повече. След това Рае на няколко пъти се бе опитал, да й позвъни, но тя всеки път бе затварила. Беше му адски ядосана, защото заради него можеха да я уволнят, пък и вече не изпитваше нищо към него. След четири години чувствата й към това момче се бяха изпарили сякаш във въздуха, давайки място на страстта й към мускулестия лекоатлет Ста.
Неда се измъкна от легълцето. Нежното й краче се плъзна по ръба и докосна земята нежно като пеперуда. Върхът на палеца й почувства вълнената трева на килима и позволи на крачето да отпусне цялата си тежест.
Неда влезе в банята, като преди това хвърли поглед към кръглия стенен часовник. 11:30. Час и половина до работа.
В банята Неда се огледа в огледалото. И днес беше красива. Като ангел — така казваха хората. „Красива си като ангел, но си най-коравосърдечното и егоистично момиче на света!“ — това й бе написал Рае — „Изстискваш всичко от едно момче, а когато вече не ти е интересен го захвърляш като мръсен парцал.“
Неда завъртя кранчето на душа. Металистата главичка изригна за миг, после замлъкна, и после отново зашуртя, обагряйки красивата гъста коса на Неда в горещи водни струи. Тялото се отпуска и релаксира. Минута-две — воден заряд — после още 10–12 часа в казиното.
Водата струи по красивите гърди. Зърната се втвърдяват. Сега са толкова розови. Като малки топчета. Неда толкова обичаше да ги целуват.
„Надявам се да си щастлива с новото си завоевание, поне докато разбиеш сърцето на горкия глупак 2–3 пъти и после се метнеш в кревата на следващия!“
Неда се намръщи. Водата навлезе в очите й и тя ги разтърка.
„Никой не ме е обиждал така! Сега разбирам, че никога не си ме обичал!“, така му бе отговорила тя.
Неда спря водата, напои с паста четката (тя игриво се затърколи по снежнобелите й зъбки) и се зае с процедурата по обличането и гримирането.
Кухнята беше празна. Силна бяла светлина заструи през мрежестите пердета и нарани очите й. Неда ги присви и зареди филийки в тостера. Сутрин тук беше пълно с хора. Къде бяха всички. Майка й, сестра й, малкото й братче. Пепи никога не можеше да си завърже обувките като хората. Винаги се налагаше тя да го прави вместо него.
ДЕН ПЪРВИ
Улицата беше голяма, безлюдна и пуста. По-пуста и тъжна от всякога. Боже толкова ли беше рано. 12:00, а всички спят. По улицата не премина нито една кола.
Неда влезе в празното метро. Лелката в будката за билети я нямаше и Неда прескочи металната скоба. Станцията беше отчайващо празна. Без детски глъч, без досадното потропване на отегчени старци, бързащи да посетят котката на любимата си племенничка, с бастун по плочките… Нямаше го и далечния тътен на метрото, като металическа морска вълна, като зов за помощ…
Неда чака половин час и отново излезе на повърхността. Улицата бе все така отчайващо празна.
ДЕН ВТОРИ
Неда вървеше по пустата улица. Когато се разнасяше ехото от стъпките й, в небето не се вдигаше рояк врабчета. Търсеше някой, нещо… Каквото и да е…
Снощи бе прекарала една самотна нощ в апартамент, в който никой не се бе прибрал, всички тв станции излъчваха само звездички, а радиото бе болезнено мълчаливо.
Неда бе започнала да набира номерата от джиесема си един по един, но всеки път се обаждаше все същия металически женски глас: „В момента няма връзка с този абонат“…
Неда подритна една метална кутия Кока Кола и тя се завъртя красиво. Дрънченето отекна по празната улица… Неда грабна кутията и замери с нея витрината на близкия магазин. Тя се удари и отскочи.
Неда грабна едно паве и го метна във витрината. Тя се пръсна на милиарди малки бисери.
ДЕН ТРЕТИ
„Теб всички те обичат! Имаш толкова много любов! Как бих могъл да те обичам и аз!“
Така й беше казал той и сега Неда си припомни тези думи. Завъртя рулетката в празното казино. Топчето се завъртя и лудешки заподскача, а накрая се спря на 33 червено.
Казиното бе пусто и безмълвно, както и последните три пъти, които бе идвала тук през последните два дни. Много скоро Неда се отегчи да си раздава карти сама и влезе във фоайето на хотела. Започна бясно да дрънчи по звънчето на регистрацията. Металическия звук отекна по празните коридори, но никой не се появи да й вземе багажа или да се вторачи жадно в деколтето й.
Четири-пет огледала отразяваха едновременно едно красиво момиче, което натискаше ли натискаше звънчето, а смехът му струеше и отекваше.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
В момента няма връзка с този номер
В момента няма връзка с този номер
В момента няма връзка с този номер
В МОМЕНТА НЯМА ВРЪЗКА С ТОЗИ НОМЕР
Неда искаше да тръшне телефона в земята, но се спря. После винаги можеше да си вземе чисто нов, но не искаше да поврежда картата. В картата беше всичко, което и бе останало. Номерцата на хората, които я обичаха или бе обичала, приятелите й, мама, Мети и малкото й братче…
Чисто новият мотор, върху който вятърът бе развявал косата й, стоеше непокътнат в гаража. Неда разби стъклото на къщата и се ослуша. От гаража не проехтя рев на мотор, който да я подкани да се метне зад Ста и да позяпат заедно някой глупашки филм, а после да се отдадат на страстта си и тя да е отгоре.
Неда отвори вратата, но Ста не беше в леглото, в което я бе мазал със сметана и бе разнасял с език сметаната по онова влажно място между краката й. Не вдигаше и за трицепс, нито пък татуираше върху рамото си името й…
Неда излезе в коридора и шум на тичащи крака я стресна. Пепи тичаше към нея усмихнат и щастлив, а връзките на малките му бели обувчици бяха развързани и се носеха подире му. Пепи се спъна, направи едно красиво салто и се приземи право в обятията на сестра си. Тя нежно го целуна по челото и се наведе да
