— Защо Харпунджията има прекия телефонен номер и кода за телефонен достъп през „Хефес“? — попита президентът. Гласът му звучеше по-уверено.
— Не мога да отговоря на този въпрос — каза Фенуик.
— Работил ли си с Иран за инсценирането на претекст да завземе петролните залежи на азербайджанците? — попита президентът.
— Не съм.
— Работил ли си заедно с някого за организирането на смяна в Овалния кабинет?
— Не, сър — отговори Фенуик. — И аз съм озадачен толкова, колкото и вие.
— Продължаваш ли да смяташ господин Худ за лъжец?
— Мисля, че е погрешно информиран. Нямам обяснение за това, което става — отвърна Фенуик.
Президентът се облегна в стола си.
— Никакво ли?
— Не, господин президент.
Лорънс погледна към седящите отсреща.
— Генерал Бърг, мисля да извикам веднага държавния секретар и нашия постоянен представител в ООН. Какво ще кажете да обявим средно ниво на бойна готовност за района?
На свой ред Бърг погледна колегите си. Никой не протестира. Генералът отвърна:
— Като имаме предвид неяснотата срещу кого точно трябва да се бием, напълно ме устройва жълтото ниво.
Президентът кимна. Погледна часовника си.
— Ще се съберем отново в Овалния кабинет в 6,30 часа. Това ще ми даде възможност да поработя с държавния секретар по въпроса какво да кажем за сутрешните новини. Искам хората да се успокоят за нашите войски и за съдбата на петролните ни доставки. — Той погледна към вицепрезидента Котън и към Гейбъл. — Ще поискам от министъра на правосъдието да разследва останалите въпроси, свързани с тази ситуация, колкото може по-дискретно. Искам той да установи дали е била извършена държавна измяна. Някой има ли други идеи? — В гласа на президента имаше нотка на предизвикателство.
Худ току-що беше завършил разговора с Батат и се канеше да се върне при масата, но остана да стои в ъгъла. Никой не се обади.
Вицепрезидентът се наведе напред и скръсти ръце върху масата. Не каза нищо. Гейбъл не се помръдна. Заместникът на Фенуик Дон Роднър беше забил поглед в масата.
— Няма никакви предложения, така ли? — настоя президентът.
Тягостното мълчание продължи още малко. След това вицепрезидентът каза:
— Няма да има разследване.
— Защо? — попита Лорънс.
— Защото до пладне ще получите три предизвестия за оставки на бюрото си — отговори Котън. — На г-н Фенуик, на г-н Гейбъл и на г-н Роднър. В замяна няма да има обвинения, преследване и никакво друго обяснение, освен че членове на правителството са изказали различни мнения относно политическата ни позиция.
Челото на Фенуик почервеня.
— Три оставки ли, г-н вицепрезидент?
— Точно така, г-н Фенуик — отвърна Котън. Изобщо не погледна към шефа на АНС. — Срещу пълна амнистия.
На Худ не убягна подтекстът на казаното. Можеше със сигурност да твърди това и за президента.
Вицепрезидентът също беше участник в конспирацията. Той искаше другите да направят една жертва заради него, макар и неголяма. Напускайки правителството, високопоставени служители често правеха блестяща кариера в частния сектор.
Президентът поклати глава.
— Тук има група представители на правителството, които явно са заговорничели с един международен терорист да откраднат петрола на една страна, да го дадат на друга и да извлекат външнополитически дивиденти от това, като същевременно отнемат поста на президента на Съединените щати. И вие седите тук и арогантно заявявате, че тези хора фактически трябва да получат амнистия. А изглежда дори, че един от тях трябва да остане в правителството като заместник на президента.
Котън погледна към Лорънс.
— Да, точно това казах — рече той. — Алтернативата е един международен инцидент, от който ще излезе така, че САЩ са излъгали Азербайджан. Ще последват поредица от разследвания и съдебни процеси, които ще витаят над това правителство и ще се превърнат в единственото му завещание. Плюс един президент, който не е могъл да разбере какво вършат най-близките му съветници. Президент, чиято собствена съпруга има съмнения, че е умствено и емоционално изтощен. Това едва ли ще укрепи доверието на обществеността в неговите способности.
— Значи всеки да се измъкне — каза ядосан президентът. — Трябва ли да се съглася с това?
— Всеки да се измъкне — повтори спокойно вицепрезидентът.
— Господин вицепрезидент — обърна се генерал Бърг, — искам само да кажа, че ако имах оръжие, щях да ви надупча задника.
— Генерал Бърг — отвърна вицепрезидентът, — като се има предвид окаяното състояние на нашите въоръжени сили, аз съм уверен, че няма да улучите. — Той погледна към президента. — Нямаше да има война, никой нямаше да стреля по никого. С Иран щеше да бъде постигнат мир, отношенията щяха да бъдат нормализирани, а на американците щяха да бъдат гарантирани доставките на петрол. Каквото и да се мисли за тези методи, всичко беше направено за доброто на нацията.
— Всеки път, когато се нарушават законите, това не е добре за нацията — каза президентът. — Вие застрашихте една малка страна, която се опитва да си стъпи на краката в постсъветската ера. Опитахте се да промените волята на американския избирател и изневерихте на доверието ми към вас.
Котън се изправи.
— Не съм направил нищо подобно, господин президент — отговори той. — Иначе щях да подам оставка. Ще се видим на съвещанието в 6,30 часа.
— Няма да има нужда от вас там — каза президентът.
— О! — възкликна вицепрезидентът. — Сигурно ще предпочетете да се явя по телевизията днес, за да разкажа за политиката на правителството в Каспийския район.
— Не — отвърна президентът, — ще предпочета да подадете оставка заедно с другите.
Вицепрезидентът поклати глава.
— Няма да го направя.
— Ще го направите — настоя президентът. — И мотивът за оставката ви ще бъде „умствено изтощение“. Няма да правя от вас мъченик на една антиконституционна кауза. Намерете си друго поприще за действие, господин Котън.
— Господин президент, мисля, че много грешите — предупреди го Котън.
— Аз пък не мисля така — отвърна президентът. В погледа и в гласа му се доловиха стоманени нотки. — Вие сте прав, г-н Котън. Не искам скандал нито в национален, нито в международен мащаб. Обаче съм готов да изтърпя това, но да не оставя на един предател възможността да наследи президентския пост. Вие или ще подадете оставка срещу такава амнистия, или аз ще накарам господин Фенуик и неговите помощници да кажат на министъра на правосъдието какво знаем за вашето участие в тази операция.
Котън не каза нищо, само почервеня и запази мълчание. Президентът вдигна телефона пред себе си. Натисна един бутон:
— Ефрейтор Кейн!
— Да, господин президент.
— Моля, наредете на една невъоръжена група да се яви веднага в залата за извънредни ситуации — каза му Лорънс. — Тук има едни господа, които трябва да бъдат ескортирани до техните кабинети, а след това да напуснат Белия дом.
— Невъоръжена ли, сър? — попита Кейн.
— Точно така — каза Лорънс. — Няма да има никакви проблеми.
— Веднага, сър.
