Не мина много, Джимсън и Мозес се запъхтяха, заиздуваха бузи и ако Бък Големият не речеше да спре и да им даде възможност дъх да си поемат, кой знае дали щяха да издържат на неговото темпо. А хората по пътя се пръскаха като ято бекасини.
Като стигнаха отклонението на пътя, Бък Големият спря и попита накъде.
— Оттука, оттатък реката — едва дишащ, каза Джимсън. Ако нямаш нищо против, ще вървя малко по- назад. Ние с Мозес и без това насам се бяхме запътили.
— Хич не ми е да си губя времето и поред да хлопам на хорските врати — рече Бък Големият, — затуй ще ме водите, до където трябва. Да вървим, няма защо да киснем тук.
Поеха вдясно. Из тоя край нямаше много къщи, вървяха, без да се бавят. Бък Големият през цялото време крачеше напред, момчетата едва го следваха.
Отминаха две-три къщи и от моста се заизкачваха по хълма. Бък Големият почна нещо да си тананика. Беше му все едно изкачва ли се, или по равно си ходи.
На върха Бък отново спря и намести панталони. Обърса в крачолите си прахоляка от жълтите обувки и така пристегна червената връзка, че за малко не се задуши.
— Тук е — посочи с ръка Джимсън.
— Значи тук ще кацна — каза Големият. — Значи тук ще си търся закачалка за шапката.
И тръгна към хижата, пресичайки съборената дъсчена ограда. На половината път спря и се провикна назад:
— Много съм ви задължен, момчета — после си бръкна в джоба и подхвърли една лъскава десетачка. Джимсън я улови преди да се е скрила в тъмнината, — много ми помогнахме, сума време спечелих. Страшно съм ви длъжен.
— Ти нали няма да задиряш Сали Певицата, нали мистър Голям Бък? — попита Джимсън. Двамата с Мозес приближиха стобора и се надвесиха през него. — Всички казват, че Сали Певицата не ги гълтала такива. Някои казват, че изобщо не разбирала какво се иска от нея. И който се опитал да я занася, на решето си е отивал.
— Защото досега не се е появил истинският мъж за нея — натърти Бък Големият. — И аз съм ги чувал тия приказки, но като я катурна, друга песен ще ми запее.
Бък Големият направи няколко крачки към вратата. Мозес отстъпи към пътя. Знаеше той — когато не даваше да я безпокоят, Сали Певицата имаше навика да стреля с пушка. Мозес тръгна назад, но Джимсън си остана на мястото и го повика — да пристъпят още по-близо, та да видят какво ще стане, когато Бък Големият се намъкне вътре.
— От какво те е страх бе? — изхриптя Джимсън. — Бък Големият знае какво прави, иначе щеше ли да бие толкова път чак дотук?
Бък Големият отново си намести панталоните и заобиколи камарата дърва и старото корито, пълно с ръждясали консервени кутии. После стъпи с един крак на верандата и се отпусна с цялата си тежест да провери ще го издържи ли. Стъпалото изскърца и се огъна, но остана здраво.
На двора Джимсън и Мозес стояха до повалената ограда, притискаха се до един от стълбовете и чакаха. Когато Бък почука на вратата, и двамата затаиха дъх, сякаш някой им затъкна гърлата. Поеха си въздух едва като чуха отвътре падането на стол. Моментално подир това издрънча нещо като тиган, съборен я от масата, я от лавицата. Дигна се голям шум. Очевидно изненадата беше необикновена.
— Кой е? — попита Сали Певицата. — Който и да си ти, какво искаш?
Бък Големият ритна вратата с една от жълтите си обувки. Потрепери цялата хижа.
— Пристигна мъжът, когото чакаш — каза той, като въртеше бравата на всички страни. — Отвори, момиче, и пусни добрия мъж да влезе!
— Я се пръждосвай, докато си още здрав и читав! — отсече Сали Певицата. — Нямам време за тебе, който и да си. Обирай си крушите и стой по-далече от моята къща!
— Сладурче — Бък Големият хвана здраво бравата, — знаеш ли откога съм решил да ти се поусуча, дорде е още, топла, гозбата? Приготви ми стола и слагай чиния на масата!
Бък не успя и сантиментър да се отмести, в този миг през паянтовата врата изтрещя пушката на Сали Певицата. Не улучи Бък, но го постресна. Той намести панталони и натисна бравата.
