Четиридесет и седем годишният генерал спря черния си „Мустанг“ 1970 на офицерския паркинг. Слезе от колата и чевръсто прекоси добре поддържаната морава пред офисите на Оперативния център. В кафявите очи на Роджърс искреше златист пламък. Все още си тананикаше последната песен, която звучеше от преносимия му CD плеър. Новата версия на „Шамана“ на Дейвид Севил от петдесетте години в изпълнение на Виктория Бъндонис. Ниският, лъстив глас на младата певица и начинът, по който вземаше извивките, винаги му действаше ободрително в началото на деня. Обикновено, докато прекосяваше тревата, настроението му беше съвсем различно. В този ранен час излъсканите му обувки потъваха в меката почва, намокрени от росата. Силният бриз мачкаше прилежно изгладената му униформа и рошеше късата му, посивяваща черна коса. Но обикновено Роджърс не обръщаше внимание на земята, вятъра и водата — три от четирите древни стихии. Интересуваше се единствено от четвъртия елемент — огъня. Защото огънят беше затворен и бутилиран в самата му душа. Носеше го с изключително внимание, сякаш беше нитроглицерин. Едно рязко движение и щеше да избухне.
Но не и днес.
От вътрешната страна на вратата, зад бронираното стъкло, стоеше млад войник. При влизането на Роджърс младежът енергично отдаде чест.
— Добро утро, сър — поздрави той.
— Добро утро — отвърна Роджърс. — Вълчица.
Това беше личната парола на Роджърс за деня. Беше изпратена на правителствения му имейл пейджър предишната нощ от Дженкин Уайн, шефа на вътрешната охрана на Оперативния център. Ако паролата не съвпадаше с онази в компютъра на младия гард, Роджърс нямаше да получи достъп в сградата.
— Благодаря ви, сър — отвърна войникът и отново отдаде чест. После натисна бутона и вратата се отвори. Роджърс влезе.
Точно срещу него се намираше единственият асансьор. Докато крачеше към него, Роджърс се зачуди на колко години е първокласният авиатор. На двадесет и две? Двадесет и три? Преди няколко месеца Роджърс би дал чина си, целия си опит, всичко, което притежаваше и знаеше, само за да е на мястото на този младеж. Здрав и енергичен, с всички възможности пред себе си. Тези мисли го обзеха, след като подложи Регионалния оперативен център на неуспешен практически тест. Проверката се провали с гръм и трясък. Маневрената, високотехнологична единица беше заловена в Близкия изток. Роджърс и хората му бяха хвърлени в затвора и жестоко измъчвани. При освобождаването на екипа сенатор Барбара Фокс и конгресният Комитет по разузнаването и контрола преосмислиха програмата РОЦ. Надзираващата група чувстваше, че откритите действия на щатска разузнавателна база във враждебни земи са по-скоро провокативни, отколкото балансиращи. Реализирането на програмата РОЦ беше отговорност на Роджърс и той чувстваше, че е разочаровал Оперативния център. Освен това чувстваше, че е пропилял и последния си шанс да се върне на бойното поле.
Роджърс грешеше. Съединените щати се нуждаеха от разузнаване на ядрената ситуация в Кашмир. По- специално трябваше да разберат дали пакистанците са разположили бойни глави дълбоко в планинските недра в региона. Индийските агенти не биваше да припарват в територията. Ако пакистанците ги откриеха, това щеше да е достатъчен повод за избухването на войната, която Щатите се надяваха да избегнат. Един американски отряд щеше да има много повече възможности да огледа района. Особено ако можеше да докаже, че внася в Пакистан сведения за индийския ядрен капацитет. Сведения, които Роджърс щеше да получи от свръзката си от Агенцията за национална сигурност в град Шринагар. Разбира се, индийските военни не подозираха за това. Играеше се сериозна и опасна игра на карти. Раздавачът само трябваше да помни къде се намират картите и да не се оставя да го пипнат.
Роджърс пристъпи в малкия, яркоосветен асансьор и се спусна надолу.
Оперативният център, или официално Националният център за разрешаване на кризисни ситуации, се помещаваше в двуетажна сграда близо до летателните коридори на военноморския флот. По време на студената война тази невзрачна, позападнала сграда служеше за пристан на първокласните летателни екипажи за бързо реагиране. В случай на ядрено нападение тяхната задача беше да евакуират висши чиновници от Вашингтон. С разпадането на Съветския съюз и съкращаването на въздушните дивизии за бързо реагиране на ядрена атака сградата беше предоставена на новосъздадения НЦРКС.
Офисите на горните етажи приютяваха не толкова секретни дейности като анализ на новините, финанси и човешки ресурси. В подземието работеха Худ, Роджърс, шефът на разузнаването Боб Хърбърт и останалият персонал по събиране на разнообразни сведения.
