— Нова си на европейската сцена и по отношение на моя начин на работа — отвърна Марта. — Обичаш директните нападки, поради която причина може би генерал Роджърс те е отнел от посланика Карнеги. Нашият заместник-директор обича да атакува проблемите с рогата напред. Аз обаче те предупредих нещо, когато започна да работиш за мен. Казах ти да изпуснеш малко парата. Това, което е вършело работа в Мексико, може би няма да е подходящо за условията тук. Казах ти, когато прие мястото, че ако ще работиш за мен, трябва да приемеш и моя начин на работа. А аз предпочитам да се движа по заобиколните пътища. Да избягвам основните бойни части. По-скоро да преметна врага с финес, отколкото да тръгна в открито нападение. Особено когато са заложени толкова много неща.
— Разбирам — рече Ейдийн. — Както вече ти казах, може би съм нова в ситуация като тази. Но не съм съвсем зелена. Когато знам правилата, мога да играя по тях.
Марта се поотпусна.
— Добре. Засега това ме задоволява. — Тя проследи с поглед как Ейдийн изхвърля смачканата кърпичка в едно кошче за боклук. — Добре ли си? Искаш ли да си поседнеш някъде?
— Мислиш ли, че трябва?
Марта се намръщи.
— Не. Знаеш ли, все още не мога да повярвам, че го направи.
— Знам, че не можеш, и наистина съжалявам — рече Ейдийн. — Какво още искаш да чуеш?
— Нищо — отвърна Марта и бавно поклати глава. — Нищичко. Все ми се е случвало да попадам на улични схватки, но трябва да призная, че на подобно нещо не съм била свидетел.
Вървяха към внушителния Паласио де лас Кортес, където по уговорка трябваше да се срещнат неофициално и без много-много шум с депутата Серадор. Според това, което политикът-ветеран беше казал на посланик Бари Невил по време на едно много тайно съвещание, напрежението между докараните до пълна бедност андалусци на юг и богатите влиятелни кастилци в северната и централна част на Испания се покачваше. Правителството се нуждаеше от разузнаване, което да осигури някаква помощ. Трябваше да се разбере откъде точно извира напрежението а също така дали в него са въвлечени каталунците, галицийците, баските и останалите етнически групи. Големият страх на Серадор беше, че организираните усилия от страна на една от фракциите по отношение на друга може да разнищи и без това рехавата тъкан на Испания. Преди шейсет години гражданската война, която беше обединила аристокрацията, военните и римокатолическата църква срещу метежно настроените комунисти и други анархистки сили, почти беше унищожила Испания. Една война в съвременни условия би привлякла етнически симпатизанти от Франция, Мароко, Андора, Португалия и други близко разположени народи. Това щеше да дестабилизира южния фланг на НАТО и резултатите щяха да бъдат катастрофални особено като се имаше предвид, че НАТО се опитваше да разшири сферата си на влияние в Източна Европа.
Посланик Невил беше отнесъл проблема до Държавния департамент. Държавният секретар Ав Линкълн беше прехвърлил топката на втория заместник-държавен секретар Керъл Ланинг, която беше специалист по испанските въпроси. Линкълн и Ланинг решиха, че Държавният департамент не може да си позволи да бъде въвлечен във всичко това на такъв ранен етап. Ако въпросът се разраснеше и станеше ясно, че са имали пръст в това, за Съединените щати щеше да е много трудно да помогнат в преговорите за мир. Ланинг помоли Марта да осъществи първоначалните контакти и да разбере дали Съединените щати могат да направят нещо — и какво, — за да разсеят назряващата криза.
Марта вдигна ципа на синия си анорак, за да спре внезапната атака на вечерния хлад, и каза:
— Просто не мога да ти обясня колко е важно всичко това. Мадрид не е Мексико Сити. На брифингите на Оперативния център не обсъдихме този въпрос, защото нямаше време. Но колкото и да са различни многобройните народности в Испания, те до една вярват в едно нещо: честта. Да, отклонения има. Лоши кълнове има във всяко общество. Вярно е също така, че стандартът не е един и същ и не винаги е съвсем хуманен. Сред политиците може да има един вид чест, а сред убийците — друг. Но те винаги се ръководят от правилата на професията си.
