70
Докато самолетът се завърне, хората от жандармерията бяха овладели фабриката. Разделиха якобинците и ги натикаха в различни помещения, като всеки имаше по двама пазачи. Балон отдавна бе на мнение, че мъчениците и героите са или ексхибиционисти, или играчки с часовников механизъм. И че ако около тях няма хора да ги виждат или провокират, не са способни на нищо. Скоротечното рухване на Новите якобинци усили вярата му и в още нещо. Че те са страхливи животни, нападат на глутница и нямат куража да се бият, ако бъдат изправени пред равностойни или превъзхождащи ги сили.
Но каквато и да беше истината, съпротивата беше преодоляна и местната полиция беше призована да отведе пленниците. Повикаха и линейка, макар че Балон настояваше да го превържат на място и да изчака, докато се върнат самолетът и хеликоптерът. Заедно с другите той чакаше как ще завърши битката във въздуха. Никой не знаеше какъв ще е изходът от двубоя до момента, в който пилотът на „Оспри“ не се обади по радиото с вестта за залавянето на Доминик.
Когато самолетът се приземи, последван от хеликоптера, полковник Огъст лично изведе Доминик. Излязоха един до друг и Огъст го държеше в желязната си хватка.
Доминик не направи опит за бягство. Едва се държеше на крака. Огъст мигновено го предаде на жандармерията. Вкараха го в микробуса заедно с Балон и четирима от хората му.
— Кажете на хер Хаузен, че може да изпълни първите страници — засмя се Балон преди да отпътуват. — Кажете му, че лично аз ще напиша заглавията им!
Огъст го увери, че ще го направи.
Пилотът на „Оспри“ вече бе повикал лекарския екип на НАТО. Макар порезните рани и ожулванията на Боасар и особено на Маниго да бяха предимно повърхностни, те се нуждаеха от лекарски грижи. А Маниго бе пукнал и две ребра.
Хаузен беше в по-лошо състояние. При усилията си да запази съзнание и да се съсредоточи по време на обратния полет той непрекъснато бе разговарял с Огъст. Каза, че Доминик първо се опитал да го удуши. И всеки път, когато Хаузен успявал да се измъкне и да посегне към уредите за управление, Доминик го ритал или удрял. Миг след като хеликоптерът кацна, Хаузен заби лице върху лоста за управление почти в безсъзнание.
Худ се качи в хеликоптера и седна до него да чакат заедно лекаря от НАТО да приключи с пострадалите при атаката на фабриката.
Хаузен вдигна глава и слабо се усмихна, после каза:
— Пипнахме го.
— Ти го пипна — каза Худ.
— Бях готов да умра, само и само да съм сигурен, че ще погубя и него — рече Хаузен. — Аз… изобщо не мислех за вас. Съжалявам.
— Не е необходимо да се извиняваш — каза Худ. — Всичко мина добре.
После лекарят дойде и изнесоха Хаузен. Худ и Мат Стол го изпратиха до линейката. Когато тя тръгна, Худ каза:
— Тази нощ ти беше истински герой, Мат. Благодаря ти.
— О, нищо работа, шефе. Удивително на какво е способен човек, когато задникът му е в опасност и няма избор.
— Не е вярно — възрази Худ. — Повечето хора изпадат в паника при стрелба. Но ти не.
— Дрън-дрън — каза Стол. — Просто се престорих на герой. Но мисля, че ти имаш още една важна работа, дето не си я свършил. Така че ще се измъкна на пръсти и ще изпадна в нервна криза.
Худ се обърна. Нанси стоеше точно зад него в мрака.
Той хвана ръцете й. Искаше да й каже, че и тя се е държала геройски, но не го направи. Тя никога не бе обичала комплиментите и похвалите, а и той знаеше, че не това очаква да чуе от него. Така че каза:
— Знаеш ли, това е най-късната ни среща. Отдавна мина полунощ.
Тя се изсмя, само веднъж. От очите й рукнаха сълзи.
— Помниш ли. Бяхме като съпрузи. Вечеря, книжки в леглото, новините в десет часа, на кино в събота и неделя.
Солената топлина на сълзите й събуди у него желанието да я притисне към себе си, да я целуне по ухото…
Той отстъпи крачка назад.
— Ще има разследвания, цял куп комисии и съдебни призовки. Ще ти намеря адвокат.
— Благодаря ти.
— Сигурен съм, че някой ще събере фондовете на „Demain“, когато всичко това свърши. Моите хора имат връзки навсякъде. Ще направя всичко възможно да докажа помощта ти. А дотогава Мат ще ти осигури работа.
— О, спасителю — сви устни тя.
Худ започна да се ядосва.
— На мен също не ми е весело, Нанси. Но не мога да ти дам онова, което искаш от мен.
— Не можеш ли?
— Не и без да взема от някой друг, някой, когото обичам. Прекарах по-голямата част от живота си на зрял мъж с Шарън. Ние сме свързани неразделно и това е много важно за мен.
— Това ли е всичко, което искаш? — запита тя. — Да не си луд? А страст? Дори когато се карахме, го правехме със страст.
— Да, но онова свърши — възрази Худ. — Шарън и аз сме щастливи заедно. Важно е човек да знае, че другият е до него…
— В добро и зло, в богатство и бедност, в болест и здраве — изрече горчиво Нанси.
— Това, или просто да дойдеш на среща пред киното. — Устата на Нанси се изкриви. Тя примига няколко пъти, без да отмества поглед, после каза:
— Браво. Право в целта.
Заболя го, загдето я беше наранил, но поне бе намерил силата да произнесе онова, което не биваше да се премълчава. Болеше, но беше правилно.
— Това е — каза накрая тя. — Май трябваше да се върна в града с полковник Балон.
— Местната полиция вече е потеглила насам — каза Худ. — Те ще се погрижат да ни откарат.
— Ти си си все още същият тъпанар — усмихна се тя. — Исках да кажа, че той е ерген. Това беше шега.
— Ясно — каза Худ. — Съжалявам. — Нанси си пое дълбоко дъх.
— Не толкова, колкото аз. За всичко. — Тя отново го погледна в очите. — Макар че нещата не се развиха така, както исках, беше хубаво пак да се срещнем. Радвам се, че си щастлив. Наистина се радвам.
Обърна се да си тръгва, полюшвайки се както тогава във фоайето на хотела, с коса разлюляна като житна нива при вятър. Худ направи крачка след нея. Без да се обръща, тя протегна ръка като полицейски регулировчик, спиращ движението, и поклати глава.
Худ я гледаше как се отдалечава. Очите му бяха влажни. И когато тя се стопи в тълпата от полицаи и лекари, той тъжно се усмихна.
Срещата най-сетне се бе състояла.
71
Худ, Стол и Хърбърт бяха посрещнати с добре дошли в Оперативния център и в тяхна чест беше организирано малко тържество. Когато пристигнаха, ръководството на Центъра вече се бе събрало около
