Организмът му определено вече се предаваше. Когато наближи колата, видя Ан Ферис. Тя тъкмо минаваше с автомобила си през портала. Секретарката по печата го видя, махна му с ръка и продължи. Свали прозореца и попита:
— Всичко наред ли е?
Худ кимна.
— Просто съм уморен — отвърна той. — Боб е още вътре. Той ще те запознае с подробностите, въпреки че няма да даваме съобщения за печата. Засега не.
— Накъде си се запътил? — попита тя.
— Връщам се в хотела. Трябва да си почина.
— Качи се да те закарам. Струва ми се, че не трябва да караш.
— Не знам кога ще се върна обратно — отвърна Худ. — Колата ще ми трябва.
— Ще се върнеш още този следобед — каза Ан. — Познавам те. Ще подремнеш два-три часа и пак ще дойдеш. Просто се обади, като се събудиш, и аз ще те докарам.
Предложението му се стори примамливо. Вече наистина не му се шофираше.
— Добре — каза той.
Заобиколи и седна на седалката до нея. Затвори очи и тя трябваше да го разбуди, когато пристигнаха. Беше страшно изморен. Ан остави колата отпред и го заведе до стаята.
След няколко минути се върна, седна зад волана и се замисли за момент.
— Да става каквото ще — рече тя. Вместо да потегли, остави колата на паркинга и се върна обратно.
Худ тъкмо беше свършил краткия си разговор с Шарън. Жена му каза, че нищо не се е променило.
Свали си обувките и вратовръзката и точно си разкопчаваше ризата, когато на вратата се почука. Сигурно беше прислужникът на етажа с някой факс от службата или от адвоката. Никой друг не знаеше, че е тук. Извади банкнота от един долар от портфейла си и отвори вратата. Изненада се, когато видя Ан.
— Благодаря, но не съм дошла за бакшиша — рече тя.
Худ се усмихна и я пусна да влезе.
Ан все още беше със сакото си, но изглеждаше по-различно. Беше някак по-достъпна. Сигурно е от очите й, реши той.
Затвори вратата зад нея. Когато го направи, се изненада от още нещо. Беше доволен, че се беше върнала.
ЕПИЛОГ
Баку, Азербайджан
Вторник, 15,00 часа
През цялата сутрин и в ранния следобед изненадите следваха една след друга за Рон Фрайдей, като всяка беше по-голяма от предишната.
Първо бе изненадан да завари Дейвид Батат в посолството. За агента на ЦРУ се грижеше медицинска сестра. Изглеждаше в доста добро здраве и дори с по-бодър дух.
Фрайдей беше още по-изненадан да чуе, че една местна полицайка беше убила Харпунджията. Самият той нямаше да знае как да го открие или как изглежда. Не можеше да си представи как полицайката се беше добрала до него. Може би беше станало случайно или бяха сбъркали. Може би са взели за Харпунджията някой друг. Властите обаче предполагаха, че точно този човек е отговорен за нападението на иранската петролна платформа. По настояване на Съединените щати военната мобилизация в Азербайджан беше отложена и се водеше разследване.
Но най-голямата изненада беше обаждането на секретарката на Джак Фенуик, Дори. Нейният шеф, Дон Роднър, Червения Гейбъл и вицепрезидентът тази сутрин бяха подали оставка. Дори не знаеше нищо за операцията, предприета от Фенуик, и беше изумена от новината. Фрайдей също беше изумен. Не можеше да си представи как всичко беше разкрито. Не можеше да си представи как се е почувствал старият му наставник. Щеше му се да можеше да поговори с него, да му каже нещо ободрително.
Обаче Фрайдей не можа да се свърже по мобифона с Фенуик. Обади се друг, който бързо затвори. Не знаеше дали срещу шефа на АНС ще има разследване и дали то изобщо ще стигне до него. Обикновено Фрайдей не докладваше директно на Фенуик. Обаждаше се на заместник-директора, отговарящ за въпросите на Южна Азия Т. Пери Корд. Нямаше причини да стигнат до него. Корд не знаеше нищо за другата дейност на Фенуик.
Въпреки това след като размисли дали да остане в Баку, Фрайдей реши, че ще е по-добре да си тръгне. Щеше да отиде някъде, където да бъде под по-малко наблюдение. Място, което не беше толкова във фокуса на международния печат през последните няколко седмици.
За щастие по границата между Индия и Пакистан напрежението се засилваше, а този район влизаше в ресора на Корд. Фрайдей уреди, вместо да изпращат някой от Вашингтон, да бъде прехвърлен в посолството в Исламабад, за да събира разузнавателни сведения на място. На следващата сутрин имаше полет на Пакистанските международни въздушни линии от Москва. Щеше да лети от Баку тази вечер, за да е сигурен, че ще го хване.
Е, добре, каза си Фрайдей. Събитията не бяха се развили, както беше планирано. Щеше да премине към следващата задача. Това също беше едно от нещата, които Рон Фрайдей харесваше в разузнаването. Никога не беше същото. Никога не знаеше с кого или срещу кого ще работи. В Исламабад например въпросът не беше само да се изпрати подходящият човек на мястото на събитието. По-важното беше този човек да бъде изпратен бързо. Корд беше чул, че някой от Оперативния център бил извикан за консултации във връзка с пакистанско-индийската ситуация и вероятно ще бъде изпратен в района. През последните няколко години Оперативният център беше поел голяма част от работата на екипа на Фенуик, Това се отрази на текущия бюджет и стана причина за противоборство с АНС. Фенуик успя да получи парите, които искаше, но в резултат съперничеството от разгорещено стана направо яростно.
Фрайдей внимателно разглоби и прибра в багажа си една карабина заедно с две кутии патрони. Тъй като щеше да пътува до Исламабад с дипломатически паспорт, багажът му нямаше да бъде проверяван. Да се натрие носът на Оперативния център беше важно. Обаче в Баку и на други места Фрайдей беше показал, че надхитрянето на един съперник не е единственият начин за борба с него.
Който и да беше този Майк Роджърс, той тепърва щеше да се увери в това.
Информация за текста
© 2000 Том Кланси
© 2003 Павел Талев, превод от английски
Tom Clancy
Divide and Conquer, 2000
Сканиране, разпознаване и редакция: dave, 2008
Издание:
ИК „Прозорец“
ISBN 954-733-308-9
Художник: Буян Филчев