Роджърс стигна подземното ниво. Мина покрай кабинките в центъра и влезе в кабинета си. Извади стария си кожен куфар изпод бюрото. Прибра в него лаптопа и започна да събира дискетите, които щяха да му потрябват по време на пътуването. Файловете съдържаха разузнавателни доклади от Индия и Пакистан, географски карти на Кашмир, имената на свръзките, както и подсигурените къщи в целия район. Докато прибираше в куфара оръдията на своята професия, Роджърс сякаш се върна в детството си, прекарано в Хартфорд, щата Кънектикът. Зимните бури в Хартфорд бяха сурови и жестоки. Носеха със себе си гъсти преспи сняг. Роджърс обличаше зимната грейка и нарамваше кофа, въже и лопата. Сетне хвърляше в ученическата си чанта очилата си за плуване. Майка му настояваше да вземе и очилата за плуване. Знаеше, че не може да му попречи да се бие в снега, но поне нямаше да се прибере с извадено от снежна топка око. Навън останалите деца строяха снежни фортове. Роджърс обаче се качваше на някое дърво и се укрепяваше там. Никой не очакваше подобно нещо. Канонада от снежни топки иззад някой дебел клон.
След като събереше багажа си, Роджърс щеше да се запъти към „Каруцата от Залива“, паркирана до задната врата. Така военните бяха кръстили моторизираните коли, които развеждаха офицерите от една среща на друга по време на операциите „Пустинен щит“ и „Пустинна буря“. Пентагонът закупи хиляди от тях точно преди тези лични стратегически срещи да бъдат заменени от сигурните видеоконферентни връзки. Впоследствие старомодните автомобили бяха разпределени по базите из цялата страна като новогодишни подаръци за висшите офицери.
Каруцата от Залива нямаше да пътува дълго. Един хеликоптер С-130 „Херкулес“ чакаше на бетонната писта, която минаваше на около четвърт миля от сградата на НЦРКС. След около час дългата сто фута машина ще поеме по един от продоволствените маршрути на НАТО и тайничко да превози Роджърс и неговия боен отряд от база „Андрюс“ до Кралска военновъздушна база „Алкънбъри“ във Великобритания, а след това до натовската база край Анкара, Турция. Там екипът ще се прехвърли на индийски военен АН-12, който е част от ескадрона на „Хималайските орли“. Ще отлетят до базата в Чушул, близо до границата с Китай, а сетне специален хеликоптер ще ги откара до Шринагар, където да срещнат свръзката си. Пътуването ще е дълго и мъчително и ще продължи малко повече от двадесет и четири часа. А стигнеха ли Индия, време за почивка нямаше да има. Екипът трябваше да е готов за действие още щом докоснеха земята.
Майк Роджърс нямаше нищо против. Той беше „готов за действие“ от години. Никога не беше желал да е втори в командването на каквото и да е. По време на Американско-испанската война прапрадядо му капитан Малачай Т. Роджърс се беше издигнал от предводител на отряд до офицер под прякото командване на подполковник Теди Рузвелт. Навремето капитан Роджърс беше написал на госпожа Роджърс следното: „Няма нищо по-хубаво от това да управляваш нещата. И няма нищо по-лошо от това да си втори, пък било то и под управлението на джентълмен, когото уважаваш.“
Малачай Роджърс беше прав. Единствената причина, поради която Майк Роджърс прие длъжността на заместник-директор, беше, че изобщо не очакваше Пол Худ да се задържи в Оперативния център. Роджърс смяташе, че бившият кмет на Лос Анджелис е запален политик в сърцето си и гледа към Сената или дори Белия дом. Роджърс грешеше. Генералът преживя още едно разочарование, когато Худ си подаде оставката, за да прекарва повече време със семейството си. Роджърс реши, че Оперативният център е най- после негов. Но не би. Пол и Шарън Кент Худ не успяха да поправят пукнатините в брака си и се разделиха. Худ се върна в Оперативния център, а Роджърс към ролята си на номер две.
Роджърс изпитваше нужда да командва. Преди няколко седмици с Худ се изправиха срещу мащабна терористична група, взела заложници в сградата на Обединените нации в Ню Йорк. Операцията протече под командването на Роджърс. Това му припомни с каква наслада рискуваше всичко, за да надхитри и победи неприятеля. Когато го вършеше иззад сигурността на бюрото си, просто не беше същото.
Роджърс се извърна към отворената врата на кабинета си секунда преди пристигането на Боб Хърбърт. Появата на третия по йерархия в Оперативния център беше неизменно предизвестена от мекото бръмчене
