Тревожеше се за агентката си Одет и горещо желаеше да бъде сложен веднъж завинаги край на кариерата на зловещия терорист. Беше му се случвало да изпадне в подобна ситуация и беше победил, но беше претърпял и загуби. Тази работа не беше като по филмите, в които положителният герой при всички случаи печели.
Худ продължаваше да разговаря по телефона с генерал Орлов, когато вратата се отвори. Погледна нататък.
Беше Джак Фенуик. Времето за размисъл беше свършило.
Шефът на АНС влезе и затвори вратата след себе си. Правителствената зала беше голяма, но изведнъж като че ли стана малка и тясна.
Фенуик отиде при машината за кафе и си наля една чаша. Худ почти привършваше разговора. Приключи колкото може по-бързо, но без да създава впечатление, че е припрян. Не искаше Фенуик да чуе за какво става дума. Същевременно не желаеше да покаже на шефа на АНС и следа от отчаяние.
Затвори телефона. Отпи глътка кафе и погледна към Фенуик. Черните очи на последния се взираха в него.
— Надявам се, че нямаш нищо против — рече Фенуик. Той посочи към кафето.
— Защо ще имам? — каза Худ.
— Не знам, Пол — рече Фенуик и сви рамене. — Понякога хората започват да си пазят нещата. Между другото, кафето е добро.
— Благодаря.
Фенуик седна на ръба на масата само на метър от Худ.
— Правим малка почивка — каза той. — Президентът чака да пристигнат членовете на Съвета на началник-щабовете и държавният секретар, преди да вземе решение по каспийската криза.
— Благодаря за сведението.
— Няма защо — рече Фенуик. — Мога да ти дам нещо повече от това уведомление — продължи той. — Мога да ти предложа и една прогноза.
— Така ли?
Фенуик уверено поклати глава.
— Президентът ще реагира с военни мерки, и то енергично. Длъжен е.
Както от Оперативния център, така и в АНС имаха достъп до снимките от шпионските спътници, изпращани от Националното бюро за разузнаване. Без съмнение и Фенуик беше уведомен за действията на руснаците.
Худ стана, за да си налее още кафе. Спомни си какво си беше мислил само преди няколко минути.
Единственият начин да се попречи на плочките от доминото да не паднат беше да разместиш навреме няколко от поредицата.
— Въпросът не е какво ще направи президентът, а какво ще направи страната. Какво ще направим ние — каза Фенуик.
— Затова ли дойдохте тук? Да разберете това?
— Дойдох тук да се поразтъпча — каза Фенуик. — Обаче след като заговорихме за това, ми е любопитно. Какво ще направиш ти?
— Относно какво? — попита Худ, докато си наливаше още кафе.
Танцът започна. Всеки внимаваше какво ще каже.
— За сегашната криза — отвърна Фенуик. — Какво ще бъде твоето участие в нея?
— Ще гледам да си свърша работата — каза Худ.
Или го подценяваха, или го заплашваха. Не можеше да определи кое от двете. А и не го интересуваше.
— И как си я представяш? — попита Фенуик.
— Работата ми е да преодолявам кризи — каза Худ, поглеждайки към Фенуик. — Но в момента я виждам като нещо повече. Виждам я в това да разбера истината, която стои зад сегашната криза, и да изложа фактите за нея пред президента.
— И каква е тази истина? — попита Фенуик. Въпреки че изражението му не се промени, в гласа му се усещаше известна надменност. — Очевидно не си съгласен с това, което му казваме господин Гейбъл, вицепрезидентът и аз.
— Не, не съм — потвърди Худ. Трябваше да внимава. Част от това, което се канеше да каже, беше истина, но другата част беше блъф. Ако бъркаше, значи биеше фалшива тревога. За Фенуик нямаше значение какво ще каже Худ, но той можеше да го използва, за да подкопае доверието на президента в него.
Обаче само ако Худ наистина грешеше.
— Току-що ме уведомиха, че сме заловили Харпунджията в хотел „Хаят“ в Баку — каза той. Трябваше да представи това намерение като свършен факт. Не искаше Фенуик да се обади в хотела и да предупреди терориста.
— В такъв случай това определено е работа на Харпунджията, нали? — каза Фенуик. Той отпи глътка кафе и я задържа в устата си. Худ не наруши мълчанието. След дълга пауза Фенуик преглътна. — Радвам се — каза накрая той без особен ентусиазъм. — Така американците ще се страхуват от един терорист по- малко. Как успяхте да го заловите? Чрез Интерпол, ЦРУ или ФБР? Те се опитват да го хванат вече повече от двадесет години.
— Следим го от няколко дни — продължи Худ. — Следяхме го и подслушвахме телефонните му разговори.
— Кои ние?
— Група, съставена от Оперативния център, ЦРУ и външни източници. Обединихме усилията си, когато чухме, че Харпунджията е в района. Успяхме да го подмамим, като използвахме за примамка един агент на ЦРУ.
Худ можеше да спомене за ролята на ЦРУ, тъй като вероятно тъкмо Фенуик беше уведомил Харпунджията за Батат.
Фенуик продължи да гледа Худ.
— Значи пипнахте Харпунджията — каза той. — А какво общо има той с истината за това, което става в момента? Знаеш ли нещо, което на мен не ми е известно?
— Явно е, че някой е помогнал на Харпунджията за онова, което се случи в Каспийско море — каза Худ.
— Това не ме изненадва — рече Фенуик. — Харпунджията е готов да работи за всеки.
— Дори и за нас — каза Худ.
Фенуик се стресна, когато чу думите му. Съвсем леко, но достатъчно, за да може Худ да забележи.
— Уморен съм и нямам време да играя на гатанки — оплака се Фенуик. — Какво искаш да кажеш?
— В момента го разпитваме — продължи Худ. — Изглежда, че е склонен да ни каже кой го е наел срещу ограничена амнистия.
— Разбира се, че ще е готов — каза пренебрежително Фенуик. — Това копеле вероятно ще е готово да каже какво ли не, за да си спаси задника.
— Възможно е — съгласи се Худ. — Но защо да лъже, след като само истината може да му спаси живота?
— Защото той е извратено копеле — каза ядосано Фенуик. Шефът на АНС хвърли чашката от кафето в кошчето за боклук под кафемашината и стана от масата. — Няма да ти позволя да даваш съвети на президента, основаващи се на показанията на един терорист. Предлагам ти да си вървиш вкъщи. Работата ти тук приключи.
Преди Худ да може да отговори каквото и да било, Фенуик излезе от залата и затвори вратата след себе си. Стаята сякаш възстанови нормалните си размери.
Худ не вярваше, че Фенуик се безпокои, че президентът може да бъде заблуден. Не вярваше също, че шефът на АНС е просто преуморен и затова просто не можеше да се владее. Вярваше, че е бил много близо до разкриването на отношения, които Фенуик беше положил големи усилия да скрие.
Това бяха отношения на един президентски съветник от висш ранг с терорист, помогнал му да разпали една война.
