Разделяй и владей

14.Ню ЙоркПонеделник, 16,01 часа

Държавният департамент държи два офиса близо до сградата на Организацията на обединените нации в нюйоркския квартал Ийст Сайд. Единият е Бюрото за чуждите мисии, а другият Бюрото, отговарящо за сигурността на дипломатите.

Четиридесет и три годишната Лайза Барони беше помощник-директор, отговарящ за претенциите на дипломатите в Бюрото за дипломатическите мисии. Това означаваше, че когато някой дипломат имаше проблем с правната система на Съединените щати, тя се намесваше. Правен проблем може да означава всичко, като се започне от незаконно претърсване на багажа на дипломата на някое от местните летища и нападение срещу него до неотдавнашното окупиране на Съвета за сигурност от терористи.

Преди десет дни Барони отиде там, за да бъде на разположение на дипломатите със съветите си, но се озова в положението да успокоява родителите на децата, задържани като заложници по време на нападението. Тогава тя се запозна с генерал Майк Роджърс. Генералът разговаря с нея за кратко, когато обсадата приключи. Каза й, че е впечатлен как е действала спокойно, енергично и отговорно по време на кризата. Обясни й, че е новият шеф на Оперативния център във Вашингтон и търси способни хора, които да работят при него. Попита я дали би могъл да й се обади, за да разговарят по въпроса. Роджърс й беше направил впечатление на сериозен човек, който се интересува повече от способностите, отколкото от пола й, повече от това какво може, отколкото от дължината на полата. Това й хареса. А също и перспективата да се върне във Вашингтон. Барони беше израснала там. Беше учила международно право в Джорджтаунския университет и всичките й приятели и роднини живееха там. След три години, прекарани в Ню Йорк, Барони нямаше търпение да се върне.

Когато генерал Роджърс най-сетне й се обади, поводът не беше за това, което тя очакваше.

Той се обади рано следобед. Барони чу обясненията му как неговият началник Пол Худ бил оттеглил оставката си. Обаче той, Роджърс, продължавал да търси способни хора и имал предложение за нея. Запознал се с досието й в Държавния департамент и решил, че тя е добър кандидат за мястото на Марта Макол, съветничката по политически въпроси, която беше убита в Испания. Той би я извикал във Вашингтон за разговор, ако тя му помогне с решаването на един проблем в Ню Йорк.

Барони попита дали помощта, от която се нуждае, е законна. Роджърс я увери, че е така. В такъв случай тя с радост е съгласна да му помогне. Така се установяваха връзки с Вашингтон. Чрез почесване по гърба.

Роджърс й обясни, че иска да разбере какви срещи има в Ню Йорк шефът на Агенцията за национална сигурност Джак Фенуик, но не обявените официално, а тези, които бъдат осъществени в действителност.

За Барони нямаше да бъде трудно да разбере това. Фенуик имаше кабинет в нейната сграда и обикновено го използваше, когато пристигнеше в Ню Йорк. Беше на седмия етаж, до кабинета на държавния секретар. Но помощникът на Фенуик в Ню Йорк каза, че този път той нямало да работи в кабинета си и срещите му щели да бъдат в различни консулства.

Затова Барони направи проверка на държавните регистрационни номера на колите за служебно ползване. Такива данни се пазеха в случай, че някой дипломат бъде отвлечен. Шефът на Агенцията за национална сигурност винаги ползваше една и съща кола, когато пристигнеше в Ню Йорк. Барони откри регистрационния й номер и помоли своя приятел, детектива Стийв Мичел, да се опита да открие колата на улицата. След това тя намери номера на електронния пропуск, който стоеше на предното стъкло. С него колата можеше да влиза с минимално забавяне в паркингите на посолствата и на други държавни учреждения. Това оставяше по-малко време на потенциалните убийци да организират засади.

