другия край. Посегна на слука към една от вратите. Беше заключена. Втората се отвори веднага. На леглото седеше момиче с червен пеньоар. Блонди продължи нататък. Стигна последната врата и я отвори. Момичето вътре стоеше с гръб към него и гледаше през прозореца. Като го чу, обърна се.
— Здравей — поздрави тя. — Знам кой си.
— Кой съм? — Блонди влезе и застана насред стаята.
— Блонди Найлз.
— Вярно. Какво от това?
— Нали по теб беше полудяла Луиза. Всичко ми беше разправила. Наистина луда беше за тебе.
— Значи я познаваш? — Блонди протегна ръка за поздрав. — Добре ли се познавахте?
— Разбира се. Преди да я убият, все двете сме ходили. А я кажи защо никой не наказа Солти Бенкс за убийството на Луиза?
— Кого?
— Солти Бенкс.
— Отде знаеш, че Солти е убиецът на Луиза? Кой ти каза?
— Той в същност не е убиецът. Наел други двама. Знам.
— Я чуй, да не ме лъжеш? Какво общо е имал Солти Бенкс с тази история?
— Честна дума! Солти казваше, че Луиза била премного умна и само щяла да му пречи, когато се канеше да те пипне за мачовете с Нокаут.
— Хей! — Блонди я разтърси за рамото. — Кой ти е казал всичко това?
— Някакъв, казваше се Джон, Джон Големия. Един от убийците на Солти. Като ми разказа, беше пиян. И ако съзнаваше какво говори, сигурно никога не би се издал. Иначе Солти ще му види сметката.
— Чуваш ли се какво говориш? Ако лъжеш, ще те удуша!
— Не лъжа, честна дума! Луиза ми беше най-добрата приятелка. Ах, как ми се ще да видя Солти Бенкс на електрическия стол!
Блонди се отпусна на леглото, объркан и замаян. Сега вече би удушил Солти.
— Дал на двамата по сто долара, за да я очистят — продължи момичето. — И я очистили, додето вие сте били в някакво заведение вън от града.
Блонди стана, даде на момичето една петдоларова банкнота и слезе на улицата. Прибра се при Дороти. Беше заспала. Блонди не я събуди.
Глава 24
Обедното слънце бавно освети лицето му. Когато лъчите му стигнаха до очите, Блонди се събуди и сънено Замига. Часовникът на масата показваше дванайсет. Дороти все още спеше с полуотворена уста. Беше го чакала до един и половина през нощта. Поколеба се дали да я целуне. Добро момиче беше Дороти. Но сега мисълта му бе заета с Луиза. Никога нямаше да се примири с нейната загуба. Да, той никога няма да забрави Луиза. И заради кея трябва да бъде добър с Дороти. В този миг тя отвори очи. Усмихна се и протегна ръце.
— Къде се изгуби снощи? Накрая заспах.
Той се наведе над нея.
— Дороти, довечера ще убия Солти Бенкс.
— Какво? — Тя се надигна, отметна коса от челото си и ужасена се вгледа в лицето му. — Какво?
— Ще убия Солти.
— Скъпи! — Дороти обви ръце около врата му. — Що за глупости! Нали ще те пипнат! После и тебе те чака същото.
— Той е виновен за смъртта на Луиза.
— Господи! Отде разбра?
— Снощи чух. Ще му го върна.
— Недей, скъпи! Ще те пипнат, няма да ти се размине.
— Мен ми е все едно.
— А защо не кажеш в полицията? Те ще го хванат.
— Имаш ли пистолет?
— Моля те, скъпи, недей! Аз ще отида в полицията и всичко ще им разкажа.
— Вече съм решил. Отмъщението е само моя работа. Но трябва отнякъде да намеря един пистолет.
— Тогава, нека аз! Теб ще те пратят на бесилката. Аз също мога да се справя.
— Само аз. Довечера.
Блонди стана и почна трескаво да се облича. Дороти продължи да го моли да се откаже, но той не искаше и да чуе. Почна да го убеждава, че тъй като знаят за паричните му недоразумения със Солти, веднага ще го открият. Обеща му дори да заминат някъде далече, да забравят Солти, да заживеят безгрижно, спокойно. Облечени и двамата, тръгнаха да закусят в близката гостилница.
— Слушай, Дороти — почна Блонди. — Солти е виновен за смъртта на Луиза. С парите, които щях да спечеля от мачовете с Нокаут, щяхме да се оженим. А Солти си е правел други сметки, Луиза му е пречела да ме завербува и затова е наредил да я убият. А и парите още не ми е дал.
— Не ставай такъв, скъпи!
— Снощи го видях и му казах до довечера да ми намери парите. Обеща. И без това имаме среща довечера. С него е свършено.
— Кой ти каза, че Солти е убиецът?
— Едно момиче от кръчмата.
— Може да те е излъгала. Отде знаеш, че ти е казала истината?
— Била е приятелка на Луиза. И някой й разказал всичко. А тя, понеже знаела, че ние с Луиза… та ми разказа и на мен. Истината каза. Солти е.
— Скъпи, тогава да намерим някой друг за тази работа!
— Аз сам ще я свърша. Искам да го видя как ще умре, как ще падне и няма да може да стане… Кучият му син!
— А после ще те турят на стола. Нима не знаеш?
— Не ме е грижа. И без това за нищо не ме бива. За нищо! Почнах с бокса, пропаднах. Никой не пожела да ме ангажира. Трябвах им само колкото да има кого да бият техните боксьори, за да си прибират печалбите от залаганията. За нищо не ме бива. Каква е ползата да си едно нищо? По-скоро със себе си ще свърша, отколкото да дам Солти другиму. Поне една полезна работа в живота…
— Не е вярно, скъпи. Досега не си имал случай да опиташ. Попадал си все на такива като Солти Бенкс, дето и пукната пара не дават за тебе.
— Сега вече никой няма да ме вземе.
— Но и аз мога да ти помогна.
— Как?
— Като ти уреждам мачовете и се грижа за залаганията.
— Не можеш. Нали Луиза се помъчи да ме защити. Солти се разправи с нея. Никому не би позволил да му се бърка в работата.
— А защо все за Солти Бенкс мислиш? Нима няма и други менажери на тоя свят?
— Къде са, по дяволите? Не, Дороти, сега никой вече няма да ме вземе. Никой.
— Моля те, не се забърквай в такива истории заради Солти! Не заслужава.
— За него аз и пет пари не давам! Важна е Луиза. Солти Бенкс не ме интересува. Само ще го напълня с олово и толкоз! Ще го накажа заради Луиза.
— Добре, щом не искаш да ме слушаш, кажи поне с какво да ти помогна.
— Иди и ми намери един добър пистолет. С шест патрона. Ще те чакам у дома.
— Добре, скъпи. Всичко ще направя. И веднага се връщам при тебе.
— Чакам те. Колко си добра, Дороти!
Глава 25
