— Е, и? — попита Фокс.
— Преди години Жерар Доминик и Рихард Хаузен са били студенти в Париж. Една нощ били на разходка. Цялата вечер пили.
Румените бузи на Фокс пребледняха. Тъмните й очи се забиха в плика.
— Може ли? — попита тя и протегна ръка.
Худ й го подаде. Тя го дръпна и го опипа, опитвайки се да определи съдържанието му. После каза:
— Снимки.
— Моля ви, госпожо, седнете — тихо каза Худ.
Тя поклати глава, стисна очи и бръкна в плика. Извади една снимка, вдигна я пред лицето си и чак тогава отвори очи.
На цветната снимка се виждаше момиче, застанало на върха на Айфеловата кула. Зад нея се бе разпрострял покритият с мъгла Париж.
— Люси — промълви сенаторката. Гласът й беше задавен, едва доловим. Тя пъхна снимката в плика и после го притисна към гърдите си. — Какво се е случило, Пол?
Очите й бяха пълни със сълзи.
— Доминик ги нападнал — каза Худ. — Хаузен се опитал да го спре. Когато си тръгнали, Хаузен взел фотоапарата.
— Детенцето ми — промълви сенаторката. — Моята Люси.
Худ изпита желание да я прегърне. Вместо това само я гледаше. Всички успокоителни думи или жестове бяха безсмислени. Преградите между тях паднаха — и политическите, и човешките. Той разбираше, че каквото и да се случи между тях в бъдеще, те винаги ще са свързани. Нищо не можеше да ги раздели. Не и след като бяха преживели този момент.
Тя очевидно също беше наясно с това. Отпусна ръце и го погледна, после пое дълбоко дъх и му подаде плика.
— Имаш ли нещо против да го задържиш за известно време? След двайсет години ти ми даде… помогна ми да приключа едно нещо. Не съм готова пак да изпитам онази мъка. А в процеса на Доминик ще открия много мъка.
— Разбирам — каза Худ и внимателно сложи плика на бюрото.
Сенаторката се стегна, очите й се проясниха, раменете й се изправиха.
— Е — каза тя, — значи вече не мога да орежа бюджета ви.
— Не го направих по политически причини — каза Худ.
— Знам. И това е още една причина да ви браня пред другите. Пристигнах много войнствено настроена, но Оперативният център доказа, че заслужава да съществува. Пол, аз вярвам с цялата си душа, че ние трябва да защитаваме с всички сили достойните си хора, също както и нашите достойни институции. И му подаде ръка. Той я стисна.
— Благодаря ти — каза тя. — Ще ти се обадя, за да организираме друга среща. Да обсъдим как можем да нахраним вълка така, че и агнето да остане цяло.
— Обаче може да ми се наложи да искам още пари — заяви с усмивка Пол. — Имам една идея за нова агенция.
— Може би това е начинът да се получат още пари — заяви сенатор Фокс. — Орязвам бюджета на Оперативния център и ви връщам парите с добавка за друга агенция. Може би е малко нередно, но пък всички ще са щастливи.
Информация за текста
© 1996 Том Кланси
© 1996 Тодор Стоянов, превод от английски
Tom Clancy
Games of State, 1996
Сканиране, разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция: belleamie, 2008
Издание:
Том Кланси. Хаос
Оперативен център 3
Американска. I издание
ИК „Бард“, София
Превод Тодор Стоянов
Редактор Иван Топюманов
Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“
Формат 84/108/32. Печатни коли 22
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10184]
Последна редакция: 2009-01-10 15:15:50
1
Огън; пожар (нем.) — Б.пр.
2
От frequently asked questions (англ.), — често задавани въпроси. — Б.пр.
3
Букв. „Безредици“. Съкращението може да се разчете и като Revenge is only the start; (англ.). — Отмъщението е само началото. — Б.пр.
4
Примамката (нем.) — Б.пр.