Този номер не беше регистриран в никой американски контролен пункт, които изпращаха веднага такава информация на органите за сигурност на Държавния департамент. Това означаваше, че Фенуик посещава чуждестранни посолства. Над сто страни също изпращаха само след минути тази информация на органите на сигурността. Повечето от тях бяха верни съюзници на Съединените щати, както Великобритания, Япония и Израел. Фенуик още не ги беше посетил. Тя използва секретен имейл, за да уведоми Роджърс за местата, които Фенуик не беше посетил.

И изведнъж, малко след четири часа следобед, й се обади детектив Мичел. Една от неговите патрулиращи коли беше забелязала служебния автомобил на шефа на АНС да тръгва от сградата с номер 622 на Трето авеню. Това беше близо до Четиридесет и втора улица. Барони провери адреса в указателя за чуждестранните мисии.

Обитателят я изненада.

15.ВашингтонПонеделник, 16,03 часа

Пол Худ пристигна при западното крило на Белия дом в четири часа. Още преди да бъде проверен от охраната на входа, един президентски стажант пристигна, за да го придружи до Овалния кабинет. Худ предположи, че младежът е тук от няколко месеца. Като повечето стажанти с по-дълъг стаж спретнатият млад човек имаше леко наперен вид. Малко над двайсетгодишен, той вече работеше в Белия дом. Служебната значка с името му на ревера беше неговият коз пред жените в бара, пред приказливи съседи в самолета и пред братя и братовчеди, когато си отиваше у дома в отпуск. Каквото и да говореха и да правеха другите, той всеки ден имаше работа с президента, вицепрезидента, правителството и лидерите на Конгреса. Докосваше се до истинската власт, контактуваше с обществото, движеше се пред очите и ушите на всички медии, където някоя небрежно изпусната дума или жест дори на хора като него можеха да причинят събития, които ще дадат своето отражение върху историята. Худ си спомни, че до голяма степен се беше чувствал така като младеж, когато работеше в Лос Анджелис при губернатора на Калифорния. Можеше да си представи колко по-осезаемо това момче се чувстваше така, сякаш е в центъра на вселената.

Овалният кабинет се намираше в далечния югоизточен ъгъл на западното крило. Худ последва младия човек в мълчание, докато минаваха през оживените коридори и покрай хора, които не се чувстваха особено важни. Имаха изражение и поведение на пътници, много закъснели за самолета. Худ премина край кабинетите на съветника по националната сигурност и на вицепрезидента, след това зави на изток и отмина кабинета на секретаря по печата. После свиха на юг покрай правителствената зала. През цялото време вървяха, без да разговарят. Худ се запита дали младежът не му говори, защото се чувства тук като собственик или защото той не е достатъчно важна личност и не си струва да се разговаря с него. Реши да оправдае предположенията му.

Кабинетът след правителствената зала принадлежеше на госпожа Лей. Тя седеше зад бюрото си. Зад нея беше единствената врата, която водеше към Овалния кабинет. Стажантът се извини и си тръгна. Худ и високата белокоса президентска секретарка се поздравиха усмихнати.

Госпожа Лей беше от Тексас. Имаше желязно търпение, достойнство и суховато, не особено добро чувство за хумор за пазител на главната порта. Съпругът й беше покойният сенатор Титус Лей, легендарният говедар.

— Президентът ще закъснее с няколко минути — рече госпожа Лей. — Тъкмо да ми разкажеш как си.

— Справям се някак — рече Худ. — А вие?

— Аз съм добре — отвърна тя сдържано. — Имам сили за десет души, защото сърцето ми е чисто.

— Чувал съм този израз някъде — каза Худ, като се приближи до бюрото на секретарката.

— Принадлежи на лорд Тенисън — обясни тя. — Как е дъщеря ти?

— Тя също е силна — отвърна Худ. — Ужасно много хора й помагат.

— Не се и съмнявам — рече Лей все още усмихната. — Обади ми се, ако има нещо, което мога да направя.

— Непременно — каза Худ. Той се вгледа в сивите й очи. — Всъщност има нещо, което можете да направите за мен.

— И какво е то?

— Ще си остане ли между нас?

— Разбира се — увери го тя.