Полет до Филаделфия

Очилатият явно не е от контактните и малко се притеснява. Това е добре. Не знае нито как да седне изискано, нито къде да си сложи ръцете.

— Благодаря! Един тоник само, ако може. Ще трябва да шофирам, нали разбирате, алкохол… И ако може да се изясним по-накратко — бързам…

Мадам обаче не бърза. Усмихва се мило. Мъжът й много добре познава тази усмивка. Така навярно се усмихва лъвицата на младото теле, преди да му зададе само с очи два въпроса: „А сега какво ще правим? Май ще обядваме!?…“

— Може би не трябва да бързате, господине? Понякога в бързината човек си подминава късмета. — Прави кратка пауза, за да достигне до ума на този очилатко акцентираната дума „късмет“. — Имаме добро предложение към Вас. И се надявам да се споразумеем като истински делови хора. Виждате ли, нашият син има една дарба, дадена му от Бога. Той е влюбен, той е обречен на музиката…

Господин Жан ги загърбва, за да не видят върховното усилие, с което удържа избиващия го отвътре смях. Пиер — обречен на музиката?! Тоя малък шмекер? Той никога няма да научи и имената на нотите. Алис крои нещо…

— … И днес, съвсем случайно, това мило момче остави при мен на касата цигулката си. Огледах я. Правя ви почтено предложение. За тази „Амитие“1 сме готови да ви платим пет хиляди!

При назоваването на цифрата очилатият господин трепва, но в очите му блясва лошо пламъче. Сваля очилата и ги избърсва с необичайно чиста кърпичка.

— Доколкото знам мадам, тази цигулка е доста ценна. Но просто не знам дали това е нейната цена. Можем да я занесем на експерт и тогава да поговорим…

„Усети се проклетникът, но опипва! Защото няма представа от какъв порядък е цената. Не трябва да допускам да споменава пак думата експерт! Трябват му пари и просто го е страх да не се подмине.“ Мадам запазва външната си непринуденост и даже чаровно-шеговито се усмихва:

— Вижда се, че разбирате и от музикални инструменти, и от сделки. Не скромничете, господине! Затова, нека говорим по същество. Пет хиляди, разбира се не са цената на една „Амитие“. Ние много държим на музикалното развитие на сина си и затова сме готови да Ви дадем — прави ефектна пауза — петдесет хиляди!

Очилаткото мъчително преглъща. „Лаком е, лаком е, кой ли беден човек не е лаком за пари? А сега, на това отгоре и здравата объркан. Но страхът да не се подмине…“ Очилатият е вече отворена книга за лъвицата Алис.

— Мадам, нека все пак да се консултираме с експерт — почти умолително казва той.

„Добре… В партер ми е.“ Мадам обича да гледа по телевизията състезания по борба, където здрави мъжаги проливат здравословно пот… „Ах, ако не бях притисната от времето…“ Мадам знае как да изработи очилаткото и за двадесет хиляди, но времето, времето…

— Сто и петдесет хиляди! — на лицето на мадам няма даже и помен от милата усмивка. — Донасяте я утре и получавате парите в брой. В други ден и да ни я донесете, просто няма да я вземем. В други ден отлитаме за Филаделфия!

Очилатият се изправя, стараейки се да концентрира във фигура и изражение цялото величие, на което се надява, че все още е способен.

— Двеста хиляди. В брой! Утре в 10!

— В 11! За да успеем да изтеглим от банката пари.

Господин Ментр е малко пообъркан. Много пари са това. Но от друга страна Алис, светата истина, има усет към сделките. Излизат от стаята — напред мадам с очилатия, зад тях господин Жан. Последно върви хлапето с цигулката под мишница. Когато се изравнява с огледалото в коридора, то кой знае защо, се изплезва на образа си в матовата, блестяща повърхност.

На другия ден, при размяната, очилатият се опитва да изкрънка още десет хиляди, но смачкан от погледа на мадам Ментр, промърморва сконфузено: „Добре де. Добре!“ и прибира бързо куфарчето с парите.

На господин Александр Хейг вероятно спешно му се е наложило да отлети за Филаделфия. Поне така се надяват първите десетина дни господин и госпожа Ментр. И понеже нежната им душевност не издържа на напъна, занасят на експерт цигулката. Той ги уверява, че могат да я продадат спокойно и за четиристотин. Не за четиристотин хиляди, а за четиристотин!

А експертизата струва стотачка. „Момент, сега ще Ви оформя фактурата. На чие име да бъде издадена?“

ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: Магазинът не е парижка, а софийски. Семейството, което го държи е носител на описаните бакалски добродетели. Хлапето не е французин, а българин — син на мой приятел. Бащата и сина носят очила върху големи носове. И са симпатяги. Харвардецът е друг приятел, професор по история, с вкус към интригата. Хич не е за чудене, че се роди тази фантасмагория…

,

Информация за текста

© Владимир Колев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11894]

Последна редакция: 2009-05-31 14:30:00

,

1

Игра на думи: Амитие /фр./ — приятелство; „Амати“ — известна фамилия лютиери, изработвала уникални цигулки. /б.а./