години.
— Генерале, според нас той се намира в Азербайджан.
Орлов стисна пълните си устни.
— Това не ме изненадва — каза той. — Мисля, че преди два дни го засякохме в Москва. Един от стражите при мавзолея на Ленин е сигурен, че го е разпознал. Обадил се за помощ в полицията, но докато пристигнат, заподозреният изчезнал.
— Полицията ли го е изгубила, или заподозреният е знаел, че го наблюдават, и е успял да се измъкне? — попита Худ.
— От полицията по принцип са добри в проследяването — отвърна Орлов. — Обектът завил зад един ъгъл и изчезнал. Може по някакъв начин да е сменил дрехите си, не знам. Изчезнал е близо до станцията на метрото „Киевская“. Възможно е да е успял да се вмъкне в нея.
— Повече от вероятно е — рече Худ. — Там го е забелязал един от нашите хора в посолството.
— Обясни ми по-подробно — настоя Орлов.
— Чухме, че той е в Москва — рече Худ. — Човек от посолството последвал в метрото мъж, който според него бил Харпунджията. Стигнали до една междинна станция и Харпунджията слязъл. Качил се на друг влак и пътувал с него до станция „Павелецкая“, след което изведнъж изчезнал.
Орлов беше силно заинтригуван.
— Сигурен ли си, че е била станция „Павелецкая“? — попита той.
— Да — рече Худ. — Има ли някакво значение?
— Може би — отвърна Орлов.
— Генерале, въпреки че е напуснал Москва, възможно е да се върне обратно там или да се насочи към Санкт Петербург. Можеш ли да ни помогнеш да го открием?
— За мен ще бъде голямо удоволствие да помогна за залавянето на това чудовище — отвърна Орлов. — Ще се свържа с Москва и ще видя дали знаят нещо по въпроса. Междувременно, моля те да ме уведомяваш за всичко, което научите, в службата ми. Ще бъда там след един час.
— Благодаря, генерале — каза Худ. — И още веднъж се извинявам, че те събудих. Не исках да губим никакво време.
— Правилно си постъпил — увери го Орлов. — Приятно ми беше да си поприказваме. Ще ти се обадя по-късно през деня.
Орлов стана и се върна в спалнята. Затвори телефона, целуна своята любима, спяща Маша по челото, а после тихо отиде до гардероба, за да извади оттам униформата си. Занесе я в хола. После се върна за останалата част от дрехите си. Тихо и бързо се облече и остави бележка на жена си.
След близо тридесет години брак Маша още не можеше да свикне с неговите внезапни излизания в различни часове на нощта. Когато беше летец на изтребител, на Орлов често се налагаше да бъде викан по тревога в най-необичайно време. В годините му като космонавт не рядко се налагаше да излиза още в тъмни зори. Преди първия му орбитален полет й беше оставил бележка, на която пишеше: „Скъпа, напускам земята за няколко дни. Можеш ли да ме вземеш от космодрума в неделя сутринта? Твой любящ съпруг, Сергей. П. П: Ще се опитам да ти хвана една падаща звезда.“
Разбира се, Маша го чакаше там.
Орлов излезе от апартамента и се спусна по стълбите до приземния гараж. След три години най-после му бяха дали служебна кола, тъй като автобусният транспорт не беше много надежден. С това, което ставаше напоследък в Русия, като се започне от размирните републики и се стигне да безогледния бандитизъм в големите градове, често пъти се налагаше Орлов бързо да може да пристигне в Оперативния център.
Сега случаят беше такъв. Харпунджията отново беше в Русия.
23.
Вашингтон
Понеделник, 19,51 часа
Лиз Гордън влезе в кабинета на Худ след разговора му с Орлов. Едра жена с искрящи очи и къса, къдрава, кафява коса, Гордън дъвчеше никотинова дъвка и държеше неизменната си чаша кафе. Майк Роджърс остана, за да присъства на разговора.
Худ разказа на Гордън как е изглеждал президентът по време на срещата им. Запозна я накратко и с възможните скрити действия, които биха могли да обяснят заблудите на президента.
Когато свърши, Гордън напълни отново чашата си от каната, която стоеше в единия ъгъл на кабинета. Въпреки че когато за първи път постъпи в Оперативния център, Худ се отнасяше с недоверие към психиатрията, анализите на Гордън го впечатлиха. Хареса му и нейната педантичност. В маниера й имаше нещо от начина, по който математиците доказват правотата си. Тези й качества, съчетани с нейната състрадателност, я бяха утвърдили като ценен и уважаван член на екипа. Худ нямаше никакви колебания да й повери здравето на дъщеря си.
— Поведението на президента не изглежда прекалено крайно, така че можем да изключим опасенията за сериозна деменция, която да подсказва пълна или почти пълна загуба на умствени способности — рече Гордън. — Остава възможността за наличието на опасни, но твърде трудни за установяване заблуди, които са основно шест вида. Първо, това са тези от органичен произход, които се причиняват от болестни състояния като например епилепсия или мозъчни увреждания. Вторите се дължат на субстанции, т.е. на наркотични вещества. Третите са соматични и могат да се дължат на телесна свръхчувствителност — например анорексия невроза или хипохондрия. Това, което описа, не ми прилича на нито една от изброените възможности. Освен това те със сигурност щяха да бъдат забелязани от лекаря на президента при редовните медицински прегледи. Можем също да изключим и заблудите, дължащи се на грандомания, т.е. на мегаломания, защото това би си проличало при появата му на публични места. Не сме забелязали подобни признаци. Единствените оставащи възможности са така наречените заблуди от препоръки и заблудите от преследване — продължи тя. — Заблудите от препоръки всъщност са по-мека форма на заблудите от преследване. При тях се прави критика под формата на невинни забележки. В нашия случай, изглежда, нямат място. Обаче не мога толкова бързо да елиминирам заблудите от преследване.
— Защо? — попита Худ.
— Защото страдащият от подобни заблуди ще положи големи усилия, за да ги прикрие — отговори тя. — Тя или той си мислят, че другите се опитват да им попречат или да им навредят по някакъв начин. Често пъти в такива случаи хората си въобразяват наличието на някакви заговори против тях. Ако президентът се страхува, че някакви хора се опитват да му навредят, той няма много лесно да сподели опасенията си пред някого.
— Обаче при подобен стрес не са изключени и не особено силни изблици — обади се Роджърс.
— Точно така — съгласи се Гордън. — Плач, отчужденост, разсеяност, гняв — всички неща, описани от Пол.
— Стори ми се, че той е склонен да ми се довери — каза Худ.
— Това е вярно и е характерно за болестта — рече Гордън. — Заблудите от преследване са форма на параноя. Но както казва един мъдър човек, „Понякога дори параноиците имат врагове“.
— Има ли нещо, което трябва да направим? — попита Худ. — Независимо от чувствата на първата дама, ние трябва да направим нещо, ако президентът не може да изпълнява задълженията си при тези обстоятелства.
— Каквото и да става, изглежда, че то е в един напреднал ранен етап — каза Гордън. — Малко вероятно е отражението да е трайно.
Телефонът на Худ иззвъня.
— Ако има някакъв заговор и вие бързо го разкриете — продължи Гордън, — имаме всички основания да считаме, че след кратка почивка президентът може да остане на поста си. Случилото се вероятно няма да има някакъв ефект — по-дълготраен или по-кратък.
Пол кимна, а след това отговори на телефона.
— Да?
— Пол, Боб е — каза Хърбърт.
— Какво има?
— Важна новина — каза той. — Току-що ми се обади човекът от ЦРУ, който ми предаде молбата на Том