— Хвърли тая играчка, сладурче, че може и ти да пострадаш! — извика той през дупката, пробита от пушката във вратата, — От такива хич не се плаша, ще знаеш.
После натисна бравата и тя се счупи заедно с ключалката. Вратата полека се отвори и през верандата и двора, чак до камарата дърва, се проточи жълт сноп светлина. Той прекрачи прага, а Сали Певицата го гледаше като замаяна. По този начин никой досега не беше влизал при нея. Бък се държеше, като че от нищо на света не се бои, дори от двуцевки.
— Кой си ти? — попита го тя с изскочили от учудване очи.
Той се ухили и устата му се разтегнаха от ухо до ухо.
— Мъжът, когото чакаш, сладурче. Дойдох да те задирям.
Бък Големият мина край нея и додето тя стоеше като вцепенена, огледа я от горе до долу. След това застана зад гърба й, да я види как изглежда отзад. Тя стоеше и не мърдаше.
Джимсън и Мозес се прокраднаха по-наблизо, стигнаха камарата от дърва и застанаха до нея, та да има къде да се крият, в случай че Сали Певицата се окопити и отново грабне пушката.
— Аз съм Бък Големият от другия край на тресавището. Сигурно си чувала за мен от по-рано, цял живот из тоя край съм се въртял. Не е много приятно, че едва сега се сещам за тебе, но нали дойдох! Най-сетне пристигна мъжът, когото чакаш.
Той дръпна стола и седна. Обърса с ръкав жълточервената мушама на масата и се присегна към печката за тигана, пълен с пържени костури, протегнали напред нацупени уста. И докато прибираше рибата с една ръка, протегна другата, взе кафеничето и си напълни чашата. Като свърши и това, отвори фурната и измъкна оттам шепа горещ сухар. През цялото време Сали Певицата стоеше и гледаше с вид на човек, който з този миг се пробужда от продължителен сън.
— Думи няма, знаеш да готвиш, сладурче — каза Бък Големият. — Ох-ох! Ох-ох! Ако имаш от тая намръщена риба и тия топли сухари, всяка вечер ще идвам да те задирям!
Бък Големият налапа парче риба, после цял сухар. Сали Певицата трепна и се наведе да вдигне пушката от пода — беше я захвърлила след първия изстрел. Взе я, насочи я към Бък. Големият и присви око. Бък Големият я стрелна с поглед и налапа второ парче риба.
— Слушай, сладурче, затвори вратата, да не влиза тоя студен нощен въздух! — И си наля второ кафе. — Хич не обичам, като ям, да стоя с гръб на течение.
Сали Певицата обърна ухо да го чуе, след това отново се прицели, ала двуцевката заигра, разтресе се, дотежа й. Сали я подпря на пода. Постоя тъй миг-два, сетне щракна предпазителя и прибра пушката под леглото.
— Е? Та откъде, казваш, си дошъл?
— Нали ти рекох, от оня край на блатата. По цяла седмица сечем кипариси. Да знаех колко е хубаво при тебе, нямаше да чакам събота, ами отдавна да съм тук.
Лапна още риба, доля си още черно кафе. Панерчето сухар беше ометено. Той обърса мушамата с длан, дано напипа някоя останала трошица. Сали Певицата застана зад него и го огледа от глава до пети. Не й обърна никакво внимание. И ни една дума не обели, додето не изяде всичката риба. След това блъсна масата, избърса си устата и протегна дългата си ръка назад. Ръката му хвана Сали през кръста и я привлече. Той разтвори колене и постави Сали пред себе си.
— Била си хубава като костурите и сухара — каза той. — Ох-ох-ох, какво сладурче!
Вдигна ръка и я нагласи в скута си. Наведе се и звучно я целуна в устата.
Сали Певицата замахна с ръка и я стовари в носа на Бък Големият. Той се изсмя. Тя замахна с другата ръка, но юмрукът й отскочи от лицето му, сякаш беше гумена топка.
Той посегна да я притегли, а тя го заудря с пестници, с колене и накрая с железния капак на тигана. От удара на капака Бък Големият падна на пода, Сали Певицата това и чакаше, скочи отгоре му и с все сила го заблъска с железния капак и чайника. Чайникът се счупи и полетя на парчета из стаята. Бък Големият пропълзя, ала тя го замери с тигана, после с кафеничето и най-сетне с масата. С това би трябвало да го довърши, но той не забрави, че е дошъл да я ухажва. Протегна ръка да я дръпне, а тя го халоса по главата с вратичката на фурната.
