За да се познаем

хубаво, те са ми всичко...Какво ли ме чака сега? — тя беше готова отново да заплаче.

— Защо те уволниха?

— Защото... защото... на шефа близка останала без работа... намериха й място... моето! Отдавна са ме дебнали да сбъркам, усещах нещо че се мъти... ама...

Докато тя с мъка редеше думите, го реших.

— Ох, да не те занимавам повече... Добре, че се видяхме...тя моята...

— Слушай — прекъснах я — Ще ги съдиш!

Тя бе сащисана:

— Ама как, аз? Те са силните.

— Те на това разчитат, ти им покажи обратното! Пък да видим!

Дима съвсем се стъписа от решителното съскане в гласа ми.

— Ама... ама аз... аз то пари ще трябват, много... аз нямам.

Бръкнах в чантата си и извадих:

— Ето ти, ще стигнат. Ангажирай най-добрият адвокат.

Тя така разшири очи, че синьото от тях щеше да се разлее.

— Ама... как ...

— Вземаш ги, завеждаш дело и ги осъждаш!

— Ама как, как ще ти ги върна?

— Нищо няма да ми връщаш!

— Как така няма?

— Така! Не позволявай да те сгазят! Бъди човек, защити се!

Тя се замисли и каза:

— Добре... ще опитам... Ох, трябва да бягам за децата... градината...

— Тръгвай. Когато приключи всичко ми се обади на тоя номер.

Записах й номера на мобилния си телефон. — Но само тогава!

— О, боже, радвам се, че те познавам, Соня, колко си ми помагала, а сега... Как ще ти се отблаго...

Прекъснах я:

— Тръгвай, стискам палци!

Дима заотстъпва към изхода, помаха ми преди да излезе.

Погледнах часовника си, беше време и за мен. Само дето за едночасовия полет до Атина не си отговорих на въпроса:

Коя от нас двете е пожертваната?

И по-късно също.

* * *

След около десет месеца мобилният ми иззвъня. Преди да отговоря видях, че обаждането е от неизвестен номер, вероятно беше грешка.

Разпознах възторжения глас отсреща:

— Ало, Соня, аз съм, Дима! Не можаха да ме смачкат! Спечелих! Спечелих делото! Връщам се на работа!

,

Информация за текста

© Даниела Колева

Източник: http://bezmonitor.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2032]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:31