да остана тук. Страхувам се да не се омъжи за човек, който не я заслужава, Тед. Не бих искал това да се случи, когато съм вече мъртъв и не мога с нищо да й помогна. Ето защо, погрижи се ти за нея. Дано не се омъжи за човек, който няма да я разбира. И ако не се вземете с Нанси, искам да се ожениш за Фло. Ще зная поне, че няма да страда. Тогава ще бъда доволен. И няма да има защо да се тревожа. Но всъщност как мога да искам от тебе това? Нанси те чака…

Джим коленичи и изпразни пушката си по посока на германците. Свистейки в мрака, до тях паднаха и експлодираха още няколко гранати. Двамата германски пленници се притаиха до Джим и Тед.

— Бързай, Тед, тръгвай — заповяда Джим. — Махайте се оттук! И ако не тръгнете, обръщам пушката. Патрула все още командвам аз и ще ми се подчиняваш, иначе ще те застрелям. Хайде, мърдай!

Джим смушка Тед в ребрата с приклада. Тед разбра, че е безполезно повече да спори и запълзя из снега към края на урвата, подкарвайки пленниците пред себе си. Наближиха склона и почнаха да се катерят по стръмното. По едно време Тед чу пушката на Джим и погледна надолу. В този миг блеснаха ярки пламъци светлина, някъде избухнаха гранати и нощта се освети като ден. Пушката на Джим замлъкна. Подкарал пленниците пред себе си нагоре по склона, Тед повече не се обърна.

-------------------------------------

В очите на Нанси напираха сълзи. Той усети ръката й върху своята.

— Не зная, Тед, какво да кажа… — Гласът й беше тих и неясен. — Разбирам те. Но не зная какво да кажа.

Изправиха се и застанаха зад конете.

— Тъй много се надявах да се върна при тебе, Нанси — каза той. — Никой на този свят не знае какво значи то за мен. Мислех да се оженим с тебе и заедно да заживеем тук, на фермата… Само за това съм си мислил. Но не мога да забравя Джим Фостър. И ако не беше ме отпратил нея нощ в Италия, сега нямаше да съм тук. Замислиш ли се, както аз понякога се замислям, стигаш до заключението, че Джим съвсем не е бил единственият. Хиляди момчета загинаха като него, те ми дадоха възможност да се върна жив. Как тогава да забравя Джим? Просто не мога.

— Зная — каза тихо Нанси, обърсвайки очи. — Сега разбирам, Тед, струва ми се, разбирам.

------------------------------------

Късното следобедно слънце светеше ярко върху килима в нозете на Фло Уорън. През всичкото време, докато Тед крачеше напред-назад, тя остана неподвижна. Като й разказа всичко за онази нощ в оврага, той угаси цигарата си, недопушена, почти цяла, и спря пред нея.

— Той бе най-славното момче на този свят, Фло — почтително изрече Тед, — можеше да ни остави в ръцете на германците, но не забрави, че капитанът чака сведения. Можеше да ни позволи да го измъкнем от оврага, но знаеше, че германците ще ни заловят и ликвидират. Джим настояваше един от нас двамата да се върне у дома и реши, че моите възможности да се измъкна жив са по-големи.

Седна на канапето до нея, нервно чупейки пръсти, вперил в тях очи, сякаш чакаше пръстите, а не той, да разкажат онова, което му се е събрало.

— Познавам Джим и се боя, че с мен няма да бъдеш щастлива — рече той, все тъй загледан в ръцете си.

Фло извърна живо глава и го погледна.

— Но аз няма да се омъжа за тебе, Тед — тихо каза тя. — За нищо на света.

— Но Джим поръча…

Като клатеше глава, тя се изправи и приближи писалището в другия край на стаята. Отвори чекмеджето и извади оттам спретната връзка писма. Намери търсения плик и го донесе при него.

— Не, Тед — спокойно продължи тя, — познавам Джим и лека-полека още по-добре го опознавам… дори по-добре и от теб. Ето, виж това писмо — Джим го изпрати много отдавна. Беше скоро след десанта в Италия. Писа ми, че каквото и да се случи… Дори и да загине там, поръча ми да остана ваша приятелка — точно тъй пише: — да остана ваша приятелка, на теб и Нанси. Тогава ми се стори необикновено, че говори такива неща. Или може би защото не исках да разбера какво иска да ми каже. Може би дори не исках да си представя, че би могъл… би могъл…

— Да очаква? — додаде Тед.

Тя кимна.

— Да, тъкмо тъй. Просто не исках да мисля, че е могъл да очаква от мен докрай да го разбера. Но той е искал да го разбера. Искал е да зная, че без него би очаквал от мен да ви бъда приятелка. Не е искал да се откъсвам от теб и Нанси, ако науча, че е пожертвувал живота си, за да спаси вашия. Не е искал моята горчивина да вгорчи вашия живот — твоя, на Нанси, моя. И това няма да стане, Тед, повярвай! Джим е бил сигурен, че дойде ли този час, ще зная как да постъпя; затова ми писа, защото трябваше всичко да науча и всичко да проумея. И затова те е помолил да дойдеш при мене, Тед. Бил е сигурен, че аз ще ти обясня нещата много по-добре от него в оня момент.

-------------------------------------

Нанси го чакаше и когато Тед зави към вратата на Гленън, излезе да го посрещне. Изтича към него и щом го погледна, разбра, че думите сега са излишни. Още непродумали, той протегна ръце и я прегърна.

— Хората в нашия град никога няма да узнаят какво е сторил Джим Фостър за тях — каза той. — Бих искал някак да им обясним, както ми обясни Фло Уорън. Мислят си, че и той, като всички други, е бил убит през войната по невнимание, случайно. Не се и сещат, че на война може да се умре и другояче. Джим загина, но дори и паметник да му вдигнат, до небето да го вдигнат, той пак няма да бъде достатъчно голям за човек като него. Ние, Нанси, ще запомним това, докато сме живи.

,

Информация за текста

© Ърскин Колдуел

© 1980 Кръстан Дянков, превод от английски

Erskine Caldwell

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Ърскин Колдуел. Муха в ковчега

Американска, първо издание

Литературна група IV

Преводач, съставител: Кръстан Дянков, 1980

Редактор София Яневска

Оформление Веселин Павлов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Васко Вергилов

Коректор Виолета Славчева

Дадена за набор на 25. V. 1980 г. Излязла от печат на 25. IX. 1980 г. Формат 60/90/16 Издателски № 1629 Издателски коли 15,75 Печатни коли 15,75 УИК 15,74 Цена 1,81 лева

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДП „Димитър Найденов“, В. Търново

07 — 9536622411

5637—72—80

Ч—820

Разказите и повестта, съставляващи настоящия сборник, са взети от следните оригинални издания:

Вы читаете Докато сме живи
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×