— Значи това важи и за тримата изроди, които искаха да ни разведат из града при излизането ни от хотела? — каза рязко Ейдийн. — Единият просто ме стисна за задника! Значи и те са се ръководели от някакъв кодекс на честта на сексуалните насилници, така ли?
— Не — отвърна Марта. — Те действаха по кодекса на уличните изнудвачи.
Ейдийн присви очи.
— Моля?
— Нямаше да ни направят нищо — обясни Марта. — Това нямаше да е по правилата на играта. По правилата е да преследват жени и да ги тормозят, докато не им бъде платено да спрат. Тъкмо щях да го направя, но ти реши да се проявиш.
— Така ли?
Марта кимна.
— Тук се прави така. Колкото до полицията, където щеше да се озовеш, голяма част от служителите получават щедри рушвети от уличните изнудвачи да си затварят очите. Набий си го в главата. Колкото и корумпирана да изглежда една игра, действането по нейните правила си е все пак въпрос на дипломация.
— Но какво става, когато не знаеш за тяхната „професия“, за техния кодекс? Като мен. — Ейдийн снижи глас. — Притесних се, че ще ни отмъкнат раниците и това ще развали дегизировката ни.
— Един евентуален арест щеше да ни извади от прикритието много по-бързо — отвърна Марта, хвана Ейдийн за ръката и я дръпна към близката сграда, извън потока пешеходци.
— Истината е, че в крайна сметка някой щеше да ни помогне да се отървем от тях. Винаги се намират хора за тази работа. Така се играе тази игра, а аз винаги се подчинявам на правилата на всяка игра във всяка страна. Когато започнах работа в дипломацията, в началото на седемдесетте, на седмия етаж на Държавния департамент, бях въодушевена донемайкъде. Бях на седмия етаж, където се върши цялата истинска работа при напълно натоварен режим. Тогава обаче разбрах защо съм там. Не защото бях чак толкова кадърна, макар че се надявах да е точно така. Бях там, за да се справям с лидерите на апартейда в Южна Африка. Бях представителката на Щатите, която казваше нещата „направо в очите“. Бях един размахан пръст, който казваше: „Ако искате да имате добри отношения с Щатите, ще трябва да третирате чернокожите като равни“. — Марта се намръщи. — Имаш ли въобще представа какво означава това?
Ейдийн направи физиономия. Можеше само да си представи.
— Не е като да те шляпнат по задника, уверявам те — продължи Марта. — Аз обаче вършех това, което се очакваше от мен, защото много рано разбрах едно нещо. Ако заобикаляш правилата или ги нагласяш така, че да пасват на твоя темперамент дори мъничко, това се превръща в навик. А когато се превърне в навик, човек става ленив. А един ленив дипломат не е полезен на държавата си — и на мен също.
Изведнъж Ейдийн се почувства отвратена от себе си. Трийсет и четири годишната служителка от международния отдел трябваше да си признае, че като дипломат въобще не беше от ранга на четиридесет и девет годишната си началничка. Малцина бяха такива. Марта Макол не само се движеше съвсем уверено сред европейските и азиатски политически кръгове — това отчасти беше резултат от летните ваканции и почивките, които беше прекарала в обиколки около света с баща си — известният през шейсетте години соулпевец и активист за граждански права Мак Макол. Тя беше също така и финансова вълшебница, завършила с отличие Масачусетския технологичен институт, първа приятелка с топ-банкерите по целия свят и имаше силни връзки на Капитолия. От Марта се страхуваха, но я и уважаваха. Ейдийн трябваше да признае, че тя е права и в този случай.
Марта погледна часовника си и я подкани.
— Хайде. Трябва да сме в двореца след по-малко от пет минути.
Ейдийн кимна и тръгна до шефката си. Вече не беше ядосана. Беше отвратена от себе си и изглеждаше замислена, както ставаше винаги когато направеше някакъв фал. Не беше успяла да направи кой знае колко фалове през четиригодишната си служба в армейското разузнаване във Форт Мийд. Там имаше цели купища куриерска работа, която се състоеше в прехвърлянето на пари в брой и свръхсекретна информация към оперативните служители в страната и в чужбина. Към края на назначението си там трябваше да превежда ELINT — електронното разузнаване — и да предава информацията на Пентагона. Тъй като най-големите кражби на информация се вършеха чрез сателитите и компютрите, тя изкара специални курсове по елитна тактика и техники за таен надзор — просто за да има опит в тези области. Не получи и нито една
