щеше да има възможност да сложи своите карти на масата, а и да сам да наблюдава Лорънс и да види дали безпокойството на Меган е основателно. Най-лошото, което можеше да се случи, беше президентът да поиска оставката му. За щастие тя още седеше готова в папката му.
— Какво мислиш? — попита Хърбърт.
Худ посегна към телефона.
— Трябва да се срещна с президента.
— Чудесно — рече Хърбърт. — С главата напред винаги е бил и моят най-любим подход.
Худ набра прекия номер на президента. Телефонът иззвъня на бюрото на личната му секретарка Джеми Лей, вместо да мине през номератора. Худ попита госпожа Лей дали ще е възможно да намери в програмата на президента няколко минути за него. Тя го помоли да й разясни какъв е поводът за искания разговор. Худ й каза, че той е свързан с ролята на Оперативния център в програмата за сътрудничество с ООН в областта на разузнаването.
Госпожа Лей харесваше Худ и му уреди петминутна среща с президента между четири и десет и четири и петнадесет.
Худ й благодари и погледна към Хърбърт.
— Трябва да вървя — каза той. — До срещата остават четиридесет минути.
— Не ми изглеждаш много радостен — каза Хърбърт.
— И не съм — съгласи се Худ. — Можем ли да намерим някой, който да следи с кого се среща Фенуик в Ню Йорк?
— Когато двамата бяхте там, Майк успя да установи връзка с една служителка в Държавния департамент — рече Хърбърт.
— С коя?
— С Лайза Барони — отвърна Хърбърт. — Тя е поддържала връзка с родителите по време на кризата със заложниците.
— Не съм я срещал. Как я е открил Майк?
— Постъпил е, както би постъпил всеки добър шпионин — рече Хърбърт. — Когато отиде на някое ново място, той търси недоволен служител и му обещава нещо по-добро, ако се съгласи да сътрудничи. Да видим дали тя ще ни е от полза.
— Добре — каза Худ и стана. — Добре. Чувствам се така, както когато отивам на църква в навечерието на Коледа.
— И как е? — попита Хърбърт. — Сигурно си гузен, че не ходиш на църква по-често.
— Не — отвърна Хърбърт. — Чувствам, че става нещо, което е по-голямо от мен. Тогава се страхувам, че когато разбера какво е то, ще си изкарам акъла от страх.
— Ами че нали затова е църквата — рече Хърбърт.
Худ се замисли за момент. След това се усмихна и тръгна към вратата.
— Браво — рече той.
— Късмет — пожела му Хърбърт и също забута инвалидната количка към вратата.
13.
Гобустан, Азербайджан
Понеделник, 23,56 часа
Гобустан е малко невзрачно селце, разположено на четиридесет и пет мили южно от Баку. Районът е бил заселен 8 000 години преди н.е. и е осеян с пещери и извисяващи се над тях голи скали. Пещерите се гордеят с праисторическа живопис, както и с по-късни форми на изразяване — надписи, оставени преди 2 000 години от римски легионери.
В подножието, точно под пещерите, има няколко овчарски колиби. Разпръснати из стотици акри пасища, те са били построени в началото на века и повечето от тях още се използват, макар и не винаги от хората, които се грижат за стадата. Една голяма колиба беше скрита зад скала, от която се виждаше цялото село. Единственият достъп до нея беше по черен коларски път, прокаран през хълмовете от хилядите пешеходци, минали оттам, и от ерозията.
Вътре петима мъже седяха около паянтова дървена маса в средата на малката стая. Друг мъж седеше на стол до прозореца, който гледаше към пътя. В скута му лежеше автомат „Узи“. Седмият от групата все още беше в Баку и наблюдаваше болницата. Не бяха сигурни кога ще пристигне пациентът, обаче когато това станеше, Морис Чарлс искаше неговият човек да е готов.
Прозорецът беше отворен и вътре нахлуваше прохладен бриз. Като се изключат крясъците на един бухал и някой друг търкалящ се камък, бутнат от лисиците, които гонеха мишки из скалите, около колибата цареше такава тишина, на каквато Харпунджията рядко се беше радвал при пътуванията си по света.
С изключение на Чарлс мъжете се бяха разсъблекли по гащета. Те разучаваха снимките, получени чрез сателитната връзка. Преносимата чиния с диаметър петнадесет сантиметра беше поставена върху покрива на колибата, където не привличаше вниманието, гледана от югоизточното небе и сателита „Хоризонт ТЗ“. Издигнат на 35 736 километра над земята, на 21 градуса и 25 минути на север и 60 градуса и 27 минути на изток, това беше сателитът на Националното разузнавателно бюро на Съединените щати, който се използваше за наблюдение на Каспийско море. Американецът, с когото Чарлс контактуваше, му беше дал кода за ограничения достъп до неговия сайт в мрежата и през последните двадесет и четири часа той получаваше снимки от него.
Декодерът, който използваше, „Стеларфото Джъдж 7“ беше даден на Чарлс пак от същия американец чрез едно от американските посолства. Това беше компактен апарат с приблизителни размери и конфигурация на факсов апарат. СПИ7 изкарваше снимките на дебела проявителна хартия — гладка и намаслена, което не позволяваше да бъде преснимана на факс или предавана по електронен път. Всеки подобен опит би бил равносилен да се притиска мониторен екран от течни кристали. Получателят ще види само някакво размазано петно. Апаратът предлагаше честота на изображението до десет метра. В комбинация с инфрачервените лещи на сателита той можеше да разчете цифрите на крилото на самолет.
Чарлс се усмихна. На снимката се виждаше самолетът му. Или по-скоро азербайджанският самолет, който бяха купили.
— Сигурен ли сте, че американците ще го открият, когато започнат да търсят улики? — попита един от мъжете.
Беше нисък, мургав, с дрезгав глас, бръсната глава и хлътнали очи. Ръката му си играеше с цигарата, провиснала от устните му. На лявата си ръка имаше татуировка, изобразяваща навита на кълбо змия.
— Нашият човек ще се погрижи за това — каза Чарлс.
Те със сигурност щяха да го открият. Това беше и причината за тази атака срещу иранската петролна платформа. Веднага след инцидента Националното бюро за разузнаване на Съединените щати щеше да прегледа архива от снимки на сателита от петролодобивния район Гюнешли в Каспийско море. Експертите по разчитане на снимки щяха да прегледат всичко от последните няколко дни, за да видят кой може да е извършвал разузнаване в близост до платформата. Щяха да открият самолета на Чарлс. После щяха да открият и нещо друго.
Малко след атаката в морето щеше да бъде пуснат един труп, трупът на руския терорист Сергей Черкасов. Черкасов бе заловен от Азербайджан в Нагорни Карабах, освободен от хората на Чарлс и сега го държаха на борда на „Рахел“. Щеше да бъде убит малко преди атаката с куршум от карабина „Джевхер“, иранско производство. Такъв куршум ще бъде изстрелян и от охраната на платформата. Когато трупът на руснака бъде открит благодарение на разузнаването, това ще бъде съобщено тайно на ЦРУ. Американците ще намерят в джобовете на терориста снимките — тези, които Чарлс беше направил от самолета. На една от тях ще се вижда част от крилото и същите цифри, които могат да се видят и от спътника. Друга снимка ще има обозначения с маслен молив на мястото, което терористът би трябвало да атакува.
Със сателитните снимки и трупа на терориста Чарлс не се съмняваше, че Съединените щати и останалият свят ще стигнат до заключението, което той искаше да направят.
Погрешното.
Че руснаците и Азербайджан са се съюзили, за да изгонят Иран от доходните петролни платформи в Гюнешли.
