капитане?
— Да — потвърди незабавно Каганович и изпусна дълга въздишка, опитвайки се да си придаде нещастен вид. — Наш е. Не мога да разчета номера, но е съветски.
— Пусни го в кошницата, Джес — нареди Джонсън.
— Слушам. — Направи няколко маневри с механичната ръка, постави циферблата в кошницата, заварена към носа на подводницата, и прибра ръката обратно в гнездото й. — Вдигнахме пясък. Я да се дръпнем малко нагоре.
С приближаването на „Сий Клиф“ до дъното раздвижената от витлото вода беше разбъркала финия алувиален пясък. Оувъртън повиши оборотите и те се изкачиха на петнадесет метра над дъното.
— Така е по-добре. Виждаш ли к’во прави течението, господин Джонсън? Точно два възела. Ще ни съкрати времето за престой на дъното. — Подводното течение отнасяше доста бързо облака пясък наляво от тях. — Къде е голямата ни цел?
— Право напред, сто метра. Давай да я видим отблизо.
— Слушам. Тръгвам напред… Тук има нещо, прилича на касапски нож. Трябва ли ни?
— Не, продължавай.
— Окей, разстояние?
— Шестдесет метра. Трябва вече да я видим.
Двамата офицери видяха предмета на телевизионния екран едновременно с Оувъртън. Първоначалният му спектрален образ избледня като послеобраз в очите на човек. След тона се появи отново.
Оувъртън реагира пръв.
— По дяволите!
Предметът беше дълъг над девет метра и изглеждаше идеално кръгъл. Приближиха се към него откъм задната му част и видяха главния кръг и вътре в него още четири по-малки конуса, които стърчаха с около тридесет сантиметра.
— Това е ракета, шкипер, цяла целеничка шибана руска ядрена ракета!
— Задръж на място, Джес!
— Да, да, — зае се той отново с приборите за управление.
— Казахте, че е била от клас „Виктор“ — подметна Джонсън на руснака.
— Сгреших — сви устни Каганович.
— Давай да погледнем по-отблизо, Джес.
„Сий Клиф“ се придвижи напред към тялото на ракетата. Надписът на кирилица не можеше да бъде сгрешен, въпреки че разстоянието не им позволяваше да прочетат серийния номер. Пред тях лежеше ново съкровище за Дейви Джоунс — ракета „SS-N-20 Сийхоук“ с нейните осем петстотинкилотонни бойни глави с индивидуално насочване.
Каганович внимателно отбеляза в ума си маркировката върху ракетното тяло. Бяха го информирали за „Сийхоук“ малко преди да отлети от „Киев“. Като офицер от разузнаването, той знаеше повече за американските оръжия, отколкото за съветските им аналози.
„Великолепно“, помисли си той. Американците му бяха позволили да се качи на най-съвременния им изследователски съд, чието вътрешно устройство вече бе запомнил, и бяха изпълнили задачата му вместо него. „Червения октомври“ беше мъртъв. Всичко, което му оставаше да направи, беше да занесе тази информация на адмирал Стралбо на борда на „Киев“ и флотът можеше да напусне американския бряг. Нека те да дойдат в Норвежко море да играят мръсните си игрички! Тогава ще видим кой е по-добър.
— Определи местонахождението, Джес. Маркирай тоя гадняр.
— Да — натисна Оувъртън бутон, за да разгърне сонарен маяк, който щеше да отговаря единствено на кодиран американски сонарен сигнал. Това щеше да им помогне отново да намерят ракетата. Щяха да се върнат по-късно с такелажа за вдигане на тежки товари, за да закачат ракетата и да я извлекат на повърхността.
— Това е собственост на Съветския съюз — подчерта Каганович. — Тя е в… под международни води. Принадлежи на моята страна.
— Тогава се домъкнете и си я вземете! — избухна американският моряк.
„Той сигурно е дегизиран офицер“, помисли си Каганович. — Моля за извинение, господин Джонсън.
— Ще се върнем за нея — каза Джонсън.
— Никога няма да успеете да я вдигнете. Много е тежка — възрази Каганович.
— Предполагам, че сте прав — усмихна се Джонсън.
Каганович остави американците да се радват на малката си победа. Би могло да бъде по-лошо. Много по-лошо!
— Ще продължаваме ли да търсим още останки?
— Не, възнамерявам да се връщаме — реши Джонсън.
— Но вашите заповеди…
— Моите заповеди, капитан Каганович, бяха да търсим останки от ударна подводница от клас „Виктор“. Ние открихме лобното място на щурмовак. Вие ни излъгахте, капитане, и нашият жест на любезност към вас свършва дотук. Предполагам, че получихте това, което търсехте. По-късно ние ще се върнем за това, което ние търсим. — Джонсън протегна ръка и дръпна ръчката, освобождаваща железния баласт. Металната плоча се откъсна и придаде на „Сий Клиф“ положителна подемна сила от половин тон. Вече нямаше как да останат долу, дори и да искаха.
— Вкъщи, Джес.
— Тъй вярно, шкипер!
Никой повече не наруши тишината по обратния път до повърхността.
Американската подводница „Остин“
Един час по-късно Каганович се изкачи на мостика на „Остин“ и поиска разрешение да изпрати съобщение до „Киров“. Това беше предварително договорено, защото в противен случай командирът на „Остин“ щеше да откаже. Слухът за самоличността на загиналата подводница се бе разпространил бързо. Съветският офицер предаде поредица от кодови думи и серийния номер на дълбокомерния циферблат. Потвърждението на съобщението пристигна незабавно.
Оувъртън и Джонсън наблюдаваха как руснакът се качва на хеликоптера, носейки циферблата на дълбокомера.
— Той никак не ми хареса, господин Джонсън. Капитан Каганович! Името му звучи като щракане на реле. Обаче му разказахме играта, а?
— Напомни ми никога да не играя карти с теб, Джес.
„Червения октомври“
Райън се събуди след шест часа под звуците на позната музика. Остана в леглото около една минута, докато определи откъде идват, след това пъхна краката си в обувките и се отправи към каюткомпанията.
Беше филмът „Извънземното“. Райън пристигна точно навреме, за да види списъка на участниците, изписан на тринадесетинчовия екран на телевизора, поставен върху предния край на масата. Пред него седяха повечето от руските и трима от американските офицери. Всички руснаци разтриваха очите си. Райън взе чаша кафе и седна в края на масата.
— Хареса ли ви?
— Беше великолепно! — тържествено заяви Бородин.
Лейтенант Маниън се изсмя.
— Ще го пуснем пак.
Един от руснаците заговори бързо на родния си език, а Бородин преведе.
— Той пита дали всички американски деца постъпват така… Бугаев, свободно!
— Волно — преведе Бугаев неправилно, но доста близко. Райън се засмя.
