— А къде отиваме?
— Да го посрещнем, него и другите.
Разбрах, че не искаше да продължим разговора. Може би имаше нужда да вложи цялата си енергия в изкачването. Крачехме мълчаливо — мъглата вече почти се бе разсеяла и започна да изплува жълтият диск на слънцето.
За пръв път можех да обхвана с поглед цялата долина: долу се виждаше някаква река, разпръснати тук-там села и Сен Савен, врязал се в склона на планината. Успях да различа камбанарията на църквата, някакво гробище, което преди това не бях забелязала, и средновековните къщи с изглед към реката.
Някъде под нас един овчар караше стадото си по пътя, откъдето бяхме минали.
— Уморих се — каза отецът. — Хайде да спрем за малко!
Разчистихме снега от една скала и се облегнахме на нея. Отецът се бе изпотил, а краката му сигурно бяха премръзнали.
— Дано Сантяго да съхрани силата ми, защото искам още веднъж да измина неговия път — обърна се към мен отецът.
Не разбрах какво искаше да каже и реших да променя посоката на разговора.
— В снега има следи от стъпки.
— Някои от тях са на ловци. Други са на мъжете и жените, които искат да възкресят традицията.
— Каква традиция?
— Тази на Сен Савен: да се оттеглят от света, да дойдат тук, в планината, и да съзрат Божията слава.
— Отче, искам да си изясня нещо. До вчера бях с един мъж, който се колебаеше между религиозния живот и женитбата. Днес открих, че този мъж върши чудеса.
— Всички ние вършим чудеса — отвърна отецът. — Исус е казал: Ако имаме вяра колкото синапово зърно, ще кажем на планината: „Премести се от тук там!“ И тя ще се премести.
— Не искам урок по катехизис, отче. Обичам един мъж и искам да науча нещо повече за него, да го разбирам, да му помагам. Не ме интересува какво може или не може да стори всеки от нас.
Игуменът въздъхна дълбоко. Поколеба се за миг, но после заговори:
— Някакъв учен, който изследвал маймуните на един от островите на Индонезия, успял да приучи една от тях да мие картофите в реката, преди да ги яде. Почистена от пясъка и мръсотията, храната ставала по- вкусна.
Ученият, който направил това само защото пишел труд върху способността на шимпанзетата да бъдат обучавани, дори не можел да си представи какво ще се случи впоследствие. Много се учудил, когато видял, че и другите маймуни от острова започнали да правят като тази, с която той се занимавал.
Докато един прекрасен ден, когато определен брой маймуни се научили да мият картофите, маймуните от другите острови на архипелага започнали да правят като тях. Но най-учудващото било, че другите маймуни се научили да мият картофите, без да имат какъвто и да е контакт с острова, където бил проведен опитът.
Той спря.
— Разбра ли?
— Не — отвърнах аз.
— Съществуват много научни изследвания, подобни на това. Най-общото обяснение е, че когато определен брой хора еволюират, после еволюира и цялата човешка раса. Не знаем колко души точно са необходими за това, но знаем, че наистина става така.
— Също като историята със Света Богородица — казах аз. — Явила се е на учените мъже от Ватикана и на една невежа селянка.
— Светът има една душа и идва момент, в който тази душа се проявява във всичко и във всички едновременно.
— Женска душа.
Той се засмя, а аз така и не разбрах какво означаваше този смях.
— Между другото, догмата за Непорочното зачатие не е била дело единствено на Ватикана — каза той. — Осем милиона души са се подписали в петиция до папата, в която са настоявали за нейното признаване. Дошли са подписи от всички краища на света. Историята се разчула.
— Тази ли е първата стъпка, отче?
— Към какво?
— Към това Света Богородица да бъде смятана за превъплъщение на женското лице на Бога. В края на краищата, вече сме приели, че Исус въплъщава Неговото мъжко лице.
— Какво искаш да кажеш?
— Колко време ще е необходимо, за да възприемем една Света Троица, в която да се появи и жената? Светата Троица на Светия Дух, Майката и Сина?
— Хайде да тръгваме — каза той. — Много е студено, за да продължаваме да стоим тук.
— Преди малко сандалите ми ти направиха впечатление — каза той.
— Но вие наистина ли четете мислите на хората?
Не ми отговори.
— Ще ти разкажа част от историята на създаването на нашия религиозен орден — започна той. — Наричаме се боси кармелити. Сандалите са част от правилата, наложени от света Тереза Авилска: щом си в състояние да владееш тялото си, значи си способен да владееш и духа си.
Тереза била красиво момиче, изпратено от баща си в манастир, за да получи по-добро възпитание. Един ден, както се разхождала по коридора, започнала да разговаря с Исус. Отдала се напълно на дълбокия екстаз, в който често изпадала, и за кратко време животът й напълно се променил. След като разбрала, че кармелитските манастири са се превърнали в нещо като брачни агенции, решила да основе орден, който да следва изконните заповеди на Христос и на Ордена на кармелитките.
Наложило се света Тереза да се пребори не само със самата себе си, но и с двете най-могъщи институции на времето — църквата и държавата. Въпреки това не се отказала, убедена, че трябва да изпълни мисията си.
Един ден, когато започнала да губи дух, в къщата, където живеела, се появила някаква жена в дрипи. Искала непременно да говори с монахинята. Хазаинът предложил на жената милостиня, но тя отказала, заявявайки, че няма да си тръгне, докато не говори с Тереза.
Три дни чакала пред къщата, без да яде и пие. Монахинята накрая склонила да я приеме.
„Недей! — казал й хазаинът. — Тя е луда.“
„Ако слушам хората, накрая ще повярвам, че лудата съм аз — отвърнала монахинята. — Може би лудостта на тази жена е като моята: да чува разпнатия Христос.“
— Нима наистина света Тереза е разговаряла с Христос?
— Да. Но да се върнем към моя разказ. И тъй, жената била приета от монахинята. Казала, че името й е Мария Исусова Иепес и че е от Гранада. Била послушница при кармелитките, когато й се явила Светата Дева и поискала от нея да основе манастир съгласно старите правила на ордена.
„Също като света Тереза“, помислих си.
— Мария Исусова напуснала манастира още същия ден и тръгнала боса за Рим. Вървяла две години, като през това време спяла под открито небе, понасяла студа и жегата и се изхранвала благодарение на получената от добри хора милостиня. Било цяло чудо, че успяла да стигне до Рим. Но станало още по-голямо чудо: била приета от самия папа Пий IV
— Понеже папата, подобно на Тереза и на много други хора, е имал същата идея.
Също като Бернадет, която не е знаела за решението на Ватикана, като маймуните от другите острови, които не са могли да знаят за извършения опит, като Мария Исусова и Тереза, които не са знаели, че мислят за едно и също нещо.
Нещата започваха да придобиват смисъл.
В момента минавахме през някаква гора. Най-високите клонки, изсъхнали и покрити със сняг, посрещаха първите слънчеви лъчи. Мъглата съвсем се бе разсеяла.
— Разбирам какво искате да кажете, отче.
— Светът изживява момент, в който много хора получават една и съща заповед.
